1. Обща характеристика на данъчното право. Предмет и метод на правно регулиране.Разграничение и съотношение между данъчното право и другите правни отрасли. Източници на данъчното право. Обща характеристика. Видове източници.

Данъчното право не е самостоятелен правен отрасъл, а е част от финансовото право с оглед на това, че няма собствен предмет и метод на правно регулиране. Предмет на ДП са част от обществените отношения, уредени от ФП, а методът е властнически. ДП се занимава с обществените отношения по повод разпределение на националния доход и постъпването на парични средства в държавния бюджет – това са отношения, които имат паричен характер – т.нар. същински отношения. Друг вид отношения са т.нар. несъщински (организационни) отношения – те възникват по повод на законосъобразното развитие на данъчните правоотношения, за което са създадени специални контролни норми и органи.

Характеристика:

– те са публично правни отношения, възникват, развиват се, променят се и се прекратяват при и по повод осъществяването на държавна дейност;

– винаги единият от субектите /участниците/ на правоотношението е държавата със съответен орган (НАП);

– тези отношения съществуват като правни отношения (развиват се само въз основа на правни норми и принципно имат паричен характер, с изкл. на организационните отношения).

-Метод на правно регулиране – винаги властническия метод, което изключва наличието на диспозитивни норми.

-Данъчните органи действат в условията на обвързана компетентност, а актовете им имат декларативно действие.

Сравнение с други правни отрасли:

– конституционното право – двата отрасъла са публично правни. В К има ПН, съдържащи основата на данъчното право /чл.60 К – задължението на гражданите да плащат данъци, които трябва да са законово установени и съобразени с доходите и имуществото на лицата/. Тя урежда законите. Различията са в предмета на правно регулиране – КП урежда устройството и формата на държавно управление и основните обществени отношения;

– административно право – различието е в предмета на правно регулиране – при ДП са предимно парични отношения, а АП не се занимава с разпределението на нац. доход;

– гражданско право – тук различията са и в предмета и в метода на правно регулиране. ДП не се занимава с лични и неимуществени отношения; в ГП субектите на правоотношението са равнопоставени, докато в ДП единият е винаги държавата в лицето на свой орган.

ДП си взаимодейства с другите правни отрасли, като взаимства или препраща към тях. Познати са няколко групи съотношения:

– възможно е данъчната норма да се приложи самостоятелно /без други ПН/;

– по-често се прилага при развило се друго правоотношение друга ПН – за юридически факти могат да послужат например развило се правоотношение от ГП /покупко-продажба – следва да се плати ДДС/;

– процесуални правоотношения – ДОПК препраща към ЗАП, при наказания – към ЗАНН;

– при плащането на данъци няма нуждата от разрешение – възможно е от прилагане на данъчна ПН в последствие да се приложи друга ПН /пример – съсобствен имот, за който единият от съсобствениците плаща целия дължим данък. В последствие той може да поиска от другите тяхното дължимо/.

Източници на данъчното право – от ФП.

Видове източници:

1. Конституцията – в нея са основните принципи на данъчното облагане – чл.60 – той няма пряко приложение и за целта трябва да се създадат съответните закони, чл.84, т.3, т.13 – правомощие на НС да определя данъците и да дава финансова амнистия; чл.98, т.12 – правомощието на президента да опрощава данъци.

2. Данъчни закони – ЗКПО, ЗМДТ, ЗОДФЛ, ЗАкцизите, ДОПК, ЗДДС;

3. Подзаконови нормативни актове – от принципа за законоустановеност на данъците следва, че те не могат да предвиждат и изменят елементи от данъчните задължения.

Не са източници на данъчното право писмените указания на министъра на финансите и на изпълнителния директор на НАП по прилагане на данъчните закони. Те изразяват виждането за уеднаквяване на практиката по данъчните закони и са вътрешно служебни актове, а не нормативни.

4. Отделни правни институти, общи за правото – привилегии (чл.136 ЗЗД), солидарната отговорност (чл. 722 ТЗ).

5. Международни договори – специална категория, които ограничават правомощията на държавите по облагането на едни и същи данъчни субекти за едни и същи обекти – спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (за тях се прилага чл.5, ал.4 от К – имат предимство).

6. Практиката на съда – на КС, който обявява противоконституционността на данъчни закони и решенията на петчленен състав на ВАС за отмяна на подзаконови актове, противоречащи на закона. /реш. №3/1996г. на КС и реш.№190/1996г. на ВАС – според тях законодателната власт за определяне на данъците не може да се отдаде на други държавни органи освен чрез закон, а данъка може да съществува във всички негови елементи – обект, субект, данъчна единица, ставка и т.н и те също са определени със закон