Консулски представителства. Функции, Правен статут на представителството.
Консулски представителства. Функции, Правен статут на представителството.
Функциите, правата и задълженията, привилегиите и имунитетите на консулските представителства и техния персонал се уреждат от принципите и нормите на консулското право. Източници на консулското право са нормите на международноправния обичай и на международните договори по консулските въпроси, сключвани още през ХІІ – ХІІІ в. Главен източник на консулското право е Виенската конвенция за консулските отношения от 1963г., явяваща се универсален международен договор.
Учредяване на консулското представителство
Държавите установяват консулски отношения и учредяват консулски представителства по взаимно споразумение, независимо от това, дали са установили дипломатически отношения или не. Установяването на дипломатически отношения по правило означава и установяването на консулски отношения като част от тях, ако страните не договорят друго. Прекъсването на дипломатическите отношения не означава прекъсването на консулските отношения.
В международната практика се поставя знак за равенство между дипломатическа и консулска дейност, но по същество това са два различни самостоятелни института.
Консулският апарат на всяка държава се състои от две части – структурно звено на външното ведомство на държавата (пр. Консулски отдел в министерството на външните работи, в който се легализират документи и др.) и консулствата, намиращи се зад граница, които са или самостоятелни консулски представителства, или консулски отдели в дипломатически представителства.
Консулското представителство по правило действа в определен район, определен в договор, наричан консулски окръг, за разлика от дипломатическите представителства, които осъществяват функциите си на цялата територия на приемащата държава. Изпращащата държава може да има едно, две или повече консулски представителства, функциониращи в отделни консулски окръзи на територията на приемащата държава.
Функции
Основните функции на консулските представителства съгласно конвенцията от 1963г. са:
- опазване и защита интересите на изпращащата държава, на нейните физически и юридически лица
- поощряване на търговията и оказване на съдействие за развитието на икономическите, културните и научните връзки между държавите
- изпълнение на административни и териториални функции по отношение на гражданите на изпращащата страна
- изпълнение на задълженията (контролни и помощни правомощия) по отношение на морските съдове и въздушния флот и техните екипажи на изпращащата държава
- наблюдение на икономическия, правния и политическия живот в своя окръг и информиране на външното ведомство на изпращащата държава
За осъществяването на тези функции консулството действа в съответствие с международното право и националните законодателства на изпращащата и приемащага държава. По правило консулските представителства са на подчинение както на ведомството на външните работи на изпращащата държава, така и на дипломатическото й представителство в приемащата държава.
Консулското представителство може да изпълнява дипломатичните функции при отсъствие на дипломатическо представителство на изпращащата държава след изрично съгласие на приемащата държава. Допуска се и възможността за изпълнение на консулското представителство на една изпращаща държава на консулски функции от името на трета държава в приемащата държава.
Функциите на консулството се прекратяват в следните случаи:
- при закриване на консулството
- при избухване на война или военен конфликт
- при преминаването на територията на приемащата държава, върху която е разположен консулският огръг, към територията на трета държава
Привилегии и имунитети на консулското представителство
Съгласно преамбюла на Виенската конвенция на консулските представителства се предоставят привилегии и имунитети за ефективно осъществяване на техните функции. В това отношение им се предоставят привилегии и имунитети, подобни на предоставените на дипломатическите представителства, но с някои изключения. Например имащата най-голямо значение неприкосновеност на консулските посещения не се гарантира в случай на пожар или друго природно бедствие. Конвенцията не предвижда изричното съгласие на ръководителя на консулството.