Недействителност на завещанието. Нищожност

1. Недействителност на завещанието – същност.

        В съгласие с общата теория за действителност на правните сделки ЗН разделя недействителните завещания на нищожни и унищожаеми. За завещанието като едностранна  сделка важат общите правила за сделките в ЗЗД, доколкото в ЗН не са предвидени специални правила.

1. Нищожност – характеристика:

1. Нищожното завещанието не произвежда действие  поначало от момента на смъртта на наследодателя.
2. Всеки може да се позове на нищожност, всяко заинтересовано лице може да предяви установителен иск за установяване на нищожността.
3. Нищожното завещание не подлежи на саниране.
4. Позоваването на нищожността може да стане чрез възражение –то не е ограничено със срок във времето.

2. Основания за нищожност.

1. Противоречие на завещателното разпореждане със закона, чл.42 ЗН, б. “в”.

1. Завещателни разпореждания извършени от две или повече лица едно на друго или в полза на трето лице.
2. Когато е завещана реална част от дворищнорегулационен парцел/ ЗТСУ, сега ЗУТ/.
3. Нищожно е завещанието, което се отнася до недопустим предмет - напр. част от жилище, което не може да бъде самостоятелно.
4. Нищожно е завещанието, когато изразения в него мотив, поради който то единствено е направено, е противен на закона и на добрите нрави. Но когато освен изразения мотив, който е противен на закона и на добрите нрави, са изразени и други мотиви, които са в съгласие със закона и доб. Нрави и са решаващи за извършване на завещанието, то не може да се счете за недействително.

2. Липса на форма.

         Завещанието е нищожно, когато при съставянето му не са спазени изискванията за форма, това са изискванията по чл. 24 и чл. 25 ЗН за форма на саморъчното и нотариалното завещание.

3. Специфични основания за нищожност на завещанието.

1. Нищожно е завещание направено в полза на лице, което няма право да наследява - нероден, незаченат, вече починал към момента на смъртта на наследодателя.
2. Нищожно е завещанието в полза на недостоен, чл.4(2). Не всяко завещание, направено в полза на недостоен е нищожно, а само завещание, при което завещателят не е знаел за причината за недостойнството.
3. Чл.42, б.”в” ЗН – завещание, което установява невъзможно условие или тежест. Нищожността на цялото завещание се различава от невъзможността на модалитета. Следва да се обърне внимание на разгарничението между условие и  тежест.

• Невъзможно условие – действието на завещанието не може да се осъществи – завещателят очевидно не е искал да завещае.
• При тежест е различно – изпълнението на тежестта не е предпоставка, за да се произведе завещателното действие. Тежестта не обуславя действието на завещанието.

Поставя се въпросът, който няма отговор в ЗН, какво би било положението, ако условието или тежестта са възможни, но противоречат на закона или морала, т.е. не самото завещателно разпореждане и мотивът, а модалитетът противоречи на закона и ЗН. Възможни са два варианта:

• нищожност на цялото завещание (пълна нищожност);
• частична нищожност – нищожен ще бъде само модалитетът, а завещателното разпореждане ще произведе действие.

Според съдебната практика завещателното разпореждане е нищожно, когато условието и тежестта, които се съдържат в него, са невъзможни.