Дипломатическо представителство. Откриване, Класове и функции. Рангове.
Дипломатическо представителство. Откриване, Класове и функции. Рангове.
Дипломатическото представителство е най-важният задграничен държавен орган за външни отношения. То е органът на изпращащата държава, намиращ се постоянно на територията на приемащата държава, учреден за уреждане на дипломатическите отношения между двете държави съгласно международен договор.
Дипломатическите представителства се делят на два вида – посолства и легации.
Посолствата са по-висша степен на взаимно представителство на държавите и се ръководят от посланик или нунций (така е прието да се наричат посланиците на Ватикана), представящ държавния глава на приемащата държава.
Легациите са по-ниска степен на междудържавно представителство и се ръководят от пълномощни министри (интернунции) или управляващи представителствата, т.е. по-нисък клад от посланиците, представени пред държавния глава и съответно пред ръководителя на външното ведомство на приемащата държава.
Основен международен акт, уреждащ правния статус на дипломатическите представителства е Виенската конвенция на дипломатическите отношения от 1961г.
Откриване на дипломатическото представителство.
По правило наред с установяването на дипломатически отношения между държавите се решава и спорът с учредяването на дипломатически представителства. Тази договореност може да бъде във формата на послания между държавните глави, в комюнике относно преговорите между междуправителствените делегации или чрез размяната на дипломатически ноти. Взаимното съгласие, изразено в тези актове, е достатъчно основание за учредяването на посолства или легации на територията на договарящите се държави за поддържането на официални контакти между тях. Дипломатическите представителства поддържат постоянно контакти от името на изпращащата държава с държавните органи на приемащата държава по всички въпроси на техните взаимоотношения.
Дипломатическите представителства се учредяват на нивото, съотвестващо на класа на ръководителя им съгласно договореното между двете страни.
Структура на дипломатическото представителство
Не съществува общопризната структура на дипломатическото представителство, но се наблюдават общи черти като цяло – обикновено се създават следните отдели: дипломатически, консулски, икономически, по печата, за културно сътрудничество, административно-стопански, военен, канцелария и др. Някои от тях се подразделят на секции.
Функции на дипломатическото представителство
Съгласно член 3 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения основните функции на дипломатическото представителство са:
- Да представлява изпращащата държава в приемащата страна
- Да защитава в приемащата държава интересите на изпращащата държава и на нейните граждани в допустимите от международното право предели
- Да води преговори с правителството на приемащата държава
- Да изяснява с всички законни средства условията и развитието на събитията в приемащата държава и да съобщава за тях на своето правителство
- Да поощрява приятелските отношения между изпращащата и приемащата държава и да развива взаимоотношенията им в областта на икономиката, културата и науката
- Церемониални функции, свързани с визити, поздравления, националните празници на приемащата държава...
Класове и рангове.
Съгласно Виенската конвенция от 1961г. в термина “сътрудници на представителството” се включват ръководителят и членовете на персонала на дипломатическото представителство.
Класът на ръководителя на дипломатическото представителство се определя от договарящите се страни съгласно член 14 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, който по правило има значение само за определянето на старшинство в дипломатическия корпус и етикета. Ръководителите се разделят на три класа:
- клас на посланиците и нунциите, акредитирани към държавни глави
- клас на пратениците, на пълномощните министри и интернунциите, акредитирани към държавни глави
- клас на управляващите представителства, акредитирани към министри на външните работи.
Класовете следва да бъдат разграничавани от дипломатическите рангове, които по правило съвпадат, но класификацията на първите се извършва от международното право, а на вторите – от вътрешното право на всяка държава. Съгласно установената обща практика държавите предоставят следните рангове: посланик (пълномощен министър), първи секретар, втори секретар, трети секретар и аташе – културно и военно.
Ранговете са държавни звания, присвоявани на дипломатическите сътрудници, работещи в представителствата и във ведомствата на външните работи.
Назначаването на ръководителя на дипломатическото представителство преминава през следните стадии:
- Поискване и получаване на съгласие (агреман) от приемащата държава
- Назначаване и получаване на акредитивни писма от изпращащата държава
- Заминаване в приемащата държава
- Връчване на акридитивните писма – в тях се отправя молба до държавния глава на приемащата държава да се вярва на неговите думи и действия, които са от името на държавния глава и правителството на изпращащата държава.
- Официално встъпване в длъжност
Съгласно МП, за да бъде назначен ръководител на дипломатическо представителство, е необходимо да има съгласие от приемащата страна предложеното лице да оглави дипломатическото представителство. Изпращащата държава е длъжна да поиска съгласието и след като го получи назначава ръководителя и прави съобщение в печата. Счита се, че ако в разумен срок приемащата страна не даде своето съгласие, тя не е длъжна да съобщи мотивите си за отказване на агремана.
С връчването на акредитивните писма се счята, че от този момент ръководителят на дипломатическото представителство е встъпил в изпълнение на своите функции.
Прекратяване на официалните функции на ръководителя
Може да настъпи по инициатива на изпращащата държава, но е възможно и по инициатива на посрещащата в следните случаи:
- При изтичането на срока, за който е бил акредитиран
- При отзоваването му от акредитиращата държава
- При обявяване от приемащата държава за persona non grata
- При подаване на оставка
- При смърт
- При война между двете държави
- При прекратяване на съществуването на едната от двете държави като субект на МП
- При скъсване на дипломатическите отношения между двете държави