Наем (locatio-conductio)

Наем (locatio-conductio)


Консесуален договор, чрез който една от страните (наемодател) се задължавала срещу определено възнаграждение (обикновено изчислено в пари) да достави на другата страна (наемател) временното ползване на една вещ или своите услуги за изпълнението на определен резултат.

Видовете договори за наем са:
1) Наем на вещ
Наемодателят се задължавал да предостави временното ползване на една вещ на наемателя срешу определено възнаграждение. Не е било необходимо наемодателят да бъде собственик на вещта.
- Елементи: 1) предмет: телесни вещи от гражданското обръщение, които не се консумират при първо употребление; плодоползване; работата на роб. 2) цена: уговаряла се в пари (с изключение на полските имоти – можело и в натура).
- Задължения на наемодателя: да предаде своевременно вещта; да осигури ползването на дадената вещ на наемателя и да я предаде в състояние, което позволява това; да гарантира срещу евикция и в отделни случаи – за скрити недостатъци; да заплати всички разноски за запазване или подобрение на вещта от наемателя.
- Задължения на наемателя: да заплати уговорения наем - това се гарантирало със залог; да полага грижата на добър стопанин; да върне вещта с всичките й принадлежности и в добро състояние.
Задълженията на наемодателя се санкционирали с actio conducti, а тези на наемателя – с actio locati.
- Прекратяване на договора: 1) с настъпването на края на уговорения срок; договорите за наем на полски имоти се сключвали без определен срок и можели да се прекратят когато някоя от страните пожелае. 2) по взаимно съгласие; 3) когато едната страна не спазва задълженията си, другата може да прекрати договора.
Мълчаливо подбовяване – когато наемателят със знанието на наемодателят продъжавал да ползва вещта след изтичане на уговорения срок.

2) Наем на работа
Консесуален договор, по силата на който едната страна предоставяла на другата своя труд срещу определено парично възнаграждение. Наемодател е работникът, а наемател – работодателят. Работникът бил длъжен да престира своя труд през уговореното време, а работодателят – да заплати определената сума. Първият бил санкциониран с actio conducti, а вторият – с actio locati.

3) Наем на трудов резултат (предприемачески договор)
Едната страна предоставяла определен трудов резултат срещу парично възнаграждение. Разликата между този договор и наемът на работа се състои в това, че при вторият налице трябвало да бъде определен резултат, а не количество труд. Предприемачът се задължавал да извърши уговорената работа в определения за това срок, бил длъжен да полага грижата на добър домакин. Наемодателят (клиентът) трябвало да заплати на предприемача уговорената цена.