Политическо и правно значение на международното признаване. Форми на признаването
Политическо и правно значение на международното признаване. Форми на признаването
Терминът “международно признаване” се използва във връзка с възникването на нови субекти на международното право или по повод на въпросите, свързани с представителството на вече съществуващи субекти. В МП съществуват група взаимосвързани норми, почти изключително обичайни, регулиращи този проблем. В своята съвкупност те образуват института на признаването.
Институтът на международното признаване има за предмет международните отношения, възникващи по повод признаването, споменато по-горе.
Видове международно признаване:
- Признаване на държава
- Признаване на правителство
Международното признаване е явно и мълчаливо изразен акт, отнасящ се до появата на нов субект на МПП или до някаква форма на представителство, включително и до промяна в това представителство.
Правно и политическо значение на международното признаване
Обект на признаването са отношенията между признаваната и признаващата страна. Обектът се различава в зависимост от вида на признаването – на държава, правителство и т.н.
Спорна е правната природа на признаването – дали е едностранен или двустранен акт.
Международното признаване като едностранен акт
Преобладаващо е мнението в правната доктрина, че международното признаване е едностранен акт. То се състои в предоставяне на признаване от страна на признаващата държава, изразено чрез акт на нейните органи. Осъществява се чрез едностранна декларация на правителството на признаващата държава или на друг компетентен орган. Възможно е това да стане и под формата на поздравителна телеграма във връзка със създаването на нова държава или идването на власт на ново правителство. Възможно е да се срещне и в сключването на международен договор, който има за предмет отношения, подразбиращи наличието на международно признаване, примерно споразумение за откриване на дипломатически мисии.
Предоставянето на признаване не се обвързва с наличието на насрещно волеизявление. Причини:
- Даващият признаване обикновено е получил такова от международната общност или от други субекти на МП
- Актът на признаване е в изключителната компетенция на държавата, предоставяща това признаване. То е проява на нейното суверенно право да действа независимо от своите международни отношения.
Международното признаване като двустранен акт
Международното признаване може да се разглежда и като двустранен акт. Основания:
- признаването се предоставя, за да се установят отношения между две държави. Ако се отчетат и последствията от признаването, актът става двустранен;
- отношенията между признаваната и признаващата държава се установяват на основата на международното право. Следователно смисълът на признаването е изразена готовност и съгласие взаимните отношения да се регулират от международното право.
Наличието на международно признаване е условие за възникване на нормални условия между отделните държави. Признаването е дискреционно право на всяка държава и не съществува задължение то да се предостави.
Институтът на признаването има безспорна политическа насоченост. Според нас едно от основанията да съществува и да се използва институтът на международното признаване е възможността чрез него да се оказва политически натиск. Как?
- Непредоставянето на признаване е лишаване от възможността да се установят отношения, в които всяка страна да защитава своите и на своите граждани интереси
- Във външната политика признаването или непризнаването изразяват положителна или отрицателна оценка на получаващия или очакващия признание
- Признаването/непризнаването изразява или не изразява добра воля от страна на предоставящия признанието
- Признаването е израз на състоянието на отношенията между двете страни
Спорно е дали международното признание може да се оттегля. Когато става въпрос за признаване на държава, става дума за ограничаване или пълно прекъсване на отношенията между държавите, без това да включва оттегляне на даденото международно признаване. Докато при отделните видове признаване, свързани с въпроси на представителството, се променя признаваният представител и въпросът за оттегляне на дадено признаване не се поставя.
Форми на международното признаване
- de jure
- de facto
- ad hoc
Различията са в обема на признаването, което намира зираз в обема на правоотношенията, които могат да се установят между двете страни.
De jure
Признаващата държава е готова да развива отношенията си на основата на МП и изразява това формално. Признаването де юре е пълно, защото обхваща всички възможни отношения между държавите, които биха могли да възникнат. Това признаване създава предварителна юридическа основа – доколко тези отношения се развиват съгласно МП – за едни бъдещи отношения, като ги изпреварва. Ето защо се нарича и изпреварващо признаване. Практически това означава, че се установяват дипломатически отношения и се сключват двустранни договори от всички области на взаимното сътрудничество
De facto
Официален вид признаване, като разликата с признаването де юре е в обема на отношенията, които възникват след признаването. Признаването де факто се установява като резултат от вече реализирани двустранни отношения в определени области. Това не е изпреварващо признаване, то следва събитията, констатира се като следствие на юридическите факти.
Готовността да се развиват отношенията между страните, без да се предостави признаване де юре свидетелства за по-ниско ниво на взаимните отношения. Ето защо признаването де факто е непълно. То може да се разглежда и като преход към признаване де юре. Обикновено признаването де факто се свързва със сключване на икономически договори. Възможно е и установяване на консулски отношения.
Признаването де юре е масова практика, докато признаването де факто е изключение и обикновено е временно състояние.
Ad hoc
Спорен е въпросът дали това е форма на признаване. Признаващата страна, при установяване на контакти с непризната страна, изрично уговаря, че тези контакти по никакъв начин не могат да се разглеждат като форма на признаване, нито като начало на действия, водещи до установяване на признаване де факто или де юре.
Доколкото международното признаване е едностранен акт, то признаването ад хок не е форма на признаване. От друга страна това признаване се различава от пълната липса на каквито и да е отношения. От правна гледна точка признаване няма, от фактическа страна обаче признаването ад хок заема средно място между пълното отсъствие на отношения и признаването де факто. То все пак е израз на някаква, макар и най-ниска степен на признаване и е начин на съчетаване на прагматичния с догматичния подход, т.е. да отговори на необходимостта, диктувана от интереса да се установят взаимни контакти и същевременно да се спази политическо или правно изискване да не се предоставя същинско признаване.