Обособяване на Централната банка като независима финансова институция,изпълняваща обособени функции и, задачи".

3.1 Статут и функции, на централната банка Централната банка представлява независима финансова институция, която изпълнява специфични, обособени функции и задачи. Тя е кредитор от последна  инстанция" за Търговските банки. Чрез кредитите, предоставяни от Централната банка на съответните Търговски банки се преодолява тяхната неплатежоспособност, неликвидност. Нарича се кредитор от последна инстанция, защото Централната банка рефинансира Търговските банки, когато други кредитни институции не им предоставят кредити, а физическите и юридическите лица ограничават паричните средства, дадени на влог или на депозит в банката. Централната банка не само кредитира при необходимост Търговските банки, но и координира тяхната дейност, издава наредби и други нормативни документи, инструкции и методики, задължителни за Търговските банки.

Централната банка е оторизирана със закон да дава и отнема лиценз на съответната Търговска банка, както и да изпраща квестори, които да управляват банката, когато тя е неплатежоспособна и с влошена -ликвидност. Централната банка осигурява предварителен, текущ и последващ контрол върху текущата дейност на всяка Търговска банка. В структурата на всяка Централна банка има обособено административно звено, наречено банков надзор, което упражнява контрол върху Търговските банки, изисква периодична отчетност,анализира тази отчетност и взема решения, задължителни за всяка Търговска банка. Най - старият метод за регулиране на паричното обръщение, използван от банките още през деветнадесети век, е сконтовата политика. Чрез този метод се оказва глобално, косвено влияние върху дейността на търговските банки и обслужваните от тях стопански субекти. Сконтовата политика се изразява в следното :

1. Сконтиране, т. е. Изкупуване преди падежа на търговските ценни книжа.

2. Менителници и записна заповед, намиращи се във физически и юридически лица по цена, по - ниска от тяхната стойност. Повторната продажба на ценните книжа от Търговските банки на Централната банка по цена по -ниска от цената, по която са изкупени, се нарича ресконтиране. Разликата между стойността на ценните книжа и цената, по която се сконтират и ресконтират се нарича сконто или дисконт. Тази разлика, отнесена към стойността на ценната книга формира дисконтовия %. По своята същност този процент е намаление от стойността на ценната книга, за да се определи цената, по която се продават. Когато сконтовият процент е голям, притежателите на ценни книжа нямат интерес да ги продават^ а когато сконтовият процент е по - малък, притежателите на ценни книжа са заинтересовани да ги продадат преди падежа им.

С увеличаване или намаляване на сконтовия процент Централната банка се стреми да  увеличава или намалява масата на парите в обръщение, т. е. Банката провежда сконтова политика, която се изразява в следното ; когато трябва да се увеличи масата на парите в обръщение и се активизира стопанската дейност с цел да се постигне икономически ръст без да се пораждат инфлационни процеси, Централната банка дава свежи пари на Търговските банки, а те от своя страна чрез кредити на стопанските субекти. Това даване на свежи пари става чрез намаляване на сконтовия процент и изкупуване на възможно повече ценни книжа, намиращи се в стопанските субекти. В резултат на това ценните книжа стават актив на Търговските банки, а предприятията получават пари като актив по текуща сметка. При инфлация Централната банка изтегля част от парите в обръщение, като увеличава сконтовия процент и прави неизгодно продаването на ценни книжа преди падежа им. Сконтовата политика не е много ефективна като форма за регулиране на парите. Чрез сконтовата политика Централната банка оказва косвено влияние върху търсенето и предлагането на парично - кредитни ресурси. Това влияние е универсално, абстрактно. Насочено е към всички субекти. Сконтовият процент е единен и се отнася за всички, които имат ценни книжа. В резултат на това чрез сконтовата политика се постига само глобално равновесие на кредитния пазар. При това равновесие едни Търговски банки имат излишък на парични ресурси, а други - недостиг. Поради този недостатък Централните банка понастоящем сконтовата политика, но не самостоятелно, а в съчетание с други методи. Сравнително по - нов метод е извършването на операции на открития пазар за регулиране масата на парите в обръщение. Изразява се в покупка или продажба на- ценни книжа, извършвани от Централната банка. При продажба на ценни книжа се извършва изтегляне на пари от паричното обръщение. Физическите и. юридическите лица, закупили ценни книжа намаляват своите парични  ресурси - те постъпват в Централната банка, а с това се намаляват парите в обръщение. При изкупуване от страна на Централната банка на ценни книжа, притежавани от физически и юридически лица се увеличават парите в обръщение и паричната маса се привежда в съответствие с повишеното търсене. Този метод е по - гъвкав и поради това се използва твърде широко от Централните банки, в т. ч. и от БНБ. Централните банки предпочитат да участва държавни ценни книжа, които са краткосрочни или дългосрочни (облигации). Държавните ценни книжа са предпочитани в сравнение с корпоративните, защото рискът при тях е по - малък, а доходът гарантира. по - голям. Това не означава, че Централните банки продават или купуват само държавни ценни книжа, за да увеличат или намалят парите в обръщение. За целта те изкупуват и други ценни книжа, емитирани от общини, фирми. Централните банки участват пряко на първичния и вторичен капиталов пазар,като продавачи или купувачи на ценни книжа, държавни ценни книжа или свои собствени ценни книжа, емитирани от банката. Този метод на регулиране е въведен за първи път от Федералната резервна система на Америка.

Съществуват задължителни минимални резерви, които всяка Търговска банка внася в Централната банка. Те са средство за ограничаване на кредитните ресурси и кредитната активност на Търговските банки. С размера на задължителните минимални резерви, които всяка банка трябва да внесе в Централната банка се намаляват парите в обръщение. Сумата на

задължителните резерви се определя-в % от сумата, която има Търговската банка. Този процент се утвърждава, увеличава или намалява от Централната банка. Това означава, че всяка Търговска банка трябва да задели определена част от привлечените при нея под форма на влогове и депозити и да ги приведе в Централната банка като задължителен резерв. Търговската банка трябва така да използва привлечените средства след заделянето на една част от тях като резерв, че с дохода от тези средства да покрие и разхода за лихви и за тази част от депозитите, която е блокирана под формата на допълнителни резерви. С увеличаване норматива на задължителните резерви относително по - голяма част от ресурсите се блокират под формата на резерв, който се съхранява в Централната банка. С промяна на норматива Централната банка влияе върху количеството на парите в обръщение. Нормативът за задължителните резерви е по - голям за безсрочните влогове, тъй като и рискът при тях е по - голям и по - малък спрямо срочните влогове. В редица държави задължителните минимални резерви се определят чрез норматив в % върху сумата на предоставените кредити или върху общата сума на активите на банката. Най - широко се използва нормативът върху сумата на влоговете - 10 % се блокират.

Ако Търговската банка не внесе цялата сума, плаща наказателна лихва в полза на Централната банка. Задължителните резерви по принцип не се олихвяват или се олихвяват с минимална лихва. .На практика съвременните Централни банки използват едновременно и трите метода за регулиране на паричното обръщение. Това става по следния начин

-При възникване на инфлационни процеси при повече пари в обръщение, водещи до предлагане на повече пари н по - малко търсене на парички пазар , Централната, банка, за да намали парите в обръщение прави следното : повишава сконтовия %, за да ограничи сконтовите операции, завишава норматива за задължителните резерви, за да изтегли повече парични ресурси от Търговските банки, с което ги кара да вдигнат лихвения % за кредити. Централната банка активизира, продажбите на ценни книжа, с които продажби изтегля пари от обръщение. Целта е чрез трите метода да се намалят парите в каналите за парично обръщение и да се намалят кредитите, давани от Търговските банки.

-При стагнация на икономиката, при недостиг на парични ресурси и повишено търсене на пари за инвестиции Централната банка провежда парична политика, чрез която увеличава парите в обръщение. Намалява се сконтовия %, т. е. Изкупуват се ценните книжа и се увеличават парите в предприятията. Намалява се и нормативът за задължителните резерви -по - голяма част _:от средствата остават в банките и те могат да дават -повече кредити. Централната банка изкупува ценни книжа, които са в населението и фирмите.

Наред с посочените класически методи за регулиране на паричната маса Централните банки използват и допълнителни методи :

-определяне на максималния лимит на депозитните средства в банката;

-определяне  на  кредитни  тавани,   индивидуално за кредити;

-Централната банка използва и административни методи и ограничения, чрез които се регулира дейността на Търговските банки. Тези методи се използват обикновено в кризисна ситуация, отнасяща се за държавата и икономиката като цяло или отнасяща се за Търговска банка, изпаднала в несъстоятелност. "Административните методи се използват наравно с другите методи.

Светът се върти около парите, те са много важни, защото въртят търговията. Парите са общоприето средство за размяна _:на стоки и услуги и за погасяване на договори. Те са всеобщ еквивалент, т.е. всичко може  да се получи с помощта на парите. Парите са другото наименование на пазарната икономика, а банките са институциите на пазарната икономика. Думата пари произлиза от ресиs, което означава добитък и идва от времето, когато функцията на парите се е изпълнявала от размяната на стоки, главно добитък.