Преговори и конференции. Добри услуги и посредничество

Преговори и конференции. Добри услуги и посредничество

Политически и дипломатически средства

Преговори

Преговорите са посочени на първо място в чл.33 при примерното изброяване на мирни средства за уреждане на международните спорове. Те са най-често използваното средство, тъй като се отличават със своята простота на организиране и провеждане.

В преговорите участват само страните по спора. Международното право не съдържа конкретни разпоредби, регламентиращи преговорите. Редът на провеждането им се определя от страните, като спазването на международната вежливост се предполага при воденето на преговори.

Когато за провеждането на преговори се използват постоянните или временни органи за международни отношения, се говори за дипломатически пътища или дипломатически преговори. Няма пречка преговорите да се водят на различни нива и не само от представители на дипломатическите органи.

Видове преговори:

• Срещи
• Обмяна на мнения
• Съвещания
• Консултации и др

• Устни и писмени

• Преки и непреки

Несъвършенства на преговорите като средство за уреждане на международни спорове

8. Преките участници в спора, които водят преговорите непосредствено и без представители на други държави се сблъскват с противоречието между принципа на суверенното равенство на държавите и фактическото им неравенство. Участник или участници в преките преговори могат да бъдат поставени в неравностойно положение, без да се стига до заплаха със сила. Ако се стигне до уреждане на спора с използване на неравното положение на участниците в спора, това уреждане ще бъде нетрайно. Ето защо по-прагматично е въвличането в преговорите, при безусловното съгласие на страните в спора, на допълнителни участници, включително и на международни организации.
8. Обикновено и често при преговорите, провеждани само между участниците в спора, зад тях стоят заинтересувани трети страни, които подкрепят една или друга страна и мнението им е от значение за изработване на позициите на непосредствените участници в спора.

Международните конференции също могат да бъдат отнесени към преговорите.

Конференции

Конференциите са се развили от преговорите и са се превърнали в особен институт на международното право. Международните конференции биват междуправителствени и неправителствени. Международните неправителствени конференции са съвещания на представители на неправтилествени организации или отделни лица от различни държави. Международните правителствени конференции се наричат събрания на официални представители на две или повече държави за обсъждане на едни или други въпроси, засягащи интересите на държавите.

Международните междуправителствени конференции представляват временни колективни органи на държавите. В зависимост от важността на въпросите или от степента на готовността им се провеждат международни конференции на различни равнища – съвещания на ръководители на държави и правителства, съвещания на министи на външните работи и др.

Международните конференции се свикват или за подготвяне и приемане на международен договор, или за обсъждане на международни проблеми и изработване на съвместна декларация, или за размяна на мнение по тези проблеми.

Съществуват конференции, свиквани от международни организации и конференции, свиквани от държави, извън рамките на международните организации. На международните конференции трябва да се поканват всички държави, заинтересувани по въпросите, които са в дневния им ред.

Добри услуги и посредничество

Институтите на посредничеството и добрите услуги са разработени на Хагската конференция от 1899г. в Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове.

Конвенцията не прави изрична разлика между добри услуги и посредничество и ги разглежда като един институт, но в института съществуват основания да се разграничат двете понятия, като се анализират разпоредбите на дял 2 и в частност на чл.4 и 5 на Конвенцията.

Международноправната доктрина и международноправният обичай изчерпателно очертават различията между добрите услуги и посредничеството.

Обикновено се приема, че добрите услуги се оказват на участниците в конфликта с цел да се осъществи пряк контакт и да се създадат условия за организиране на преговори. И с това се изчерпват функциите на добрите услуги.

Посредничеството се състои в активното участие на трета по отношение на спора страна в търсене на решение на конфликта, която дори може да прави предложения по съществото на спора

Според член 4 на Конвенцията “задачата на посредника е да съгласува противоположните искания и да уталожи неприязнените чувства” между държавите в конфликта. Според член 5 мисията на посредничеството се прекратява, щом бъде установено от някоя от спорещите страни или от самия посредник, че предложените помирителни средства не са приети.

Добри услуги и посредничество могат да се предлагат на спорещите страни и по време на въоръжени действия.

Добрите услуги и посредничеството могат да се оказват както по молба на страните в конфликта, така и по почин на незамесени в него държави. Те имат изключително характер на съвети и нямат задължителна сила (член 6 от Конвенцията). Възможно е, обаче, те да бъдат предвидени като задължителни по силата на международен договор.

Специално посредничество

Член 8 от Конвенцията предвижда т.нар. специално посредничество. В случай на сериозен спор, който заплашва мира, всяка страна, участваща в конфликта, избира свой представител, по правило също държава. От момента на избирането на тези пълномощници за срок от 30 дни (освен ако няма друга изрична уговорка) всякакви отношения между участниците в конфликта се преустановяват. Отношенията се поверяват на споменатите представители. Целта на този вид специално  посредничество е да се изолират една от друга спорещите държави, за да не се изострят по-нататък техните отношения.

Освен от държави, добри услуги и посредничество могат да се оказват и от международни организации и международни длъжностни лица. Възможно е посредническите действия да бъдат изпълнявани колективно. Допустимо е в регионално международно право, мисиите на добри услуги и посредничество да бъдат възлагани и на отделни физически лица. Съгласно Договора за уреждане на споровете, сключен на ІХ Панамериканска конференция в Богота, извършването на добри услуги и посредничество може да бъде възлагано и на видни американски граждани.