Запис на заповед.

1. Общи бележки. Записът на заповед е по-широко приложим от менителницата. Той исторически произлиза от менителницата, по която издателят и платецът съвпадат. Правната уредба е в чл. 535-538. Разликата с менителницата е, че записът на заповед е обещание за плащане, а не нареждане за плащане.

            2. Характеристика – едностранна, формална сделка, с която издателят обещава да заплати на поемателя на  падежа определена сума пари. Това означава, че по записа на заповед има само 2 лица – издател и поемател (без платец). Прекият длъжник е издател, той отговаря като приелия платец.

            3. Реквизитите на записа на заповед са посочени в чл. 535: Записът на заповед съдържа: 1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на издателя. За разлика от менителницата липсва платец, но такъв не участва в правоотношението. По необорима презумпция на закона (чл. 536) липсата на реквизит се замества: (2) Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.(3) Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на  плащането и за местожителство на издателя. (4) Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.

            4. За записът на заповед субсидиарно се прилага режимът на менителницата – чл. 537. Записът на заповед не се приема, тъй като няма платец. Издателят е пряк длъжник, а регресни длъжници са джирантите, които отговарят ако издателят не плати.

            5. Различия между запис на заповед и менителница (Камелия Касабова):

                        5.1. При менителницата има мандат, нареждане за плащане, а при записът на заповед обещание за плащане.

                        5.2. При записът на заповед няма платец. Това налага да се направи разлика между него и менителницата, издадена срещу издателя – разликата е в броя на страните по правоотношението иначе положението е същото. На практика обаче такива менителници не се издават, а се предпочита запис на заповед.

                        5.3. Няма предявяване за приемане, тъй като издателят е приел записът на заповед като го е издал. Нужно е предявяване за плащане, защото издателят не може да знае, в кой е ЦК.

                        5.4. Издателят е пряк длъжник и ако плати няма регрес.