Международна анкета за установяване на факти. Помирителна процедура.
Международна анкета за установяване на факти. Помирителна процедура.
Международна анкета за установяване на факти
В член 33 от Устава на ООН е посочено като вид дипломатическо средство “анкета”. Създаването на орган, извършващ анкета е предвидено в конвенциите на Хагските конференции от 1899г. до 1907г. Уредбата на подобни органи се съдържа в дял ІІІ на Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове от 1907г.
Международна анкета се назначава при спорове, “които не засягат нито честта, нито съществени интереси и са породени от различия в преценката на фактическите обстоятелства”. Целта на анкетата е да улесни решаването на спора, като изясни фактите. Анкетата се провежда от международни анкетни комисии, които се създават със специално споразумение между спорещите страни. Споразумението определя фактите, които ще се проучат, начин, срок, права и състав на комисията.
Страните по спора могат да назначават свои представители при комисиите, които да ги представляват и да служат за връзка между тях и комисията.
В конвенцията се препоръчват правила на анкетното производство, които се изразяват в следното. Анкетата е състезателна – всяка страна представя на комисията и на другата страна своето изложение на фактите, придружени с книжа, документи, свидетели, вещи лица. Комисията може да поиска да види и допълнителни сведения. Съгласно член 30 съвещанията на комисията се провеждат при закрити врати и остават тайни. Всички решения се вземат с мнозинство от членовете на комисията. Допустимо е заседанията да бъдат открити и документите – обнародвани само въз основа на решение на комисията и при съгласие на страните.
След като председателят обяви приключване на анкетата, се изготвя доклад, подписва се от всички членове на комисията, като отказът на някой член не прави доклада невалиден. Докладът се прочита на открито заседание и на страните се връчва екземпляр от него. Докладът само установява фактите, но не обвързва страните, оставя пълна свобода на страните, що се отнася до последиците на това установяване.
Разходите във връзка с работата на комисията се понасят поравно от страните, като всяка страна освен това понася своите собствени разходи.
Помирителна процедура
Помирителната процедура или т.нар. помирение според текста на член 33 от Устава на ООН, е уредена в глава І на Женевския Генерален акт от 26 септември 1928г.
На помирителна процедура могат да бъдат подложени спорове от каквото и да е естество, които не са решени по дипломатически път. Тя се осъществява от постоянна или специална помирителна комисия. Комисията се съставя от спорещите страни, за целта една от спорещите страни отправя искане и в срок от шест месеца комисията трябва да бъде съставена.
Ако друго не е уговорено, се спазват следните правила. Комисията се състои от пет члена, по един от всяка страна, а останалите трима се избират измежду представители на трети страни, като един от тримата е избран и за председател на комисията. Изборът е за срок от три години с възможност за преизбиране. Ако не е създадена предварително постоянна помирителна комисия и възникне спор, се съставя специална помирителна комисия в срок от три месеца, последващи отправянето на искане от едната страна до другата.
Помирителната комисия се сезира с молба, отправена до председателя. Заседанията на комисията са при закрити врати. Те могат да се състоят при открити врати само по решение на комисията и при съгласие на страните. Правилата на производството се определят от самата комисия, то трябва да бъде състезателно.
Страните се представляват пред комисията от свои представители. Комисията използва съветници и вещи лица, назначени от страните, има право да поиска дабъдат изслушани всякакви други лица, освен споменатите.
Решенията н акомисията се вземат с мнозинство и само ако присъстват всичките й членове.
Задачата на помирителната комисия е да осветли спорните въпроси, да събере за целта всички полезни сведения чрез анкета или по друг начин и да се постарае да помири страните. Комисията може да изложи и условията на споразумението и да предложи на страните срок да се произнесат по него. Работата на комисията завършва с протокол, който се съобщава на страните, последните решават дали протоколът да бъде публикуван.
Ако не е уговорено друго, работата на комисията трябва да завърши в срок от шест месеца.