14. Други способи за погасяване на данъчните задължения. Амнистия. Опрощаване. Прихващане. Погасителна давност. Отписване.

 

В чл.168 ДОПК са посочени способите за погасяване на публичните вземания. (в.11)

Финансовата амнистия и опрощаването са израз на държавната воля във връзка с погасяване на държавни финансови вземания. Прихващането е институт на ГП – чл.103 ЗЗД, който е модифициран за нуждите на ДП. Погасителната давност е общ правен институт и се прилага и за държавни финансови вземания. Към тези способи се пристъпва като крайна мярка.

Амнистия – дава се от НС със закон – чл.84 т.13 от К. Амнистията е два вида – наказателна и финансова.С амнистията се заличава държавно вземане, без да се промени нормативният акт, който го поражда (не се променя фактическия състав, породил вземането, а това е само начин за погасяването му).Тя се отнася за неограничен брой адресати, прилага се служебно /без сезиране/. Законът има еднократно действие. Тя може да е пълна /за главница+лихва/, частична /само за част от задължението/ и под условие. Не се отменя фактическия състав породил основанието за вземането, а само се погасява задължението.

Опрощаване – дава се от президента /чл.98 т.12 от К/. Става с указ на президента, който е индивидуален (за конкретно лице). Това право не поже да се делегира на вицепрезидента. Тук се опрощават конкретни задължения на конкретни длъжници, които са се обърнали с молба /не е служебно/. Съществува комисия към президента, която събира информация и предлага на президента решение–оперативна самостоятелност на президента. Актът има конститутивно действие – не подлежи на обжалване. Когато президента отказва лицето се уведомява със съобщение. Решенията на комисията не задължават президента при вземане на решение.

Компенсация /прихващане/ - Става въпрос за прихващане на насрещни данъчни вземания – чл.128-132 ДОПК и чл.223 ДОПК.

Прихващане и възстановяване

Подлежащи на прихващане суми

Чл. 128. (1) Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

(2) Всяко лице, което получи незаконосъобразно възстановяване на суми по ал. 1, е длъжно да възстанови сумите на бюджета. Това задължение се смята за задължение за данък, а когато са възстановени надвнесени осигурителни вноски - за задължение за задължителна осигурителна вноска, и става изискуемо в деня, следващ деня на получаване на акта за незаконосъобразното плащане.

(3) Искания за недължимо платени или събрани суми за допълнително задължително пенсионно осигуряване се разглеждат само до размера на наличните средства в индивидуалната партида на лицето в пенсионноосигурителното дружество. В останалите случаи отношенията се уреждат между пенсионноосигурителното дружество, осигурителя и осигуреното лице.

Процедура

Чл. 129. (1) Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) След постъпване на искането по ал. 1 може да се възложи извършването на:

1. ревизия; 2. проверка.

(3) Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.

(4) Остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка. Възстановяването на суми, свързани с прилагането на Закона за местните данъци и такси, на физически лица, които не са търговци, може да се извършва и в брой.

(5) Органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на:

1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище;

2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми;

3. присъдени суми, обезщетения и направените разноски.

(6) Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4.

(7) Актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове.

Опростена процедура

Чл. 130. (1) В случаите, когато е подадена декларация, свързана с данъчно облагане с подоходен данък или местен данък, с посочена в нея сума за възстановяване, както и когато е подадено искане за възстановяване въз основа на такава декларация или искане за възстановяване на надвнесени местни данъци, органът по приходите може да възстанови цялата претендирана сума на надвнесения данък по посочената от лицето банкова сметка или чрез пощенски запис в случаите на възстановяване на местни данъци на посочения от лицето адрес, като в платежното нареждане или пощенския запис задължително се отбелязват номерът и датата на декларацията, съответно искането за възстановяване.

(2) Със заверяването на посочената от лицето банкова сметка с цялата претендирана сума, съответно с получаването на съобщението за пощенския запис, се смята, че искането на лицето за възстановяване на надвнесената сума е изцяло удовлетворено.

Мълчалив отказ

Чл. 131. (1) Непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ.

(2) Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт.

(3) Когато лицето не е обжалвало мълчаливия отказ в срока по ал. 2, то може да подаде ново искане за прихващане или възстановяване.

(4) Когато по административен или съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отменяне.

 

Жалби за бавност

Чл. 132. (1) Субектът има право да подаде жалба, когато процедурата за прихващане и възстановяване се забави неоснователно и извън законоустановените срокове.

(2) Жалбата се подава до териториалния директор, който проверява обстоятелствата по нея и се произнася писмено в тридневен срок. В случай че жалбата е основателна, той определя срок за издаване на акта.

(3) Препис от решението се изпраща на жалбоподателя.

Прихващане

Чл. 223. (1) Когато в хода на принудителното производство възникнат основания за прихващане,по искане на длъжника или по решение на публичния изпълнител производството се спира до приключване на действията по прихващането, но за не повече от 3 месеца, освен ако се възложи ревизия. Публичният изпълнител, пред когото длъжникът е представил писмените доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, изпраща искането заедно с доказателствата на съответния компетентен орган за извършване на прихващането. Ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или частично, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането.

(2)Прихващането по ал.1 може да бъде направено до датата на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането публичното вземане се погаси изцяло, включително разноските по организирането на проданта, тя се отменя и изпълнителното производство се прекратява.

(3) Отказът на публичния изпълнител да спре производството и да препрати преписката за извършване на прихващане може да се обжалва по реда на този кодекс, предвиден за защита срещу принудително изпълнение. В този случай жалбата спира действията по принудителното изпълнение до окончателното й решаване.

 

Условия за осъществяване на прихващането:

- наличието на две насрещни, изискуеми и ликвидни взамения;

- идентичност на субектите по двете вземания;

- волеизявление на една от страните за прихващане (то започва по иницианива на орган по приходите или с искане на длъжника, след което следва акт на приходния орган.Тези актове и мълчаливият отказ подлежат на обжалване, т.е тук имаме обвързана компетентност).

Особеност е, че правните последици настъпват не към момента на волеизявлението или даването на съгласие от органа по приходите, а към момента, в който компенсацията е била възможна /когато второто вземане е станало изискуемо/. Ако в периода, от когато е било възможно прихващането и когато е станало волеизявлението, някое от тези вземания е погасено по давност това е без значение и възражение за изтекла погасителна давност е недопустимо.Не може да се прихваща с държавни вземания /за неплатена държавна стипендия – да не се плащат данъци/. Прихващат се еднородни по вид държавни вземания.

Погасителна давност – чл.171 до 174 ДОПК.

Определение: това е юридически факт, период от време, през който носителят на субективното право не го упражнява, като последица от това бездействие е, че длъжникът може да възрази, когато от него се иска изпълнение и да откаже да изпълни, т.е погасителната давност не се прилага служебно, а чрез възражение.

 

 

Давност

Чл. 171. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

(2) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Спиране и прекъсване на давността

Чл. 172. (1) Давността спира:

1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;

2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;

3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;

4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;

5. с налагането на обезпечителни мерки;

6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

(2) Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.

(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Отписване на вземанията

Чл. 173. Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.

Доброволно плащане след изтичане на сроковете

Чл. 174. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173.

Чрез погасителната давност се погасява и правото на съдебна защита или на принудително изпълнение.

Обективен елемент – изтичане на определен срок.

Субективен елемент – възражение за изтекла давност.

В ДОПК е предвидено, че давността за данъци започва да тече от 01.01. от годината, следваща тази, когато е възникнало публичното вземане. Давността е 5г., като е придвиден и 10г. давностен срок, който би трябвало да е преклузивен, но е давностен, защото платеното, защото се допуска възможност за изпълнение от длъжника.

Чл.5 (5) т.9 ЗНАП – провомощие на УС на НАП да отписват вземания до 100 лв, разходите по събирането на които надхвърля размера на задължението.

Срок за установяване

Чл. 109. (1) Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.

(2) Срокът по ал. 1 не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения.

 

Този срок е преклузивен, процесуален след който не могат да се предприемат процесуални актове за установяване на данъчно задължение. Този срок не може да се прекъсва и спира.