31. Правен режим на ДДС. Обща характеристика. Субекти. Данъчна регистрация. Обект на облагане с ДДС.

ДДС е най–големия приходоизточник за държавния бюджет (~ 5 млд. лв.). България е една от първите държави в Централна и Източна Европа, които промениха системата за косвено облагане – от 1994г. (от тогава е ЗДДС). Преди него имаше данък върху оборота и акцизите. Данъка върху оборота е идентичен с ДДС. Данъците върху оборота и акцизите бяха алтернативни данъци, а сега ДДС е кумулативен данък. 80% от данъците в бюджета са от косвени данъци.

ДДС е косвен данък; всеобщ; многофазен; некумулативен; пропорционален; месечен; републикански, с който се облага всяка доставка, стока или услуга с място на изпълнение територията на РБ, както и при внос на стоки и услуги. Този закон борави с термина доставка вместо сделка:

-купувач – получател на доставка

-продавач – доставчик

Класификацията на преки и косвени е основна за данъците. Косвените данъци са: всеобщи или специфични.

ДДС е всеобщ данък – облагат се всички видове доставки на стоки и услуги с изключение на изрично посочените в закона.

Акциз – специфичен косвен данък. Подлежат на облагане определена група стоки и услуги, изрично изброени в тарифата към закона за акцизите.

Косвени данъци са: многофазни или еднофазни.

Многофазен е ДДС. Начислява се на всеки етап от реализацията на стоката или услугата.

Акциза е еднофазен. Начислява се еднократно от производителя или вносителя на стоката.

Многофазните биват: - кумулативни; - некумулативни