Законно владение.

В правото от по-голямо значение е законното владение. То беше дефинирано в чл. 302 ЗИИС по следния начин: “владението е законно, когато то е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително и с намерението да се държи вещта като своя собствена”.Основният от тях е намерението да се държи вещта като собствена.

Владението трябва да бъде постоянно, а не временно. Фактическата власт трябва да бъде трайна и да изразява съответната за това воля.Непостоянно ще бъде владението, ако владелецът извършва такива откъслечни действия, от които не може да се извади заключението, че е установена фактическа власт върху една вещ. Щом като е налице фактическа власт върху една вещ, това означава, че тази власт се упражнява постоянно.

Второто изискване, поставено от правната норма, е владението да бъде непрекъснато. Ако владението бъде прекъснато за по-дълъг срок, изтеклият период на владение не се зачита.

Следващият признак е владението да бъде спокойно и явно. В първото понятие се поставя изискването да няма установено с насилие владение. Второто изискване показва, че е необходимо владението да е явно за всички и особено за предишния владелец.

Законното владение представлява един правен факт. И като правен факт той поражда правни последици. Те се изразяват, на първо място, във възможността за търсене на правна защита на владението. Също така, законното владение върху една вещ улеснява възможността да се придобие собствеността върху нея.

Основата на фактическата власт е намерението да се държи вещта като собствена.

Дефиницията за добросъвестен владелец у нас сега е заложена в чл.70 от Закона за собствеността: “владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Добросъвестността може да произлиза както от една правна грешка, така също и от фактическа грешка.

Използваното понятие в чл.70 “правно основание” включва в себе си всеки акт, който може поначало да прехвърли собствеността върху въпросната вещ. Има спорове относно това, дали делбата е правно основание по смисъла на цитираната разпоредба.

Наследяването също не е правно основание.

Правното основание е един обективен елемент от фактическия състав на добросъвестното владение и то трябва да съществува.На чл. 70 ЗС, по смисъла на тази норма липсва правно основание, ако то е нищожно. Ако актът обаче е унищожаем, той може да бъде годно правно основание. Това означава, че докато актът не е унищожен по съответния ред, той поражда всички правни последици, включително и в аспекта на чл.70 ЗС.

Вторият елемент, необходим за да се признае наличието на добросъвестно владение, по силата на чл.70 ЗС е незнанието на недостатъка на правното основание.

Няма да е добросъвестен владелец лицето, което получава една вещ от някого, за когото знае, че не е собственик на съответната вещ.

Добросъвестното владение има всички последици на законното владение. Владелецът има правото да получава плодовете, които е дала вещта, до предявяване на иска за връщането й. Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил сумата, която се е увеличила стойността на вещта вследствие на подобренията.