Търговските банки в България в условията на Валутен борд

Търговските банки в България в условията на валутен борд .Учредяване и управление на банките.Собствен капитал, ликвидност.

Търговската банка е търговско предприятие,  което търгува с пари. Банката е акционерно дружество,  което извършва публично привличане на влогове и използува привлечените паричните средства за предоставяне на кредити н за инвестиции за своя сметка и на свои собствен риск.  Основната функция на банките е да гарантират надеждност и доверие,  тъй като те притежават способност да запазват и гарантират собствеността, материализирана в парите. Същото доверие към банките се осъществява чрез извършваните от тях посреднически операции,  оперирайки с .чужди парични средства.

Банките имат изключителната компетентност да осъществяват търговия с пари и капитали.  Те спомагат  за създаване на икономически агенти и икономически структури, в страната.

Търговската банка е трансмисия през която преминават_трансмисия преминава предоставя под формата на заем парични средства на населението Търговската банка е трансмисия през която преминават свободните парични средства, на населението на' премиранията-, я форма на депозити   и влогове постъпват в банката за което тя плащат, лихва.  Акумулираните парини средства банката пласира,  пред под  формата на. зае" с лихва. на другопредприятие,  които имат потребност от парични средства.  С тази си функция всяка търговска. банка съдейства за пренасочване, преразпределение'на паричните средства от едни предприятия в други,  от  едни граждани в други,  от един регион в друг. Търговската банка е търговско предприятие, при което привлечените чужди средства са десетократно повече от собствения им капитал, т. е. банката работи главно с привлечен чужд финансов ресурс. За да се регистрира съдебно като такава и. да осъществява банкова дейност трябва "да получи лиценз от БНБ. Във всяка лицензия се посочва какви сделки има право да сключва търговската банка. Банката може да извършва следните търговски сделки:

- покупка на менителници. и запис на заповед;

- сделки с чуждестранни средства за плащане и благородни

• Оф С -

- приемане на ценности за депозит;

- сделки с ценни книжа и съхраняване и управление на ценни книжа ;

- гаранционни сделки ;

- извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки и други лица ;

- управление на инвестиционни фондове по реда на Закона за ценните книжа и -фондовите борси и инвестиционните дружества ;

- покупка на вземания,произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги п поемане на риска от събирането на тези вземания /факторинт/ ;

- финансов лизинг ;

- издаване и управление на банкови карти /дебитни и кредитни:

- сделки свързани с фючарсни операции и акции; валутните

- придобиване и управление на дялови участия;

- консултации на дружества относно капиталовата структура;

- консултации и услуги, свързани с преобразуване на дружества;

- консултации относно портфейлни инвестиции и пр. В лиценза на търговската банка са посочени търговските сделки,  които тя може да изпълнява.  В лиценза също трябва да бъде посочено има ли банката право да извършва посочените банкови сделки; не само в страната, но и в чужбина /т. е. дали има пълен или ограничен лиценз/.

Не банкови финансови институции - тяхната дейност се регламентира в закона за банките въпреки, че те не са банки, но не са и стопански предприятия,  а са финансови институции. Не банкови финансови институции са тези, които извършват една, повече или всички от посочените сделки:

- финансов лизинг;

- придобиване и управление на дялово участие;

- сделки с чуждестранни средства;

- консултации на търговски дружества по редица въпроси свързани с тяхното финансово състояние,  капиталова структура, консултации относно портфейлни инвестиции;

- сделки с наши и чужди ценни книжа;

За да се създаде не банкова финансова институция не е необходимо разрешение /лиценз/ от БНБ.Необходимо е само 14 дни след започване на дейността да се уведомя БНБ.  И в това уведомление да се посочи течно коя и колко от посочените сделки ще бъдат осъществявани.

Съществуват също и банкови групировки   Те са налице когато една търговска банка има като дъщерни предприятия друга или има в своята система създадена търговска банка,  която го обслужва. Финансов холдинг в България беше -.Мултигруп защото имаше самостоятелна застрахователно и презастрахователна дружество.

Валутния- борд или наричан още "паричен съвет" беше уреден с новия закон за БНБ от 15 ши 1997г. ,| от които отменя Закона за БНБ /обн. ,ДВ,(1р.50 от 1991г.; изм. ,бр.32 от 1996г. / Същността се състои в подържането на определено  фиксирано съотношение между паричната маса на националната парична единица или част от нейните съставни елементи. 7.2 Търговската Банка в условията на валутния борд и  някои изисквания -към тях

1.С въвеждането на валутния борд се възприе в България само акционерни дружества да бъдат банки.

2.В акционерното дружество всички акции са поименници върху акцията е посочен първият  получател а на гърба със съответно джиро винаги се посочва последния действащ, притежател на акцията т. е акционерите не са анонимни.

З.Банката се създаде не само със записан капитал, а със 100 на 100 записан капитал.

4.Във всички банки се изисква. в устава и да бъде записано следното:

- кои двама изпълнителни директори на банката ще я представляват и управляват в контактите и: с други учреждения.  За разлика от всяко   друго търговското дружество може да се представлява от едно лице,  банката като търговско дружество се представлява с два подписа изрично определени в устава, т,е принципа на единоначалието не се прилага.

5.Акционерите трябва на внасят само паричен капитал,т.е

6,Към изпълнителните директори на банката и към членовете на управителния съвет се поставят предварително повече изисквания' от колкото на членовете на Управителния съвет на други дружества, което не е банка.

Б сила от 1 ши 1997 г. е новият Закон за банките.

Параграф З от Предходните и заключителни разпоредби на Закона за банките отменя действащия до влизането му в сила Закон за банките и кредитното дело. Законът за банките обаче не отменя изцяло и под законовата уредба към Закона за банките и кредитното дело. Според § 12 от ЗБ издадените от БНБ нормативни актове по прилагането на отменения Закон за банките и кредитното дело запазват действията си, когато не противоречат на Закона за банките.

Валутният борд е един от елементите на паричната система във всяка страна, която има търговски банки и други финансови институции.Системата на валутен борд обхваща валутния борд, търговските банки и другите финансови институции.,

7.3 Закона за банките /ЗБ/съдържа разпоредби,засягащи капиталовата адекватност на банките.

На първо място чл.23 от ЗБ задължава банките по всяко време да разполагат със собствен капитал /капиталова база /минималните размери, структурата и съотношенията,на който с балансовата сума на активите и пасивите на банката се определят с Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност.

Минималният капитал,който трябва да бъде внесен при учредяването на банката според чл.23,ал.2 от ЗБ п чл.  2, ат.1 от Наредба № 8 не може да бъде по-малък от 10 милрд.лв,, като записаните срещу акциите вноски до този размер съгласно чл.23, ал.З от ЗБ могат да бъдат само парички.

На второ мясточл.24 и чл.28Т от ЗБ- съдържат наякои изискавния относно допълнителните най-малко 20 '/ ст печалбата си след облагане с данъци /т.нар. резерви с общо предназначение/,  докато средствата от фонда достигнат 1,25 % сумата на балансовите активи и приравнените към тях зад балансови пасивни позиции.В случай че средствата във фонд " Резервен " спаднат под минималния разерв, посочен по-горе, банката е задължена да възстанови средствата във фонда до законно определения :минимален размер в срок от 2 години чл.28 от ЗБ забранява на банките да разпределят дивиденти,преди попълването на фонд " Резервен " до законно определеното минимално равнище или, ако разпределянето на дивиденти би довело до спадането на средствата на фонда под него.

На трето място чл.30от ВБ определя някои ограничения за инвестициите на банката. Общият размер на вложенията на банката недвижими имоти и други дълготрайни материални активи не може да надвишава 50 % от собствения капитал'капиталова база/.Това не се отнася за онези недвижими имоти и други материални активи, които банката е придобила вследствие от реализацията на имуществени обезпечения по не обслужвани кредити или други несъбираеми вземания, но само при условие, че те бъдат прехвърлени в срок от 2 години от придобиването им.

Другото ограничение на инвестициите на банката, установено от чл.ЗО,ал.З от ЗБ,се отнася до участието на банката в не финансови дружества. Банката не може да бъде неограничено отговорен съдружник в търговското дружество.

При определяне на количествените регулати на капиталова адекватност на лице са два основни параметъра:

Г.  Собствен капитал на банката II. Общ рисков компонент на банката

Всяка търговска банка трябва да разполага със собствен

Изискуемия капитал е минималния капитал.  Търговската банка ще престане да бъде банка,  ако нейният капитал е по-малък. БНБ определя 10 млн,лв.   изискуем капитал. Собствения капитал на банката се състои от:

1.  Допълнителни капиталови резерви - те. включват:

- неразпределената част от нетната печалба, която подлежи на разпределение;

- резерви със специално предназначение,  образувани от нетната печалба на банката;

- резерви от преоценка на активите,ако тя е допустима съгласно действащото законодателство;

- сумите, привлечени от банката чрез дългово /каппталови инструменти/   и други;

2. Първичен капитал.

- внесената част от уставния капитал на банката; се образува със заделяне на минимум 20% от печалбата след облагане, т.е.  от нетната печалба. След това от остатъка могат да се заделят дивиденти за акционерите. Тези отчисления от нетната печалба за формиране на фонд " Резервен " банката е длъжна да ги прави докато Резервния капитал стане на сума, която е над

125% от всички активи на банката.

- други резерви с общо предназначение;

3. Дялово участие в не консолидирани в баланса на банката дружества - сумите,  инвестирани в акции или друга -форма на дялов участие з капитала.  Това са дружества които банката притежава акции или дялове.

С преминаването на Търговските банки кьм дейност в условия. на валутен борд се възприе следното ограничение:

- всички материални активи на ТБ не могат да превишават 1/2 от нейния собствен капитал,т.е.сгради,съоръжения,апаратура, ходи    не   могат   да    бъдат    повече    от     1/2   от собствен-   капитал

- всяка ТБ може да ползва данните от създадената в БНБ система за интормация на кредитополучателите как обслужват получените кредити от други ТБ, Това означава, че всяка ТБ,от която дадено предприятие иска да получи кредит може да получи информация за това дали предприятието е получило кредит от погасява този кредит заедно с лихвите.Тази система за информация то даваше възможност на97не съществуваше до 199 ЕТ и предприятия да вземат кредити от много банки. Имаше случаи едно и също имущество да се залага няколко пъти.

Вторият основен параметър при определяне на капиталовата адекватност на ТБ е определяне и оценяване на кредитния риск.

Всяка ТБ трябва периодично да оценява кредитния риск. по предоставените от нея кредити, т. е. да ги групира според тяхното

- редовни

- трудно събираеми

- не събиаеми

На тази база според степента на обслужване и несъбираемост да начислява съответни провизии, За целта БНБ е издала Наредба №19 как се класифицират според риска и какъв размер провизии да се начислят.  Провизията е определена сума, която се включва в разходите и се заделя като резерв предназначен да покрие загубата за банката от не обслужвани кредити. Провизията дава. възможност да се избегне фалита на банката,  когато значителна част от кредитите не се обслужват.  ТБ начисляват значително по-големи суми отколкото всички други стопански предприятия.  То: е така защото рискът е по-голям Всички други предприятия и еднолични търговци са длъжни да начисляват провизии,  за да могат   да.   посрещнат бъдещи   загуби   по   реда.   регламентиран  в НСС стандарт За   тях   БНБ е    издало Наредби № 9 и № 11,  които са задължителни н регламентират размера и начина на определяне на провизиите в банките.

Отчетността на капиталовата адекватност на банката се осъществява в две форми както следва :

- банките,са задължени да съставят и представят в БНБ тримесечен отчет за рисковия компонент и адекватността на капитала до 15-о число на месеца,  от който започва новото тримесечие:

банките съставят и представят в БНБ годишен отчет за рисковия компонент и адекватността на капитала до 31март на всяка календарна година

Показателите за оценката на ликвидността на банката се определят с Наредба №11 на БНБ от 11.12.1997 г./обн.ДВ,бр.125 от 1997 г./ за управлението и надзора върху ликвидността на банките. Наредбата регламлентира три групи въпроси: за управление на

1. Съгласно чл.1 от' ликвидността и надзора върху ликвидността, упражняван от БНБ, които трябва да управляват активите и пасивите на банката, така че тя да е в състояние редовно и без забава да изпълнява ежедневните си задължения както в нормална банкова среда, така и б условия на криза.

Системата за управление на ликвидността на банката, а/ Вътрешните правила за управление на ликвидността се приемат от съвета на директорите./управителния съвет/ на банката В тях трябва да бъдат регламентирани три основни въпроса: методът,използван от банката за управление на ликвидността; структурата,съставът и правомощията на органа за управление на ликвидността;  задълженията на служителите и ръководните длъжностни лица в банката, отговорни за наблюдението, отчетността и управлението на ликвидността.  Вътрешните правила се представят в БНБ  в 7 -дневен срок от неговото прилагане.

6/ Органът за управление на ликвидността е пряко подчинена на съвета на директорите управителния съвет/ на банката и включва в състава си поне едно от лицата, които могат да представляват банката съгласно чл.8 от ЗБ.  Отчетите за оперативните редения на органа за управление на ликвидността се представят периодично пред съвета на директорите, който ги преразглеждат и оценява ефективността им. Банката трябва да разполага със системи за оценка на възможните последици и планове за действие в евентуалните случая на "ликвидна криза". в/ .информационната система за наблюдение на ликвидността и информация на ръководството се състои от три групи качествени регулатори:

- падежна таблица за паричните потоците са две: "действащо предприятие", когато банката работи нормално, при стабилна банкова система и без признаци за изпадане в не платежоспособност и " ликвидна криза ", когато банката няма да може да обслужва . част или всички свои задължения на техните падежи или има признаци за " натиск срещу банката " в резултат от загубване на доверието б нея или в цялата банкова система от голяма част от вложителите и кредиторите на банката.

- оценка и управление на паричните потоци.  Всяка банка оценява Входящите и изходящите си парични потоци. от активите, пасивите

и зад балансовите си позиции.

- поддържане на адекватен размер ликвидни активи.  Такива са

банкнотите и монетите в наличност,  средствата по сметки в БНБ, намалени с минималните задължителни резерви, средствата по разплащателни сметки в други банки,  държавните ценни книжа и други активи,  които БНБ е определила като адекватни ликвини

трета от Наредбата.   Той :може да се раздели на няколко форми:

- проверки на място, които управление " Банков надзор " извършва на място в банката без предварително уведомление;

- надзор над системата за управление на ликвидността, извършван текущо от управление " Банков надзор  ";

- принудителни мерки за въздействие и санкции. Когато" БНБ и управление '' Банков надзор " установят, че конкретна ТБ нарушава банковото   законодателство или че банката е изпаднала в неплатежоспособност изпраща в тази банка двама или повече квестори, които са външни лица за банката. Квесторите поемат управлението на ТБ, назначават се за срок от три месеца. С тяхното назначаване се преустановяват правомощията на Управителния съвет. Квесторите щат право да вземат решение за преобразуване на ТЕ. изпаднала в неплатежоспособност - сливане, вливане, отделяне, разделяне.

Всяка ТБ може да извършва доброволно ликвидация или принудителна ликвидация. Принудителна ликвидация на ТБ се извършва когато БНБ е отнела нейния лиценз при едно от следните основания:

- за предоставени неверни сведения при получаване -на лиценза

- за констатирани нарушения на банковото законодателство от страна на ТБ

- за сключване на банкови сделки влошаващи финансовото състояние на ТБ

- неизпълнение на поети задължения към БНБ свързани с провеждането на оздравителни мероприятия водещи до повишаване ликвидността на банката, нейната платежоспособност

Когато лицензията на ТБ е отнета на основание на една от посочените причини БНБ прави искане до окръжния съд да обяви банката в ликвидация.  Ако съдът удобри искането на БНБ и обяви производство за ликвидация, той назначава минимум двама ликвидатори, които съгласно Търговския Закон да извършат принудителна ликвидация  Те имат право да предложат па БНБ банката да бъде продадена. преобразувана а на ликвидирана.  Но това става само със съгласието на БНБ,  но при условие,че този който купува банката или ТБ,  в която се влива поема всички задължения към нейните вложители, кредитори, акционери.

При доброволната ликвидация ТБ трябва на има предварителното съгласие на БНБ. А БНБ дава такова съгласие във всички случай когато се убеди, че банката която предстои да бъде доброволно ликвидирана е платежоспособна и разполага с достатъчно ликвдни средства,  за да изплати задълженията си към всички вложители, кредитори и акциононери.

ТБ може да пристъпи и към производство на несъстоятелност. Това става по ред и начин регламентиран в Тъговскят Закон и Закона за банките. Необходими са две условия:

1. ТБ не е в състояние да извършва плащания и да обслужва своите клиенти повече от седем работни дни.

2, Общата стойност на задълженията на банката е по-голяма от нейните активи.

Съдът разглежда искането на БНБ в срок от 10 дни и в присъствието на прокурор и представител както на БНБ така и на банката.. Ако съдът приеме искът за несъстоятелност се назначават синдици. Тяхното задължение е да стабилизират банката, да я направят платежоспособна. Целта е банката да бъде оздравена финансово и ако това не се постигне се пристъпва към ликвидация.