Отменяне на завещание

1. Същност: Отмяната е действие, което се извършва лично и приживе от наследодателя.
2. Характеристика.

1. Завещанието е отменим акт, т.е. завещателят е свободен да промени/или отмени изцяло направеното завещание.
2. Отмяната следва да е различава от отделните способи за атакуване на завещанието след смъртта на завещателя (поради недействителност и т.н.).
3. Строго личен акт на завещателя.
4. Отмяната на завещанието е окончателна.

3. Начини, по които завещанието се отменя.

1. Изрична отмяна (ИО).
2. Мълчалива отмяна (МО).
3. Конклудентна отмяна (КО).

4. Изрична отмяна на завещанието.

1. Средства:

1. Чрез ново завещание – характеристика.

а) Трябва да има ясно формулирано волеизявление на завещателя, че желае да отмени едно свое предходно завещание – изцяло/ или в определена негова част.

                б) Няма значение какво е по форма новото завещание (нотариално или саморъчно ).

в) Новото завещание трябва да има необходимото задължително съдържание: завещателят да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си и да посочва облагодетелстваното лице. 

г) Наред с това задължително съдържание трябва да се включи текст “отменям всички свои предходни завещания, или отменям завещанието си от еди коя си дата”: новото завещание е равносилно  на ново разпореждане с имущество плюс клауза за отмяна.

2. Посредством нотариален акт. Характеристика:

                а) Това е самостоятелен нотариален акт за отмяна на завещание.

        б) Използва се в случаите, когато завещателят иска да отмени предходното  или предходните завещания, но не иска да прави ново завещание.

                в) Нотариалният акт трябва да отговаря на изискванията по ГПК, чл. 465-488.

5. Мълчалива отмяна на завещанието.

1. Мълчалива отмяна на частни завещателни разпореждания. Средства:

1. Може да се извърши единствено и само чрез ново завещание - без значение в каква форма е съставено.
2. По-новото отменя по-старото завещание когато:

а) двете завещания изцяло или в определени свои части съдържат несъвместими завещателни разпореждания;

б) ако предходното и новото завещание имат един и същ предмет, но облагодетелстваното лице е различно – то второто завещание е валидно и отменя предходното.

2. Мълчалива отмяна на общи завещателни разпореждания (разпорежда се с цялото или с дробна част от имуществото). Последващото завещание не отменя първото, в случая когато има свободни дялове. Съпоставят се съдържанията на двете завещания и се преценява доколко едното е несъвместимо с другото.

• Възможно е отменящото завещание след смъртта на завещателя да не произведе действие: лицето, на което е завещано е починало/ или е недостойно.
• Независимо от това, предходното завещание, което е било отменено – остава отменено и няма да се възроди.   

6. Конклудентна отмяна на завещание.

1. Средства:

1. Саморъчно завещание – чрез унищожаване или чрез заличаване на част от текста.

• Ако се заличава самостоятелна част от текста, завещанието се счита отменено само в тази си част.
• Ако се заличава датата или подписа, завещанието се отменя изцяло.

2. Отмяна на завети на индивидуално опр.вещи - чл. 41 ЗН.

а) Чл.41 ЗН, във връзка с чл.19, ал.1 предвижда, че отчуждаване на индивидуално опр.вещ са счита за конклудентна отмяна на завета.

б) Същите правно последици се прикрепват към преработване и изменение завещаната вещ по начин, по който тя изгубва първоначалната си форма и предназначение – законът приема, че тези действия водят до отмяна и в този случай.

в) Ако завещателят след отчуждаването придобие отново вещта и тя бъде върната в имуществото към момента на смъртта – въпреки това заветът е отменен.

Изключение: обратното придобиване може да се дължи на унищожаване на отчуждителната сделка  поради порок във волята на отчуждителя/завещателя – ако е бил в грешка, измама, заплаха, вещта се връща в имуществото му. Заветът не е отменен, не може към една опорочена воля на завещателя да прикрепим, че той е искал отмяна на завета.

7. Особени хипотези.

1. За хипотезите, когато второто завещание (последното завещание, което е налице към момента на смъртта) не произвежда действие понеже е нищожно или унищожаемо и бъде унищожено – има недействителност на отменящия акт. Ако то е нищожно или бъде унищожено и отпадне с обратна сила – тогава – обратният извод: след като завещанието е отменило предходните, но не съществува в правния мир (сякаш никога не го е имало) – отменящ акт не е налице и отмененото завещание ще произежда действие, т.е. то е налице.
2. Завещанието, което е отменено с последващо, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен или се откаже от наследството или от завета
3. При отмяната на едно последващо завещание, с което е потвърдено или отменено извършено преди това друго завещание, се счита че са отменени както първото така и последващото завещание. Отмененият завещателен акт не може да бъде възстановен сам по себе си.