Капиталов пазар-същност и функци

Капиталов пазар-същност и функци

Капиталовия пазар е този сектор на финансовия пазар, на който се търгуват дългосрочни /със срок над една година от емисията до падежа/ дългови /кредитни/ инструменти, както и безсрочни /дялови/ финансови инструменти. Освен тези два основни вида, на капиталовия пазар се търгуват и т.нар. “хибридни” инструменти, съчетаващи характерни черти , както на дяловите, така и на дълговите документи и по същество представляващи нещо промеждутъчно,

смесено между тях, а също и така наречените “деривати”, т.е.- производни от споменатите три вида инструменти. В широк смисъл понятието капиталов пазар обхваща и движението на капитал под формата на средно- и дългосрочни банкови кредити, което не се осъществява чрез емисия на ценни книжа, а се оформя като договор между банката и съответния кредитополучател. В настоящата разработка, обаче, предмет на анализ ще бъде пазарът на дялови инструменти т.е. Акциите. Всъщност, набирането на капитал от страна на дадена фирма, институция и т.н. може да стане по три основни начина /ако се абстрахираме от възможността за получаване на банков кредит/:

· реинвестиране /акумулиране/ на част от реализираната печалба.

· емисия и пласмент на дългосрочни дългови инструменти /облигации/.

· емисия и пласмент на безсрочни /дялови/ инструменти /акции/.

Основната функция на капиталовия пазар се състои именно в това, да осигури движението на свободни парични ресурси /под формата на капитали/ от лицата, разполагащи с такива ресурси /инвеститорите/ към лицата, нуждаещи се от такива ресурси /емитентите на ценни книжа/. Както споменахме, от гледна точка на емитентите, капиталовият пазар е основният източник за набиране на капитали. Когато емитират и пласират дялови инструменти /инструменти за собственост/, типичен и безспорно най-разпространен пример за които са акциите, емитентите/акционерните дружества/ увеличават своя собствен, или така наречен “акционерен” капитал. По този начин обикновено се разширява кръгът на акционерите на съответния емитент и /или се увеличава стойността на притежавания от всеки един от вече съществуващите акционери капитал. Когато емитират дългосрочни дългови инструменти, типичен представител на които е облигацията, емитентите увеличават

стойността на привлечения, на чуждия капитал, или с други думи- размера на своите задължения и по-конкретно- на т. нар. дългосрочни пасиви. За разлика от дяловите инструменти /акции/, дългови инструменти /облигации/ могат да бъдат емитирани и от държавата в лицето на централни и местни органи на изпълнителната власт. Следователно, в зависимост от емитента облигациите се делят на държавни /правителствени-government и общински-municipal/ и частни, нарчани по-често корпоративни /corporate bonds/.

От гледна точка на потенциалните инвеститори /които могат да

бъдат както индивидуални, така и институционални/ влагането на

парични средства в закупуване на акции води до придобиване на права

на съсобственост /съсобственост/ в капитала на акционерното

дружество- емитент. Акционерът е съсобственик на капитала

/имуществото/ на издателя на съответните акции.

Инвестирането на паричните средства в облигации е равносилно

по същество на предоставянето на дългосрочен заем- то поражда

вземане за съответния вложител. Облигационерът е кредитор на

издателя на облигацията.__

Капиталов пазар

А) същност и особености- капиталовия пазар е пазар, на който

временно натрупаните свободни парични ср-ва се търгуват на

основата на пазарни принципи с цел разширяване на бизнеса.

Финансовия пазар бива: - паричен- на него се търгуват полици,

съкровищни бонове с падеж 3/6 месеца. – капиталов- за покупко-

продажба на дългосрочни облигации с падеж над 1 год. – на

първичен пазар- емитирани парични облигации, акции, които се

търгуват. – на вторичен пазар- покупко-продажба на ценни книжа,

като цената им на вторичния пазар се опр-ля от номиналната им ст-

ст. – борсов пазар- фондова борса. – извън борсов пазар- това е пазар,

осъществяващ се по електронен път. ( облигацията е ценна книга,

която задължава издателя й, за опр-н период да възстанови сумата с

лихва. Акцията е ценна книга, която изразява опр-на ст-ст в лв. и

дава право на глас).

ЕМИСИЯ И ПЪРВОНАЧАЛЕН ПЛАСМЕНТ. ПЪРВИЧЕН ПАЗАР НА АКЦИИ

Първичният пазар включва от емисията до продажбата им на първите акционери. Емисията на акции може да се извърши основно по 3 начина:

1.     Публично предлагане – при него емитентът прави публична оферта към широка публика, но за да го направи той трябва да има и задължението да публикува утвърден проспект за емисията и да публикува публично съобщение. Проспектът се утвърждава от компетентните контролни органи в държавата – у нас – комисията за финансов надзор. В САЩ комисията по ценните книжа. Много често емитентите ползват услугите на инвестиционни посредниципри публичната оферта.

Инвестиционен посредник – за България въпросът е уреден със законн за публичното предлагане на ценни книжа. Технически първоначалният пласмент на новоемитираните акции може да се осъществи по един от следните 3 начина:

·       предлагане на акции по твърда офертна цена

·       предлагане на акции по прпменлива цена - много често това прилича на аукцион с фиксиаран тип приемлива цена

·       свободна продажба - цената се фиксира от търсенето и предлагането

2.     Частно/ Директно пласиране – емитентът отправя оферта към ограничен кръг предварително определени потенциални инвеститори. По този начин се емитират и пласират почти изключително поименни акции, които по правило не се копират и не се търгуват на фондовите борси.

3.     Емисия на права – прилага се само при нови емисиии акции на вече учредени и действащи акционерни дружества. Например ако се увеличава капиталът на едно акционерно дружество, емитентът емитира права, които дават възможност например на един стар акционер да си купи 5 нови. Ако този, който притежава вече акции не желае тези права, ги предоставя на борсата и там те се купуват самостоятелно.

ВТОРИЧЕН ПАЗАР

Този пазар обхваща покупко-продажбата на вече емитирани и намерили вече своя първи притежател дялови инструменти. Има два сектора – борсов пазар, на който акциите се търгуват на специално предназначени места/институции – фондови борси и на тях се осъществява директен контакт между потенциални копувачи и продавачи или техни представители.

- извънборсов пазар, пазар на гише. На тези пазари покупката и продажбата се извършва извън фондовите борси по правилата на електронната търговия, чрез интернет. В момента се развива изключително активно.

В България – първата борса – 1914г. закрита 1947г., 1997г. първата българска фондова борса , 1995 – 20 фондови борси – започва мъчителен етап на консолидация.

1997г. Българска фондова борса София АД

1995г. закон за ценните книжа, фондовите борси

Участници във фондовата борса:

·       аукционатори – имат задачата да свържат продавачи и купувачи без ангажимент за предоставяне на някоя от страните ( служебни маклери)

·       брокери

·       дилъри – често се дефинират като търговци, но не винаги те са такива

Борсовият пазар по същество се нарича пазар, движен от поръчки , докато извънборсовият ОТС– по правило се счита за пазар , движен от котировки. Най-общопоръчките могат да се групират в 3 групи

·       пазарни поръчки

·       лимитираща поръчки

·       стопираща поръчки

Къси продажби – да продадеш нещо, което не притежаваш с надежда, че в бъдеще ще си го купиш по – евтино, ще го възстановиш там, от където си го взел назаем и от падането на цената по-късно ще спечелиш

Класификация на финансовите пазари

Обект са на множество класификации по различни интереси. Някои от критериите са препокриващи се:

I Според срока до падежа на съответния финансов инструмент

1.     Паричен пазар – този пазар, на който се търгуват краткосрочни финансови инструменти със срок от емицията до падежа до 1 год.

2.     Капиталов пазар – пазар на дългосрочни инструменти, всички те са със срок до падежа повече от 1 год. до безкрайност.

Тази класификация не се споделя от всички последователи.

II Според естеството на търгуваните финансови инструменти – делят се на 4 групи

1.     Пазар на дългови (кредитни инструменти)

2.     Пазар на дялови инструменти (инструменти за собственост)

3.     Пазар на хибридни инструменти – такива инструменти, които са средно между дългови и дялови инструменти ех. привелигировани акции и конвертируеми облигации

4.     Пазар на дериватни (производни) инструменти – инструменти, които получават стойност от стойността на базисния актив, който представляват. Фючърси, опции, контракти за разлика( СТР) – лесни инструменти за търговия.

III Според начина на търгуване ( покупко-продажба) на финансовите инструменти

1.     Борсов- борсовият пазар – това е пазар, който представлява специално място, тържище, на което се срещат потенциални копувачи и продавачи и/или техни посредници. Най-голямата борса е New York Stock Exchange (NYSE)

2.     Извънборсов- извънборсовият пазар – (ОТС-пазар на гише) Най-голям представител NASDAQ. Това е пазар, в който търговията се извършва по правилата на електронната търговия. Операциите стават извън борсата. Срещат се директно продавачи и купувачи.

IV Според начина на осъществяване на връзката между крайните заемодатели (инвеститори) и крайните заематели различаваме пряко и косвено движение на финансовите ресурси.

1.     Пряко – чрез емисия и пласмент на негоцируеми финансови инструменти, които са такива инструменти, които могат да бъдат обект на многократна покупко-продажба

2.     Косвен (опосредствен) – чрез посредничество на банки, други специализирани институции и лица.

V Според естеството на емитента (крайния заемател)

1.     Държавни ( правителствени) – влизат като емитенти органите на централната и местната власт.

2.     Корпоративни ( частни)

VI Според фазата, в която се намира в процеса на своето движение, даден финансов инструмент

1.     Първичен - обхваща фазата на емисията до първоначалния пласмент т.е. до продажбата на първия притежател

2.     Вторичен – обхваща по-нататъшна покупко-продажба

VII Според паричната единица (валутата, в която са деноминирани съответните финансови инструменти) Условно се делят на :

1.     Пазар на активи, деноминирани в национална (местна) валута

2.     Валутен пазар – пазар от активи, деноминирани в чужда валута

Основни субекти. Участници на финансовите пазари

1.     Издатели т.е. емитенти на финансови инструменти

2.     Инвеститори, които изкупуват от емитентите финансовите инструменти

3.     Финансови посредници – лица, физически или юридически, които изпълняват посреднически функции на финансовите пазари.

4.     Пазарни регулатори – специализирани органи на държавата, както на централно, така и на местно равнище които осъществяват регулативни в това число и контролни функции по отношение на дейността на 3-те основни групи субекти.

Пазарни регулатори, които по същество са специализирани органи на държавата, в различните страни под различни наименования:

1.     Централната банка - основно отговаря за паричната политика и по-конкретно за стабилността на националната парична единица, за функциониране на банковата система и за паричния пазар като цяло.

2.     Министерство на финансите - фискална програма в това число емисия на ценни книжа, чийто пласмент се осъществява най-често заедно с Централната Банка

3.     Комисия по ценните книжа - у нас такава комисия имаше до скоро, от 2003 не съществува, от тогава органът, който се занимава с това е Комисията по финансов надзор – отговаря за капиталовия пазар.

Наред с тези органи съществуват и саморегулиращи се органи – различни недържавни обединения под формата на обединения, асоциации, съюзи и др.

Ех. В България съществува Асоцияция на ТБ – саморегулиращи органи, които действат въз основа на свои вътрешни документи и в това число държавата може да им възложи някои специфични регулативни и контролни функции

Паричните пазари са пазари на краткосрочни кредитни инструменти и за разлика от капиталовите пазари , обект на търговия са краткосрочни заеми и финансови инструменти с падеж под 1 година. Има някои особености:

1.     Пазар на едро – в големите финансови центрове нормалната търговия е с акции с номинал от няколко млн.лева.

2.     Той е пазар на гише- тоест състои се от разгърнати комплексни комуникационни мрежи, в които са свързани банки, финансови институции, големи и средни фирми. Накратко-търговията на паричния пазар се извършва по правилата на електронната търговия.

3.     Има 7 сегмента

→ пазар на краткосрочните банкови заеми и депозити

→ пазар на краткосрочните държавни ценни книжа в това число и сконтови

→ пазар на други сконтови инструменти като депозитни сертификати, търговски и банкови и др.

→ пазар на търговски книжа

→ пазар на контракти с обратно изкупуване

→ евровалутен пазар – пазар на евродепозити

→ валутен пазар

Паричният пазар има различни функции:

·       Механизъм за образуване на спестявания

·       Изпълнява кредитна функция

·       Механизъм за осигуряване на ликвидност

·       Осигурява условия и механизми за защита на участниците в него от неплатежоспособност, изменеие в цените и други рискове. Тази функция защитна е приета във финансовия речник да се нарича хеджиране

·       Регулативна функция – тъй като чрез паричния пазар Централната банка осъществява държавно въздействие върху лихвените проценти, обменените валутни курсове, доходите и др.