Едноличен търговец

Видове търговци – класификационни критерии. Едноличен търговец – понятие и правен режим.

     1. Видове търговци – класификационни критерии. Търговците мога да бъдат разделени на видове и по други критерии освен по чл. 1 ТЗ.

          1.1. Според това какъв е собственикът на търговското предприятие – частно лице или публично тяло.

          1.2. Според това дали става дума за ЕТ или за ТД (самите дружествата също се делят на групи).

     2. Едноличен търговец – уреден в чл. 56-60а ТЗ.

          2.1. В чл. 56 е дадено легално определение на едноличния търговец: Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. На базата на това определение могат да се изведат следните особености на ЕТ:

                1) ЕТ могат да бъдат само физически лица, като няма ограничение за гражданството – български граждани, чужди граждани, лица с двойно гражданство. В последните 2 хипотези е необходимо и да имат разрешение и за постоянно пребиваване в страната според чл. 3, ал. 2 ЗЧИ.

                2) Търговци могат да бъдат дееспособни физически лица. Когато търговец почине, наследниците трябва да продължат дейността му. Тъй като българският закон не урежда фигарата на непълнолетен търговец, непълнолетните наследници не могат да продължат търговската дейност.

                3) Физическото лице трябва да има местожителство в страната.

ЕТ не е нов правен субект – при него независимо, че има обособяване на търговското предприятие от останалото имущество, той отговаря с цялото си имущество за задълженията на търговското предприятие.

          2.2. В закона (чл. 57) има забрани, кой не може да е ЕТ:

                1) Лице, което е в производство за обявяване в несъстоятелност – започнало е производство по несъстоятелност, но несъстоятелност не е обявена. Щом има производство по несъстоятелност значи лицето е търговец, а не може едно физическо лице да регистрира повече от 1 ЕТ.

                2) Лице, което е невъзстановен в правата си несъстоятелен – бил е обявен в несъстоятелност, а при това ТЗ предвижда ред отрицателни последици, една от които е, че не можеш да станеш ЕТ ако не си реабилитиран по специалния ред на ТЗ.

                3) Лице, което е осъдено за банкрут – става дума за престъпление свързано с  несъстоятелността.

                4) Според ал. 2 на чл. 58 не може да е ЕТ и лице, което е лишено от правото да упражнява търговска дейност в влязла в сила присъда или друг акт.

     При регистриране бъдещият ЕТ трябва да представи декларация освен за посочените по-горе обстоятелства, но и за това, че няма регистриран друг ЕТ.

          2.3. За разлика от търговските дружества ЕТ придобива търговско качество и без да е вписан – по чл. 1 ал. 1 и 3. Веднъж придобил качеството търговец на материално основание ЕТ има задължение да се впише в търговския регистър по чл. 4. Поставя се въпросът добре ами ако не е придобил на материално основание качеството търговец, а се е вписал – по-правилно според Кацарски е разбирането, че търговското качество се придобива от момента, в който първо настъпи едното или другото обстоятелство. 

          2.4.Чл. 58: (1) Едноличният търговец се регистрира въз основа на заявление, в което се посочват: 1. името, местожителството, адресът на лицето и единният граждански номер; 2. фирмата, под която ще се извършва дейността; 3. седалището и адресът на управлението на дейността; 4. предметът на дейност. (2) Със заявлението се представя образец от подписа на търговеца и декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност. В закона не е казано, че образецът от подпис трябва да бъде нотариално заверен, но според Калайджиев това е необходимо. Вписването на ЕТ в търговския регистър има оповестително действие и не се обнародва.

          2.5. Фирмата на ЕТ трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което е известен в обществото (чл. 59). Това е задължителен елемент от фирмата, но тя може да съдържа и други елементи. Субективното право на фирма възниква от регистрацията (и това се приема еднозначно за разлика от търговското качество) и трае до заличаването, тъй като то зависи от изпълняване на формална предпоставка, която е гаранция за публичност. Законът (чл. 60) съдържа специални правила за прехвърлянето на търговската фирма на ЕТ. Има 2 хипотези:

                1) Когато се прехвърля търговското предприятие, с договор за прехвърляне на търговското предприятие може да се прехвърли и търговската фирма на ЕТ. Прехвърлителят трябва да даде съгласие за прехвърлянето на търговската фирма, което трябва да бъде включено в самия договор или да е отделно, но в същата форма (писмена форма с нотариална заверка на подписите).

                2) Фирмата се прехвърля и при наследяване, ако има наследници, които могат да продължат търговското предприятие, те могат да запазят търговската фирма на своя наследодател.

И в 2те хипотези към прехвърлената или наследена фирма се добавя името на новия собственик. Прехвърлянето на фирмата се вписва в търговския регистър и се обнародва.

          2.6. Новият чл. 60а урежда случаите на заличаване на ЕТ от търговския регистър. Това, което е особеното е, че когато ЕТ прекрати дейността си не се извършва ликвидация както при ТД, защото няма разлика в правосубектността. Когато ЕТ прекрати дейността си той като физическо лице запазва имуществото на търговското предприятие, целта на ликвидацията при ТД е да се разпредели имуществото след прекратяването им. Ако дейността на ЕТ се прекрати поради смъртта му, то се предвижда наследяване на търговското предприятие. Чл. 60а: Вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър: 1. при прекратяване на дейността му или при установяване на местожителството му в чужбина - по негова писмена молба до съда; 2. при смъртта му - по писмена молба на наследниците; 3. при поставянето му под запрещение - по писмена молба на настойника или попечителя.