7. Търговски залог.

Търговски залог.

                        1.1. Общи бележки.

                                   1) Определението е в чл. 310. Особеността е, че главното вземане е породено от търговска сделка. Иначе търговският залог е реален и се урежда по общите правила на ЗЗД. Особеност представлява т. 2 на ал. 1: при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора – в тази хипотеза и джирото има реален характер. Заложният кредитор също се удовлетворява по общия съдебен ред.

            Според проф. Герджиков поименните ЦК също могат да бъдат предмет на търговски залог, като те следва да се залагат със сключване на договор за залог и предаване на ЦК на кредитора. Предмет на залога на ЦК са правата, които се материализират по тях. Особеност представлява залагането на поименни акции, тъй като в специални закони се съдържат ограничения за това (напр. Законът за приватизационните фондове, който не действа в момента). Предмет на залога на акции не са инкорпорираните в тях права, а самата акция, която има стойност на пазара на ЦК (тази цена би следвало да послужи за удовлетворение на заложния кредитор).

                                   2) Търговският залог може да бъде: 1) договорен и 2) законен (ал. 2), който пък бива: при договора за превоз, публичен склад, комисионен договор, спедиционен договор (функцията на право на задържане и на законния залог в тези хипотези е една и съща).

             Според Ал. Кацарски по принцип законният  залог е отклонение от общите правила на ГП, където залогът се учредява със сключване на договор и предаване на веща. В областта на ГП единственият случай на законен залог е по Закона за арендата – в полза на арендодателя за обезпечаване на вземането за текущата стопанска година и има за предмет плодовете и внесените от арендатора вещи за обработване.  Възникването на право на законен залог в търговското право е елемент от правоотношението (превозно, комисионно и т.н.), то обезпечава всички вземания освен ако няма ограничения (ограничения има само при арендния договор). За да съществува законен залог в търговското право трябва да се осъществява фактическа власт върху вещите, т.е. залогът има реален характер, който се основава на разместване на фактическата власт (при арендата законният залог няма реален характер).

                                   2) Според ал. 3: С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, точка 1. Залогът е акцесорен на главното задължение, което обезпечава и с цедиране на главното вземане се прехвърля и заложното право. Особеното е, че става дума “предаване на предмета” на залог на новия кредитор, освен ако старият заложен кредитор не се е съгласил да упражнява фактическата власт за новия заложен кредитор.

                        1.2. Чл. 311 – търговски реален залог, при който заложният кредитор може да се удовлетвори извънсъдебно. При  няколко предпоставки:

                                   1) Договорът за залог са е  сключен писмено, с достоверна дата.

                                   2) Страните да са се споразумели, ако  длъжникът изпадне в забава, кредиторът да се удовлетвори от залога  без съдебна  намеса.

                                   3) Предметът на залога да има пазарна или борсова цена.

Ако тези условия са налице кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга,  без да иска разрешение от съда. Няма значение как ще ги продаде. Задължението на заложния кредитор е да уведоми залогодателя и да му предаде остатъкът от цената ако има такъв. Няма ограничения и по отношение на цената, за която се продава стоката. Според проф. Герджиков никаква уговорка не може да доведе до възможността заложния кредитор за стане собственик на залога, тази възможност е изрично изключена от чл. 152 ЗЗД, който действа и в ТП. 

            Когато възниква законен залог, кредиторът може да се удовлетвори извънсъдебно винаги.

                        1.3. Залог на бързоразваляща се вещ – чл. 313. Особеното е, че кредиторът може да продаде вещта без съдебна намеса (подобно на 311). Предпоставки за това са:

                                   1) Предметът на заложното право да подлежи на бърза развала.

                                   2) Да има пазарна или борсова цена.

             Това също като по чл. 311 е реален залог, но за разлика от чл. 311 тук не е необходимо договорът да има писмена форма и достоверна дата, а не е и необходимо залогодателят да се съгласи кредиторът да продаде вещта. Кредиторът не може да се удовлетвори извънсъдебно, а може само да продаде вещта. Той е длъжен да вложи цената в банка и да уведоми залогодателя. От момента на влагането на получената сума в банката, заложният кредитор придобива заложно право върху това вземане.

                        1.4. Чл. 314 урежда залог, при който кредиторът има право да събира плодовете (длъжен е, защото упражнява фактическата власт) и да се удовлетвори за сметка на своето вземане, ако това се уговори. Тук проблемът е, че ако задължението и плодовете не са еднородни, по каква стойност да стане прихващането. Това следва да се уговори, иначе правилото е неприложимо.

                        1.5. Чл. 312 урежда залог, който не е реален (консенсуален) и е уреден в ЗОЗ. В ГП консенсуален е залога на речни и езерни кораби и въздухоплавателни средства. ЗА този залог се изисква форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите. Публичността се постига с вписване в корабния или въздухоплавателния регистър. Ако корабът/самолетът плава/лети под български флаг, но не е вписан в български регистър, вписването се извършва в съответното въздухоплавателно свидетелство.