Homepage > Международно публично право > Определение за международен спор. Видове международни спорове. Политически и правни средства за уреждане на международните спорове.

Определение за международен спор. Видове международни спорове. Политически и правни средства за уреждане на международните спорове.

Определяне на понятието “международен спор”

Често терминът “спор” в МП се заменя с близки до него понятия. В международната практика като синоними се използват термините спор, конфликт, разногласия, претенции и т.н.

От правна гледна точка не всяко разногласие между държавите може да бъде определено като спор. Признаването на наличие на спор води до задължение последният да бъде уреден с мирни средства в съответствие с МП.

В МПП съществува комплекс от норми, специално създадени за случаите на възникване на спор между държавите и в тази насока е възможна аналогия с процесуалните норми, които действат във вътрешно държавното право.

За да съществува международен спор, е необходим предмет на спора. Необходимо е изясняване на фактите и правно обосноваване на претенциите. Необходим елемент са страните по спора. Изброените елемнти трябва да бъдат взаимно оспорени. Едностранните претенции не образуват спор.

Международен спор има налице и в случая, когато една държава, в отговоро на заявени претенции декларира частичното им признаване или изрично ги отхвърля.

Постоянният съд за международно правосъдие на Обществото на народите дава определение за международен спор: “Спорът е разногласие по въпроса за факт или правна норма, конфликт на юридически възгледи или интереси между две лица.”

Видове международни спорове

Спор и положение в Устава на ООН

В Устава на ООН, наред с термина спор, се среща и понятието “положение”. При все, че ги употребява като отделни понятия, Уставът на ООН не изяснява докрай отликата между двата термина. Частично разграничение се прави в чл.34, където се говори за “всяко положение, което би могло да доведе до международни търгания или да породи спор”. Следователно:

положението е различно от спора
то може да породи спор, т.е. предшества спора

Освен това при спора винаги са известни страните, въвлечени в него.

Това разделение по Устава на ООН е важно, защото съгласно чл. 27т.3 става ясно, че действията на Съвета за сигурност, предвидени по глава VІ са свързани само с понятието спор, тъй като участващите в спора страни могат да бъдат определени и това се отнася аналогично до петте постоянни члена на Съвета за сигурност. Тъй като никъде в Устава не става дума за конкретизиране на понятието ситуация, то за случаите на ситуация не се прилага споменатото изключение от правилото за единогласие при вземането на решения от петте постоянни члена на Съвета за сигурност.

Следователно понятието положение (ситуация) съществува за случаите, когато не е възможно да се определят участниците в спора и с оглед на това, да не се накърньт интереси на постоянните членки.

Местни спорове

Уставът на ООН отличава понятието местни спорове. Те се споменават в чл. 52 и могат да бъдат описани като свързани с “такива въпроси относно поддържането на международния мир и сигурност, които са подходящи за регионални действия”. Особеното на местните спорове е, че те трябва да бъдат решавани чрез регионални споразумения или органи и едва в случай на неуспех – да бъдат отнасяни до Съвета за сигурност. Съветът за сигурност насърчава развитието на мирното уреждане на местните спорове чрез регионални споразумения или регионални органи.

Основни категории спорове (и положения)

Уставът на ООН разделя всички видове спорове на две основни категории:

спорове, чието продължаване е от естество да застраши поддържането на международния мир и сигурност
други спорове

Вторият вид спорове се извличат от факта, че се допуска възможност, без да се накърняват разпоредбите на чл. 34-37 Съветът за сигурност да направи препоръки за мирно уреждане на даден спор, без при това да се обвързва с квалификацията за заплаха на международния мир и сигурност.

Политически и правни спорове

Политически са споровете, които нямат правен характер.

Това деление има практическо значение. Традиционно се приема, че споровете за права са от компетенцията на съдебен орган. В член 17 от Женевския генерален акт от 1928г. се постановява, че всички спорове, по които страните взаимно си оспорват едно право се отнасят за разрешаване до Постоянния съд или друг арбитражен съд.

В чл.36 Съветът за сигурност взема под внимание “че споровете от правно естество като общо правило трябва да бъдат отнесени от страните до Международния съд съгласно разпоредбите на Статута на съда.”

Статутът на Международния съд дава известно изброяване на такива спорове от правно естество, “които се отнасят до:

тълкуване на договор
какъвто и да е въпрос от международното право
наличността на какъвто и да е факт, който, ако бъде установен, би съставлявал нарушение на международно задължение
естеството или размера на обезщетението, дължимо за нарушението на едно международно задължение”

Делението на споровете на политически и правни е безспорно. Често е трудно да се отдели политическият, икономическият или друг спор от правния. Ето защо в някои международни актове относно мирното уреждане на международните спорове такова деление не се споменава.

Политически и правни средства за уреждане на международни спорове

Делението на международните спорове на правни и неправни има своето основание в използваните средства за тяхното уреждане. Задължителният характер на вземаните решения е белег, присъщ на арбитражното и съдебното уреждане на международните спорове. Съобразно с това, че посредством съд и арбитраж най-често се уреждат правни спорове, прибягването до тях се нарича още правни средства за мирно уреждане на спорове.

Уставът на ООН не провежда изрично разграничение между политически и правни средства за уреждане на споровете. Като правни средства могат да бъдат изброени арбитражът и съдебното уреждане, като ги отделим от останалите средства – преговори, анкета, посредничество, помирение, прибягване до регионални органи или съглашения, които в теорията се обозначават като политически средства, като наред с изрично изброените в член 33 политически средства международната практика и доктрина познават още и не споменанитите добри услуги.

Що се отнася до политическия характер на средствата, посочени като политически, то те не са извън международното право. Всички споменати средства се осъществяват чрез органи на държавите, включително от колективни и такива на международни организации.