5. Право на банкова емисия

ПРАВО НА БАНКНОТНА ЕМИСИЯ

Централната банка на всяка държава в частност и БНБ е единствената институция, която може да решава какво количество банкноти и на какви цени могат да се   отпечатват, определя колко банкноти  са на какви цени могат  да се отпечатват  поръчение . БН определя копюрния състав на парите в обръщение, а именно каква номинална стойност ще имат парите в колко на брой от тях ще бъдат .Обръщение, увеличаване на парите се  нарича парична емисия. Пускането на пари в обръщение се  извършва когато допълнителните пари са обезпечени с допълнително количество стоки и с ответното нарастване на валутния резерв на страната. в  условията на валутен борд БНБ увеличава парите в обръщение само когато е  на лице съответното увеличение на нейните валутни резерви Това е  така, защото срещу допълнително пуснатите пари  трябва да  има и  допълнително увеличение   на  валутния  резерв за  да "може  обмяната  на   парите  срещу германските  марки да  бъде  при  фиксиран курс. в противен случаи възниква финансова нестабилност, която се  изразява в  инфлация,-. необходимост да девалвира нова спрямо чуждестранните валути, т.е. една чуждестранна валута да се  закупува с повече левове. Обезпечение на   парите  в обръщение БКБ осигурява не само с  валутните си резерви, но и с  резервите си в злато, сребро, платина и други благородни метали. За  целта  със закон е   предоставено   монополно право на БНБ да  изкупува  само  тя и никой друг  благородни метали.

- 2  -

Централните банки единствено притежават правото на банкнотна емисия. Така те се  превръщат в  рамките   на  държавата  в   източник   на   ликвидни  средства  пари  от   последна   инстанция-   В   повечето  страни   законите  за централната банка не  предвиждат горна граница за банкнотна емисия   Така от самия закон произтичат предпоставки за инфлационно парично обръщение. При определени условия парите могат да се емитират без съобразяване с реалните и нужди  На  банковото стопанството и в този случай банкнотната емисия има  инфлационен  арактер.

Най-старият метод за регулиране на количеството пари в обръщение  е дисконтната или  лихвената  политика  Под дисконтна политика се  разбира създаването на  условия от  страна  на централната банка за изкупуване на менителници и  отпускане на кредит. Сконтовата политика се   изразява в изкупуването /сконтирането /   преди   падежа   на  търговски Ц Книги -  менителници и заповеди  намиращи се във фискалната цена по ниска от стойността им. Разликата  меду  стойността на  ценните книжа  -  менителници и запис на заповеди и   цената, по която се  сконтират се  нарича сконто Тази разлика отнесена към  стойността  на  ЦК формира  сконтовия   процент.

Когато  сконтовия %  е  голям  притежателите  на  ЦК   нямат интерес да ги  продават, а когато е по-нисък те са по-заинтересувани да ги продадат преди   падежа   им. и да   ги   превърнат за пари .С  увеличението  илинамалението на сконтовия процент, централната банка се  стреми да  увеличи или намали м.асата на пари в обръщение, т.е. банката провежда  сконтова политика Когато трябва да  се  увеличи масата на пари в обръщение  и да се  постигне икономически  ръст без да се  пораждат инфлационни процеси   централната банка  дава  на  търговските   банки свежи пари, които те  от своя страна  чрез кредити ги предоставят на стопански субекти, инвеститори.

Това става  с  намаляване на  сконтовия  процент и   на възможно повече менителници, запис на заповеди v. други търговски ценни книжа в стопанските субекти или търговските банки.

Обратното   е  при   инфлация   -   централните  банки   изтегля   част   от   парите в  обръщение   като  увеличава  сконтовия   процент   прави   негодно  сконтирането   им   преди   падеж  м   така   не допуска  да   се  увеличават .Сконтовия   процент   е   единен   за   всички ,   които   имат   ценни   книжа.

3.5. 2 ОПЕРАЦИИ  НА  ОТКРИТИЯ   ПАЗАР

Това   е   по-нов  метод-   Политиката  на  открит, пазар  означава   пок.упко-продажба  на  ценни   книжа  от   централната   банка с   цел оказване  на   влияние  върху   паричния  и   кредитния   пазар .   Тази   политика   има по-директен   и   по-бързодействащ  ефект   в   сравнение с   Дисконтната политика.   Централната   банка   постига  това с   предоставянето   на  по-благоприятни  от   пазарните  условия-например

по-благоприятен курс на търсене и предлагане на ценни книжа, по- благоприятни лихвени проценти  от пазарните и др.При продажбата на Ценни книжа от централната банка /     др.

При   продажбата на   Цени книжа от   Централната   банка се   извършва   изтегляне   на   пари   от   паричното   обръщение.   Когато физическите и  юридически   лица   закупуват   ценни   книжа  намаляват   своите   парични   ресурси,   които   настъпват   в   централната банка.

При   изкупуването   на  цени   книжа от   централната   банка се   извършва   увеличаване   на   парите  в  обръщението

Централните   банки   предпочитат   да  участват  на  открития   пазар   като   продавачи   или.   купувачи   на  държавни   ценни   книга.     Държавните ценни   книжа    са  предпочитани   пред корпоративните   /фирмените/  ценни   книжа,   защото   риска   при   тях   е   по   -малък   а  доходите от   тях  са   гарантирани  и  много   но-големи.

4  -

3.5.4 ПОЛИТИКА   НА  МИНИМАЛНИ   ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ РЕЗЕРВИ

С размера на задължителните минимални резерви , които бс-/чку банки трябва да внесат в централната банка се намаляват пари те в обръщение. Сумата на задължителните резерви се определя в процент от сумата пари, която се намира по всички влогове на търговските банки- Този процент се увеличава или намалява от централната банка.

С   увеличаването   на   норматива  на  задължителните   резерви   относително   по-голяма  част   от   ресурсите   на търговските банки   се   блокират   под  формата   на  резерв,   който  се  съхранява в   централната   банка.   С   промяната   на норматива   централната банка  влияе  върху   количеството   на   пари  в  обръщение.   Нормативът   за   задължителните   резерви   е   по-голям,   за   безсрочните   влогове  тъп   като   риска   при   тях   е   по-голям.от   банките  или  върху общата  сума  на   активите  с   които  разполага   банката•

Задължителните   резерви,   които   заделят   банките   не   се олихвяват   а   в   случаите   когато   се   олихвяват   това  се   прави.  по минимална   лихва .

ПОЛИТИКА   НА   ПАРИЧНИ ВЛОЖЕНИЯ

Това  е   политика  на централната банка-,   която се  .провежда на основата   на  средствата   за  инвестиране  в  различни   отрасли   и производства,   отделяни  от   държавния  бюджет.   Политиката   на парички вложения има насърчаващ или ограничавал характер в зависимост   от   това   как  се   предоставят   и   разпределят   вложенията.

6   СЕЛЕКТИВНИ  МЕТОДИ  ИЗПОЛЗВАНИ ТЪРГОВСКИТЕ   БАНКИ   И НА   СТОПАНСКИТЕ  СУБЕКТИ1

Освен разгледаните  класически   .методи   за регулиране  на   паричната  маса   централната   банка  използва   и  други  допълнителни   методи   ;

1.   Определяне   на   максимален  лимит   .на  депозитните  средства.

2. Определяне   на   кредитните  тавани.  Те   са  индивидуално  за  всяка  търговска   банка   и   за  всеки  вид  кредит.

З.   Определяне   на   тавани   на   лихвите в процент   по депозитите.  и   кредитите.

4.   Централната   банка  -използва   и   административни   методи  и   ограничения чрез   които  регулира  дейността  на търговските банки .   Тези  методи   се   използват   обикновено   в   кризисна  ситуация или отнасяща   се  до  търговска   банка   изпаднал   в   несъстоятелност

Всички  посочени   действия   и   средства   на   централната банка  могат   да  имат   ефективен  резултат   само   ако   се   прилагат комплексно   у   в   комбинация  с   редица  други   регулационни   действия  на   държавата  -  данъци,   цени,   валутни   курсове  v   до.