Отказ от наследство

1. Същност.

Едностранен формален писмен акт, с който призованият наследник изявява волята си да не приеме наследството.

2. Видове.

1. Изричен отказ – извършва се по идентичен начин като изричното приемане, препращане към чл.49.
2. Мълчалив отказ е възможен само когато заинтересованото лице е поискало определяне на срока от районния съдия и в този срок – наследникът отново не е изявил воля.

3. Недействителен отказ; унищожаем отказ.

1. Приемане и отказ за част от Н са недопустими и недействителни.

2. Приемане или отказ под условие или срок са недействителни.

3. Приемането или отказът могат да бъдат засегнати от недостатъци ( насилие, измама, заплашване), които го правят недействително. Не се допуска оспорване на приемането или оказа поради грешка.Отнася се за случаите, когато наследникът е изпаднал в грешка по собствена вина.

4. Отказът може да бъде унищожен по съдебен ред с иск на кредиторите на наследника, когато техните интереси бъдат засегнати от това. Унищожението има действие само доколкото това е необходимо за удовлетворяване на кредиторите. Искът се предявява до 1 година от узнаването но не по-късно от 3 години след отказа.

5. С изменението на закона от 1992 г. е създаден нов чл.91А, който се отнася до реституираните имоти (през 1991-1992 г. се приемат реституционни закони). Одържавените имоти се връщат и се възстановяват или на собственика, или на неговите наследници – отказалият се наследник обаче няма право да получи реституираните имоти. Например едно лице е имало одържавени в ТКЗС имоти, умира, те не са част от Н към момента на смъртта; наследникът поради тази причина извършва отказ от Н; идва реституцията и отказалият се започва да съжалява, защото вече не е наследник – чл.91А ЗН го спасява.

Отказ от Н, извършен след одържавяването няма действие по отношение на тези имоти. Ако е извършен отказ от Н, но той не обхваща одържавените или включените в ТКЗС имоти, тогава имаме частичен отказ от Н и частично приемане на Н.

4. Последици от отказ.

1. За отказалия се наследник – губи правото на наследяване. Частта на отреклия се или изгубилия правото на наследяване уголемява дяловете на останалите наследници.

Кои са останалите наследници - хипотези:

1. Ако са няколко наследници от един и същ ред, един се отказва – неговият дял уголемява дяловете на наследниците от същия ред. Ако се откаже единствен наследник от даден ред или всички наследници от даден ред – се призовават наследниците от следващия ред.
2. Специфична е ситуацията на чл.10 ЗН – тъй като има право на заместване, призовани са жив син на наследодателя и 3-те деца на починалия син (внуци), от тримата един се отказва – неговият дял ще уголеми само дяловете на останалите, които са заместващи заедно с него в рамките на коляното. 
3. Хипотеза при която сънаследяват 2 деца и преживял съпруг:

Едното дете се отказва – остават другото дете и съпруг, частта се разделя по равно. Ако всички деца се откажат и остане само съпругът – ВС подкрепя решение, при което при отказ на всички деца се призовава следващия ред и съпругът дели с тях. Тълкуване при противоположна теза - вярно е, че съпругът не принадлежи към редовете на наследниците, но съпругът става наследник от първи ред със смъртта на другия съпруг, а и когато децата се отказват в полза на другия съпруг – те го правят, за да се облагодетелства живия родител .

4. Хипотеза, при която преживелият съпруг не може чрез отказ от своята част в общото съпружеско имущество да я прехвърли на останалите наследници. В този случай, ако преживелият съпруг иска да прехвърли тази част на своите наследници, това може да направи по реда на чл. 18 ЗЗД - по нотариален ред. Поради това отказът е нищожен.

2. Отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването му в особената книга при районния съд.
3. Когато наследникът се откаже от Н. се счита, че не е имал никога право върху него и не може вече да го приеме. Той не може да оттегли своя отказ. Наследникът се освобождава и от всички тежести, с които е обременено наследството.