Способи за възникване и прекратяване на съсобствеността.

Способи за възникване на съсобственост – четири: наследяване, правна сделка, административен акт, закон.

1.Когато едно физическо лице, което притежава имот, почине и остави двама или повече наследници, те придобиват наследствена вещ в съсобственост с дялове съобразно с родствената им връзка, при спазване правилата на ЗНасл. Такъв резултат може да се получи и при завещание в полза на две или повече лица.

2.Когато един правен субект прехвърли своя вещ на две или повече лица или прехвърли част от притежавана вещ на трето лице, те стават съсобственици в придобития чрез сделката имот. Тук съсобствеността възниква по силата на договор.

3.Типичен случай на създаване на съсобственост по силата на административен акт има при дворищната регулация. Съсобствеността се създава по силата на самата регулация.

4.Съсобственост се поражда по силата на закона в сграда при режим на етажна собственост, в която определени части са задължително съсобствени.

Способи за прекратяване на съсобствеността

По принцип съсобствеността може да бъде прекратена чрез правна сделка. Това може да стане, когато един или повече от съсобствениците поискат това.

Има случаи, когато съсобствеността на някои вещи трябва да продължи да съществува завинаги и поделянето им не може да се допусне. Законът предвижда изрично тези случаи.

1.Първият случай се регулира от чл. 38 ЗС:

2.Създадените по реда на чл.29 и чл. 30 ЗТСУ съсобствени парцели не може да се разделят.

3.съгласно чл.54 ППЗТСУ регулираните дворни места в парцели имат минимални и максимални площи и лице. Тогава, когато едно жилище не отговаря на изискванията за разделянето му, т.е. не може да се образуват нови две жилища с императивно необходимите помещения, такова едно жилище е неподеляемо.

5.Член 72 Знасл. Предвижда минималните размери на отделните видове земеделски имоти. Това показва, че онези имоти, които нямат необходимата площ за образуване на нови два ли повече имоти са неподеляеми.

6.Горите и земите от горския фонд имат също така минимални площи, определени в ЗГ. Когато такъв имот няма поне двойната площ от определената в закона, той е неподеляем.

Б.Способи за прекратяване на съсобствеността

1.Съсобствеността може да бъде ликвидирана чрез разпоредителна сделка. За съсобственика, който е решил да продаде своята идеална част в съсобствен имот на трето /външно/ лице, има едно ограничение в чл.33 МС. И предварителният договор за продажба на недвижим имот не попада под действието на чл.33. Когато продажбата се извършва на съсобственик, сделката е напълно допустима и чл.33 ЗС не намира приложение. Нормата се прилага само при продажба на идеална част от недвижим имот, но не и при продажба на такава част от движима вещ.

2.Съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба.Искът за делба не се погасява с давност.

На нашето право е позната доброволната делба.

Друга форма на делбата е съдебната делба съгласно чл. 278 и сл. ГПК. Тя започва по повод искова молба на един съсобственик, отправена срещу останалите. За да бъде действителна делбата, в нея трябва да участвуват задължително всички съсобственици. Отсъствието на един съсобственик я прави нищожна.

Ползване на общата вещ.

Чл.31 ЗС предвижда, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно с нейното предназначение и по начин, който да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. В този текст има две ограничения: съгласно първото една вещ се ползва само по предназначението си.

Чл. 32 ЗС следва, че ако един от съсобствениците има повече от половината идеални части от съответната вещ, той може да определя как да бъде ползвана и управлявана съсобствената вещ. Когато не може да се образува мнозинство , районния съд по искане на един от съсобствениците решава въпроса.