Правосубектност на нациите в процеса на национално освободителна борба.

Правосубектност на нациите в процеса на национално освободителна борба.

За да се признае наличието на нация или народ, не се изисква да бъдат налице специални критерии, по които да бъде определено наличието на нация или народ. Най-малко е задължителен националният признак. В съвременния свят има достатъчно примери за държави, които са съставени от население с етнически смесен състав. Най-общо приемаме, че в случая става дума за  относително устойчива маса от населението на една или няколко държави, която проявява волята си да промени своя политически статус в държавата или държавите, които населява в момента.

Именно в този смисъл нациите (народите) притежават гарантираното в Устава на Организацията на обединените нации право на самоопределение. В чл.1. т.2. от Устава за цел на организацията се определя да развива приятелски отношения между нациите, основани на “принципа на равнопоставието и самоопределението на народите.”

Равнопоставието на народите се споменава и в преамбюла.

Принципът на самоопределение е развит по-подробно и в други актове на ООН. Най-важна сред тях е: Декларацията за предоставяне независимост на колониалните страни и народи, приета на ХV сесия на ООН от 14.12.1960г. Според декларацията равнопоставието и самоопределението като принципи означават, че всеки народ има право свободно, без външен натиск, да избира своя политически статус, т.е. своята степен на самостоятелност и да следва икономическо, социално и културно развитие по свой избор. На това право съответства задължението на всяка държава да уважава така направения избор. Следователно нацията или народък са субекти на правото на самоопределение.

Безспорно, нацията още не е държава и не нацията се признава за субект на МПП. Връзката между нация (народ), борещ се за национално освобождение и субект на МП е, че нацията се приема за държава в последен стадий на своето създаване и не нацията, а създаващата се държава е субект на МПП.

Като субект на МПП нацията, бореща се за национално освобождение, има съществени особености, които я отличават от разгледаните субекти на МП. Нейната правосубектност има първичен характер, тя се основава на суверенитета и то на държавния суверенитет. Нацията, бореща се за национално освобождение притежава население, което:

• заема определена територия,
• независимо е в осъществяването на външните си отношения,
• представено е чрез своя организация или организации

Съществува официална власт, която поддържа един политически статус. Но именно за промяна на този статус води борба нацията или народът.

Нацията притежава право на самоопределение и в този смисъл правосубектността й не зависи от признаването й от други субекти на МП.

Изключително важна характеристика на нацията като субект на МП е временният характер на нейната правосубектност. Това произтича от допускането, че нацията е пред съставяне на своя собствена държава и ако това състояние продължи твърде дълго, то говори за невъзможността нацията да създаде в този момент държава.

Независимо от това, нацията запазва правото си на самоопределение, което може да бъде реализирано във всеки един момент и е без значение дали нацията или народът са в границите на вече съществуваща държава, от която искат да се отделят, или искат да се присъединят към друга държава или имат своя собствена отделна държава, но искат да се присъединят  към друга.

Правосубектността на нацията е ограничена, защото обективно нейните възможности да поема задължения и да упражнява права са ограничени. Международната практика показва, че този субект участва в ограничен вид международни договори, примеро в областта на образованието. В областта на дипломатическото право нейното представителство е като правило едностранно – нацията е представена при някои държави. Представителствата на нациите, борещи се за национално освобождение при международните организации, са със статут на наблюдатели.