Държавни органи за международни отношения. Вътрешни и задгранични органи по българското законодателство.

Държавни органи за международни отношения. Вътрешни и задгранични органи по българското законодателство.

Органите за външни отношения са определените в държавата органи, посредством които тя осъществява връзки в международните отношения. Тези органи осъществяват сътрудничество с държави, международни организации и останалите участници в МО[1].

Всяка държава самостоятелно определя система от органи, тяхната структура и обема им от правомощия в съответствие с МП. Органите могат да бъдат класифицирани като вътрешнодържавни и задгранични.

Вътрешнодържавните органи се намират на територията на държавата и се делят на два вида:

8. Общи – органи с обща компетенция, които осъществяват представителство на държавата по всички въпроси на МО – парламент, държавен глава, правителство, глава на правителство, ведомство на външните работи и неговия ръководител. Съгласно МП могат да представляват държавата по всички въпроси ex officio (по силата на заеманата длъжност, без допълнителни правомощия).
8. Специализирани – органи, представляващи държавата само в една област на международното й сътрудничество – ведомството на външните работи и неговият ръководител, министерство на външната търговия, министерства и ведомства, които са упълномощени да осъществяват международно сътрудничество в пределите на компетенциите си.

Задграничните органи за външни отношения е общоприето да се разделят на две групи – постоянни и временни.

8. Постоянните – осъществяват своята дейност зад граница и постоянно местопребивават на територията на приемащата държава. Притежават движимо и недвижимо имущество и постояннодействащ персонал – дипломатически представителства, постоянните представителства при международните организации и консулските представителства.
8. Временните – нямат постоянно местопребиваване в приемащата държава. Те не разполагат с движимо и недвижимо имущество и постоянен персонал. Обикновено представляват своята държава само за решаването на определен въпрос или дейност в рамките на ограничен срок, т.е. временно. След изпълнение на договорената дейност или след изтичането на определеното време този временен орган прекратява своето съществуване. Съществуват и такива временни органи, които периодично, за определен срок от време действат зад граница за разглеждане на едни и същи въпроси. Временни органи са специалните мисии за водене на преговори, сключване на договори, със специално поръчение, церемонии и др. Делегациите за участие в международни организации, конференции, срещи, съвещания и т.н.

• Дипломатически – органите, уреждащи официалната дейност на държавата. Това деление може да се осъществява, след като се вземе под внимание предоставеният на всеки държавен орган обем от пълномощия и съответните привилегии и имунитети. Тук трябва да бъдат причислени дипломатическите, консулските и другите постоянни и временни представителства на държавата зад граница.
• Недипломатически – не осъществяват официална дипломатическа дейност, не се считат за органи за външни отношения и не притежават привилегии и имунитети. Това са представителствата на различните държавни органи и фирми зад граница, участващи в международни форуми, панаири, изложения и др.