7. Регистрация на данъчните субекти. Същност и предназначение на регистрацията. Видове данъчна регистрация. Процедура по ДРег.
Производството по ДРег е част от данъчния процес, като това задължение на данъчните субекти подпомага данъчната администрация за осъществяване на правомощията си и за констатиране на данни, свързани с облагане.
Правната уредба – ДОПК (чл.11, чл.80-87), ЗДДС, ЗАкцизите.
Това е вид охранително производство, като в някои случаи чрез ДРег допълнително се характеризира данъчната правосубектност (например при ДДС – необходима е регистрация по ДДС). От друга страна това е безспорно производство – с акта за регистрацията не се решава правен спор. Акта, с който приключва ДРег е констативен – от него не се пораждат данъчни задължения. Дори ако лицето не е регистрирано, но отговаря на условията за ДРег то се счита за длъжник.
Чл. 80. (1) Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица.
(2) Не подлежат на вписване в регистъра местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък.
(3) Със закон може да се предвиди воденето на специални регистри като част от регистъра по ал. 1.
Чл. 81. (1) Регистърът съдържа данни относно:
1. компетентната териториална дирекция;
2. името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице;
3. единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личен номер на чужденец;
4. адресите по чл. 8 и 28;
5. името и идентификационния номер по т. 3 на лицата, които го представляват по закон;
6. вида и статута на регистрираното лице;
7. основната икономическа дейност;
8. датите на създаване, възникване, преобразуване, правоприемства, прекратяване и заличаване;
9. датата на регистрацията;
10. датата на прекратяване на регистрацията;
11. датите на специалната регистрация;
12. датите на прекратяване на специалната регистрация;
13. датите на промяна на компетентната териториална дирекция.
(2) Видът, съдържанието, редът за създаването, поддържането и достъпът до базите данни се определят със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Чл.81 ДОПК – данъчната администрация (приходната администрация, органите на НАП) водят т.нар. регистри. Вписването в тях е служебно, като в него се вписват данните по повод на подадените декларации на ФЛ или чрез писмените данни от регистъра БУЛСТАТ (чл.82, ал.1, 2).
Във връзка с ДРег е от значение понятието за постоянен адрес и адрес за кореспонденция – чл.8 и чл.28 ДОПК. Употребяват се понятията постоянен адрес, адрес на управление, електронен адрес, адрес на първото придобито ..... така, чрез тези критерии в чл.8 ДОПК се определя компетентната териториална дирекция на НАП, която най-общо ще обслужва ДЗЛ.Адресът за кореспонденция е важен, защото на него се връчват писма и кореспонденции.
Чл. 8. (1) Компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е:
1. териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци;
2. териториалната дирекция по адреса на управление на неперсонифицираните дружества и осигурителните каси;
3. териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица;
4. териториалната дирекция по седалището на клона или по адреса на търговското представителство на чуждестранното лице;
5. териториалната дирекция по местоизвършване на дейността или на управлението за чуждестранни лица, непопадащи в обхвата на т. 4, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база, или чието ефективно управление е от България;
6. териториалната дирекция по местонахождението на първия придобит недвижим имот за лица, които не попадат в случаите по т. 1 - 5;
7. териториална дирекция - София, когато не може да се установи компетентната териториална дирекция по правилата на т. 1 - 6.
(2) Адресът на управление за лицата по ал. 1, т. 2 се доказва с нотариално заверен препис на учредителния договор, като ако в него не е посочен адрес на управление, за такъв се смята постоянният адрес или съответно адресът на управление на първия посочен съдружник. В случаите, когато не е представен учредителен договор, компетентна териториална дирекция е тази, която първа извърши процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(3) Когато чуждестранно лице осъществява стопанска дейност в страната чрез повече от едно място на стопанска дейност, компетентна е териториалната дирекция по местонахождението на първото възникнало място на стопанска дейност. В случай че чуждестранното лице не е изпълнило задължението си за регистрация в регистър БУЛСТАТ, компетентна териториална дирекция е тази, която първа извърши процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя със заповед компетентната териториална дирекция за лицата, които попадат в териториалния обхват на повече от една териториална дирекция по правилата на ал. 1. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".
(5) Компетентността относно местните данъци се определя по местонахождението на общината, в приход на чийто бюджет следва да постъпи съответният местен данък съгласно Закона за местните данъци и такси.
Чл. 28. (1) Адресът за кореспонденция е:
1. постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес, а за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица - освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция;
2. адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция;
3. адресът по мястото на извършване на дейността или управлението, ако не е налице адрес по т. 2 - за чуждестранни лица, които извършват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база; когато чуждестранното лице осъществява стопанска дейност чрез повече от едно място на стопанска дейност в страната - адресът за кореспонденция е адресът по мястото на извършване на дейността на първото възникнало място на стопанска дейност или определена база;
4. адресът на първия придобит недвижим имот - за чуждестранни лица, придобили недвижим имот на територията на страната и непопадащи в обхвата на т. 1, 2, 3 и 5;
5. адресът на управление за неперсонифицираните дружества и осигурителните каси; когато в договора не е посочен адрес на управление, адресът за кореспонденция е постоянният адрес, съответно адресът на управление на първия посочен в договора съдружник; когато не е представен договор, адресът за кореспонденция е постоянният адрес, съответно адресът на управление на съдружника, спрямо когото е извършено първото процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(2) Всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.
(3) В случаите на започнало производство по този кодекс, за което лицето е редовно уведомено, то е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени.
(4) При отсъствие за повече от 30 дни от адреса за кореспонденция законните представители на юридическите лица и едноличните търговци упълномощават лице, на което да се връчват съобщенията и другите актове.
(5) Физически лица, спрямо които е започнало производство, за което са уведомени, и които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред органите по приходите и на което да се връчват съобщенията и другите актове.
Чл.28 ДОПК – ЮЛ трябва да осигурят лице за получаване на данъчни съобщения, като има и задължение за уведомяване при промени. Последицата от неизпълнението на това задължение е, че ако не се посочи адрес или не се осигури лице за контакт връчването се осигурява чрез прилагането на данъчните съобщения към данъчното досие (чл.28, ал.3 и чл.32 ДОПК). Чл.28, ал.5 – лице пребивавало в чужбина повече от 30 дни е длъжно да посочи представител.
Чл. 32. (1) Връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция.
(3) Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ.
(4) Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция. Съобщението се публикува и в Интернет.
(5) Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес.
(6) В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.
На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка, в която се отразяват данните по чл.87 ДОПК
Чл.86 ДОПК – прекратяване на регистрацията.
Чл.84 ДОПК – идентификация на ЮЛ по кода БУЛСТАТ, а на ФЛ и ЕТ по ЕГН.
Чл. 84. (1) Регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код по БУЛСТАТ, а за едноличните търговци - чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и единен идентификационен код по БУЛСТАТ.
(2) Идентификацията на физически лица, които не са вписани в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.
(3) Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2, се идентифицират чрез служебен номер.
Чл. 85. Регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от него декларации, в цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите, както и когато това се изисква в нормативен акт.
Прекратяване на регистрацията
Чл. 86. (1) Регистрацията по чл. 82 се прекратява:
1. със смъртта на физическото лице;
2. с отпадане на основанието за извършването й в останалите случаи.
(2) В регистъра се поддържа и съхранява архив за лицата с прекратена регистрация.
(3) Срокът и начините за съхраняване на архива се определят от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите със заповедта по чл. 81, ал. 2.
Данъчно-осигурителна сметка
Чл. 87. (1) На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка.
(2) В данъчно-осигурителната сметка се отразяват:
1. размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
2. размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят;
3. размерът на вноските за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители", лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
4. постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта;
5. сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение;
6. извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това;
7. други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг;
8. данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях.
(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите утвърждава формата и елементите на данъчно-осигурителната сметка със заповедта по чл. 81, ал. 2.
(4) Сметката се води и след прекратяване на регистрацията и се приключва след погасяването на всички задължения, отразени в нея. Информацията от нея се архивира и се съхранява в срок и по начин, определени със заповедта по чл. 81, ал. 2.
(5) По искане на регистрираното лице органът по приходите предоставя информация за всички обстоятелства, отразени в сметката.
(6) Органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
(7) Освен в случаите, когато се предоставя въз основа на акт на съда, информацията по ал. 5 или удостоверението по ал. 6 за наличие на задължения се получава лично от субекта, от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице или по електронен път.
(8) В срок до 1 юли на съответната година осигурените лица трябва да получават информация за осигурителния си доход.
Специални режими на регистрация са тези по ЗДДС и ЗАкцизите.
В структурата на НАП има специална дирекция “Големи данъкоплатци”, в която освен банките и застрахователните организации се регистрират лица с голям относителен дял на приходите от данъци в бюджета.