Същност на Валутния борд

Валутният борд не е нова институция във валутно -финансовата и банковата система. Досега той е въвеждан в повече от 70 страни в света. Тази институция е била широко разпространена през XIX век в британските колонии. С : ликвидирането на колониализма: се преустановява нейното използване. През седемдесетте и особено в началото на осемдесетте години на XX век започва нова вълна на валутни бордове - в Хонг-конг ( на два пъти -през седемдесетте години и през 1983г.) , Аржентина-1991г., Естония-1991г, Сингапур-през седемдесетте години, Нигерия, Британска Източна Африка, Ирландия, Йордания, Мексико, Русия, Украйна и др. Причините за възраждането и въвеждането на парични съвети

е да оказват натиск върху централните банки за финансиране на бюджетни и други дефицити и 2-недостатъчното доверие на обществото и на международните финансови институции към централните банки при организирането и провеждането на ефективна парична политика.

Тези причини са основание за въвеждане на валутен борд като алтернатива на централната банка в случаите, когато дадена страна преживява остра икономическа криза, в това число финансово-банкова и социално-политическа, придружена от хиперинфлация, стагнация, спад на производството и изтичане на национален и чуждестранен капитал от страната. Валутният борд се изгражда на следните три основни принципа:Паричният съвет емитира банкноти и монети, конвертируеми при поискване и по фиксиран курс в резервна валута или в кошница от валути.

2-Валутният борд държи портфейл от високоликвидни и висококачествени чуждестранни облигации и парични наличности, деноминирани в резервната валута.

3-Резервите на валутния борд трябва да бъдат в размер, не по-малък от 100% от неговите пасиви.

6.2.ВАЛУТНИЯТ БОРД И ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА

Валутният борд е алтернатива на централната банка. Той обаче може да се изгради по два различни начина: 1 -чрез преобразуване на централната банка във валутен борд и 2-чрез паралелното функциониране на валутния борд и централната банка.

6.З.ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ВАЛУТНИЯ  БОРД

В сравнение с централната банка валутният борд притежава редица особености:

1-Основното правило на паричния съвет е пълното отделяне на емисионната функция от останалите функции на централната банка.

2-Валутният борд създава парична база само под формата на банкноти  и  монети,  т.е.   не може да създава депозити  под никаква форма.

3. Валутният борд поддържа най-малко 100%-но покритие на банкнотите и монетите с чуждестранни резерви:   валутни  и ценни  книжа с висок рейтинг,  деноминирани  в  резервната валута.

4. Пълна конвертируемост на емитираната парична единица от валутния борд по отношение на резервната валута и др.

 6.4.ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА ВАЛУТНИЯТ БОРД

Предимствата  на  валутният  борд   могат да  се  обобщят   в следните четири:

1-Създаване на макроикономическа дисциплина в страната и на предпоставки за икономическа активност.

2-Конвертируемост    на    националната    парична    единица    и постигане на доверие в нея.

3-Изграждане на сериозен инструментариум за регулиране на салдото по платежния баланс и на инфлацията в страната.

4-Създаване  на  предпоставки   за   възникване   на   стимули   в търговските    банки    да    работят    рентабилно,    ликвидно    и

В условията на валутен борд се проявяват и някои недостатъци, които се отразяват непосредствено върху икономическата активност и темповете на икономически растеж:

1-Валутният борд не може да провежда целенасочена парична политика, в резултат на което не регулира паричното предлагане.

2-Липсва кредитор от последна инстанция.

3-Възниква дефлационен натиск, отразяващ се негативно върху икономическия растеж и др.

6.5.ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ВАЛУТЕН БОРД В БЪЛГАРИЯ.

1 .Неизпълнение на държавният бюджет за 1995г. 2.Застрашителното намаление на валутния резерв през 1996г.

З.През 1996г. ОЛП е променян 6 пъти, достигайки рекордните 25% месечно,

4.Чувствително забавяне на касовата приватизация. 5.В   края   на   1995г.   и   през   1996г.   БНБ  закри   и   обяви   в несъстоятелност 12 банки, по-късно постави под особен надзор,, нови 9 банки.

6.Невъзможност   на.   държавата    да    изпълнява    ефективно, икономическите и социалните си функции.

6.6. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯТ БОРД В БЪЛГАРИЯ.

С приетия на 5 юни 1997г. Закон за Българска Народна Банка от 1 юли 1997г. в България се въведе валутен борд. Спецификата му се състои в това, че БНБ съществува като официална емисионна институция. Функциите на валутен борд се изпълняват от управление "Емисионно". В актива му се включват валутните резерви на Централната банка, в пасива му - всички нетни краткосрочни пасиви.

Оценка    на    функционирането    на    валутният    борд    в България.

- Положителни ефекти от действието на валутният борд

- Заплахи за функционирането на паричния съвет

- Бюджетният дефицит в условията на валутен борд

- Държавният дълг в условията на валутен борд

- Външният сектор в условията на валутен борд

- Парични агрегати и лихвени проценти в условията на валутен борд

Валутният борд (сиггепсу Ьоагd) е изобретение на Британската империя - първият валутен борд е въведен на остров Мавриций през 1849 г. Той обаче се различава от съвременните валутни бордове, тъй като 50 % от активите му са в национални облигации. До днес има над 70 валутни борда - предимно в британските колонии в Африка, Азия, Карибско море и Средния изток, а също в някои други малки страни и територии. Те достигат апогей през 40 - те години на нашия век. Целта на създаването им е да се предостави на колониите стабилна и конвертируема валута в лицето на британската лира, без да се поемат разходите от т. нар. доларизация, в случая стерлингизация, които възникват , защото националните пари се унищожават и^; се заменят с чужди банкноти и монети , което означава , че се пропуска доходът от държането на доходоносни чужди активи при валутен борд . През -1996 - 1997 г. се обсъжда създаването на валутни бордове в Намибия , Киргизстан ,. Босна и България . Някои от работещите днес ВБ имат свои особености , като общата тенденция е към смекчаването им и развитие към централни банки . След 1988 г. в Хонконг ВБ емитира епизодично ценни книжа (облигации) , които се използват за операции на открития пазар , ограничено се отпускат сконтови кредити. В Естония през 1993 г, се емитираха облигации с цел стимулиране на между банковия паричен пазар , а не за операции на открития пазар. Б някои страни има системи , подобни на ВБ. В Сингапур се поддържа 100% обезпечение на парите в резервна валута, но страната има решение за въвеждане на валутен борд .

Всяка страна взема решение за неговото въвеждане съобразно конкретната обстановка. По принцип валутен борд се препоръчва за малки страни с отворена икономика (ореп есопоmу), за които в частност фиксираният валутен курс е по ~ сполучливо решение , отколкото за големите отворени икономики (с малък дял на външната търговия в БВП). От друга страна валутния борд е еднакво благоприятен и за малки, и за големи страни от гледна точка на конвертируемостта, фискалната дисциплина и доверието.

Почти всички съществуващи днес валутни бордове са в страни и територии с малко население и малки икономики.- Изключение правят Аржентина, Хонконг, Естония и Литва. За развиваща се страна икономиката на Хонконг е голяма и силно отворена - износът й включително реекспортът, е по - голям от БВП. Аржентина е наистина голяма страна - тя има 34 милиона население, 250 милиарда долара БВП, но икономиката й е сравнително затворена (сlоsеd есоnоmу ). Валутният борд може да се препоръча в случаите, когато става дума за малка и отворена икономика, когато са изчерпани възможностите за връщане на доверието в икономическата политика на държавата и когато фиксираният курс може да се използва, като котва. на стабилизационната политика. За да е успешен валутния борд трябва да се съпровожда от амбициозна и широка програма за реформи включително приватизация, либерализиране на търговията, реформи в данъчната система Валутния съвет улеснява тези реформи, защото създава ценова стабилност, необходима за провеждане на реформите по прозрачен начин, възстановявайки кредибилността (сгеdibility). Затова валутния борд се препоръчва за икономики в преход, включително България .

6.7. Валутния борд в България.

Главната причина за въвеждането на валутен борд в България е пълната загуба на доверие в паричните власти (ЦБ и МФ), че те са в. състояние да поддържат ценова стабилност на лихвите и валутния курс. Инфлацията, разбирана като процес на продължително, а не временно нарастване на ценовото равнище не е възможна без парична експанзия, която се предизвиква от значителни и устойчиви бюджетни дефицити, създавани от лошите кредити на ЦБ за ТБ, породени на свой ред от губещите държавни предприятия. Друга основна причина е

- необходимостта от ново външно финансиране, за да се избегне мораториум върху външния дълг. Поради провалените стенд - бай споразумения (stand by аgraament) с МВФ нови кредити от МВФ, Световната банка и други международни институции и източници може да се получат само при по - твърд ангажимент за финансово стабилизиране от българска страна, какъвто представлява валутния борд, Продължителният дебат "за" и "против" въвеждането на валутния борд у нас разкри предимства и същевременно неудобства на този механизъм. На фона на политическата криза от края на!996 г. и началото на 1997 г., както и от хиперинфлационният взрив. се засилиха аргументите в полза на валутния борд и след предсрочните парламентарни избори през април 1997 г. се взе решение той да бъде въведен от 1.07.1997 г. Това стана, чрез отменяне на Закона за БНБ (35НБ ) от 1991 г. и приемане на нов ЗБНБ. Приблизително една трета от новия закон представлява нови текстове, с които се въвежда валутния борд, друга една трета е премяна на стари текстове и останалото е отпадане на почти всичко, което се отнася до паричната политика и дискриционните(discretion) решения на БНБ в тази област. ЗБНБ променя вътрешната структура на БНБ, така че тя да работи като валутен борд. Създава се емисионно управление, което ще бъде валутен съвет с обособен баланс в общия баланс на БНБ. В БНБ остава банковият надзор, както е досега. Левът се връзва за германската марка, като курсът се фиксира на ниво 1 DЕМ = 1 лев. Ще се продава и купува марки без ограничения, чрез гишетата на БНБ и нейните клонове при курс купува 1 DЕМ = 0.995 лв. и курс продава 1 DЕМ = 1 лев . От края на 1996 г. до средата на 1997 г. българските банки бяха в процес на подготовка за работа при валутен борд. Условията са екстремални за тях поради фиксирането на валутния курс(ехсhdnge rate), което може да доведе до надценяване на лева с времето и натиск върху националната икономика, а също поради липсата на кредитор от последна инстанция (iender оf last гesort). Надценената валута поевтинява вноса, но затруднява вноса и оттук може да се влоши салдото на външната търговия и евентуално текущата сметка на платежния баланс(bаlаnсе оf рауments). Това става, защото инфлацията у нас няма да се изравни незабавно, а може би изобщо, с инфлацията в страната приемник, което ще увеличава разходите на износителите, докато техните валутни приходи ще се превръщат в левове при едно и също съотношение (валутният курс е фиксиран за продължителен период). Износителите няма да могат да получават експортна премия, идваща от една пълзяща, нагаждаща се към ценовото ниво в страната външна обезценка на лева" (спадане на неговия курс). Те ще трябва да намаляват своите разходи/което само по себе си е положителен стимул за повишаване ефективността на експортната продукция и оттук - на цялата икономика. Намаляването на разходите може да засегне и заплатите, което от своя страна ще ограничи търсенето в икономиката. Има смекчаващо този натиск обстоятелство - това е големият дял на вносните суровини и други компоненти на нашата експертна продукция, които ще влизат в разходите с едни и същи, а не нарастващи поради по -високата вътрешна инфлация цени .

За търговските банки възникват преди всичко проблеми по управлението на активите (аssеt), а оттук и на пасивите (total liabilites аnd net worth) им, тоест при валутен борд ще е по - труден банковият мениджмънт. Това идва от изострянето на дилемата "ликвидност -печалба''. Банките трябва да са з състояние да изплащат, както валутните, така и левовите депозити, особено непосредствено след въвеждането на валутния борд когато е възможно вложителите да

bank

 и превръщайки ги във валута (в брой или по сметка). С възвърщане на доверието към лева към банката и въобще към държавността може да се предполага, че тези пари, както и намиращите се у населението чужда валута (или поне част от тях) ще се върнат в банките, за да не се пропуска доходът (лихвата - interest). Банките в крайна сметка са зависими от хода на реалната икономика, тя влияе върху стойността на активите на банковият сектор. Затова ако не заработи икономиката, просто печеливша стратегия няма да има и новите банкови кризи ще бъдат неизбежни. Някои политици и икономисти са склонни да подценяват негативното влияние на кризата в реалната икономика върху банковият сектор и да търсят причините й предимно в банковия мениджмънт. В никоя страна не може да има 'стабилна банкова система, ако икономическият растеж е отрицателен години наред и ако икономиката има нерешени структурни проблеми, какъвто е у нас проблемът с доминиращата държавна собственост. Затова и в новото стенд - бай споразумение с МВФ приватизацията се определя, като, ключов фактор за успеха на реформата в България. Ако икономиката заработи, това веднага ще се почувства и в банковия сектор. Оживлението на__ икономиката.- от своя страна ще означа ва_ създаване на по- голям доход, а от тук идава нарастване на спестяванията Много важно е също да заработи финансовият пазар, като алтернативен източник за финансиране, а също и за реална оценка на състоянието на фирмите. Решаващо е навлизането на чужди инвестиции .