Облигации

Облигации – понятие и видове. Права на облигационерите. Конвертиране на облигациите в акции.

     1. Понятие за облигации. АД е единственото ТД, което може да издава облигации. Облигациите могат да се разглеждат от 2 аспекта:

          1) Като заем (паричен), който облигационерите дават на дружеството. Особеното е, че има много на брой заеми с еднакви условия, заемодателите разполагат с равни права, но имат и колективни права. От тази гледна точка най-ясно се разбира разликата между облигационера и акционера – облигационера е кредитор на дружеството, не участва в стопанската дейност и не носи пряко последиците от нея. Облигационерите се удовлетворяват преди акционерите.

          2) Облигацията е ЦК, която се издава от АД и материализира 2 вземания – вземане за главницата и вземане за лихви. Не винаги обаче е така – може да има облигации и без право на лихви. У нас няма практика, но при сравнение с ДЦК (също облигации) по-краткосрочни ЦК няма задължение за лихва, а предимството е, че облигациите се купуват с котиране на цена по малка от номинала. Облигациите както и акциите се издават на емисии – големи групи ЦК, които материализират парва. Облигациите от една емисия с еднакъв номинал осигуряват еднакво право на вземане (чл. 204, ал. 4). Това правило крие неясноти – може ли да се издават облигации от една емисия с различни номинални стойности, изглежда може.

     2. Видове облигации:

          2.1. Налични и безналични – прилагат се правилата за акциите установени в този закон. ТЗ обаче урежда само наличните акции, съответно правилата му могат да се приложат и само за наличните облигации. Поименните облигации се прехвърлят джиро, а облигациите на приносител с предаване като режимът е аналогичен на акциите. Уредбата на безналичните облигации трябва да се извежда от специални закони, напр. ЗППЦК има някои приложими правила за безналичните облигации.

          2.2. От гледна точка на правата, които материализират облигациите биват обикновени и привилегировани. Привилегированите акции материализират допълнителни права – най-вече допълнително право на вземане. Съществуват следните възможни привилегии: 1) индексирани облигации – облигации, при които лихвата не е твърдо уговорена, а се определя от инфлацията; облигации, които дават освен номинал и дивидент, който е като на акционерите; облигации, които дават номинал, лихва и дивидент, по-малък от този на акционерите; облигации, които дават възможност за предсрочно плащане. Според Кацарски могат да съществуват облигации, които са обезпечени с реални обезпечения - залог по ЗОЗ. Законът урежда специален вид облигации, които материализират преобразуващото право да се преобразуват облигациите в акции, които също могат да бъдат определени като привилегировани.

          2.3. Облигациите могат да бъдат обезпечени – съществува режим на ипотечните облигации, който е уреден в Закона за ипотечните облигации. Само от банки могат да се издават такива облигации. Особеното за тя е, че те са обезпечени с ипотеките, които банките са получили по дадените кредити. Облигационерите обаче няма как да придобият права по ипотеките, защото титуляр е банката. Обезпечение за облигационерите е залог върху обезпечените с ипотеки вземания (кредити) – със залагането на обезпечените вземания се стига и до залог и на облигациите. Не се урежда правото на залог върху всяка отделна облигация, а със залога се фингира обезпечение спрямо цялата емисия. Това е така, защото портфейла на кредитора се мени. Понеже отделните облигационери нямат обезпечения, а емисията е заложен кредитор, законът не допуска индивидуално принудително изпълнение – облигационерите но могат да си извадят изпълнителен лист и да започнат принудително изпълнение. Облигационерите могат да се удовлетворят ако банката се обяви в несъстоятелност. Това е сериозна санкция, за да се стигне до неизплащане на облигациите.

     3. Общи правила за издаване на облигации – чл. 204. Фактическият състав има 3 кумулативно дадени елемента:

          1) Облигации могат да се издават от акционерно дружество най- малко две години след вписването му в търговския регистър;

          2) Ако има два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание;

          3) Приемане на решение от ОС на акционерите – то е единственият компетентен орган.

С измененията на ТЗ от 1999 г. отпадна ограничението за максимален размер на облигационния заем (по-рано ограничението е било облигационният заем да не е повече от 50% от капитала – такова ограничение противоречи на икономическата логика). По изгодно за едно дружество е да има заеми отколкото да увеличава капитала си. Счита се, че дори съотношение от 9:1 заеми – капитал не е рисковано.

     4. Облигациите се издават с подписка – като акциите. Предложението за подписка е предложение да се сключи заем, а самата подписка е заем. Подписката може да бъде открита или закрита. Не е ясно точно какво означава това. От една страна подписката е публична ако е отворена за лица, които не са акционери и съответно е закрита в обратната хипотеза – това деление обаче не е от съществено значение. Когато предложението за подписка е отправено до повече от 50 лица е на лице публично предлагане по ЗППЦК. В този случай има специален административен режим – трябва да има одобрен от Комисията по ЦК проспект (разрешителен административен акт). Единствения случай според Калайджиев е Прософт. Когато е на лице публично предлагане режимът не е уреден в ТЗ, а ЗППЦК. Има някои правила и в ТЗ:

          1) Откриването на подписка се обявява в ДВ – това правило не коректно, защото ако подписката се обяви в ДВ ще е на лице публично предлагане и влизаме в приложното поле на ЗППЦК. ТЗ явно е остарял в тази насока.

          2) На лицата, които запишат облигации се предоставя решението на ОС за откриване на облигационен заем и копия от годишните счетоводни отчети на дружеството за последните 2 години.

          3) Вноските, които се правят се набират чрез банка или инвестиционен посредник на основание на договор за поръчка между тях и дружеството емитент. Средствата се внасят по набирателна сметка и не могат да се използват преди съобщение,  че подписката е приключила.

          4) По начало подписката приключва след набирането на облигационния заем или след изтичането на определен срок. Условията, при които заема се счита за сключен се определят от ОС и при случаи на надвишаване или недостиг на средства ОС трябва да реши дали подписката е приключила или напротив. Ако не са набрани предвидените средства: или се приключва до където се е стигнало или се взима решение, че подписката не се е осъществила и средствата с лихва трябва да се върнат. Ако са набрани повече средства, какво трябва да се направи с горницата – ОС трябва да овласти СД или НС да вземат решение за този случай.

     5. Права на облигационерите. Облигационерите имат 2 категории права – индивидуални и колективни.

          5.1. Индивидуалните права на облигационерите зависят от вида на облигациите. Винаги съществува вземане са номинала, за лихви и евентуално някакви други права.

          5.2. Облигационерите имат колективни права, които се упражняват по начин различен от колективните права на акционерите. Тяхното упражняване става чрез ОС – облигационерите от всяка емисия формират отделно общо събрание. ОС на облигационерите не е орган на дружеството, а правно-организационна форма за осъществяване на колективните права на облигационерите.

                1) Първото ОС на облигационерите се свиква от органите на АД чрез покана, която се обнародва в ДВ и законът предвижда това да стане в едномесечен срок след края на подписката. Минимален кворум за ОС на облигационерите е 1/10 от заема.

                2) Следващото ОС не се свиква по начало от органите на АД, а от представители на облигационерите или от облигационерите, които представляват 1/10 от заема или ако АД е в ликвидация от ликвидатора. Представителите на облигационерите са длъжни да свикат ОС при уведомяване от органите на АД при следните обстоятелства:

                     а. предложение за изменение на предмета или вида на дейност; 

                     б. преобразуване на дружеството;

                     в. нова емисия на привилегировани облигации.

                3) Права на ОС – доста ограничени:

                     а. избира и освобождава от длъжност представителите на облигационерите;

                     б. дава съгласие за издаване на нова емисия привилегировани акции;

                     в. когато се издават конвертируеми облигации, ОС на облигационерите с конвертируеми облигации трябва да даде съгласие за издаване на нова емисия, защото това ще засегне правата им;

                4) Представители на облигационерите – всяка емисия облигация се представя от представители, които не може да са повече от 3ма. Отрицателните предпоставки за представителите са дадени в чл. 210, ал.2, т. 1-5, не могат да бъдат представители: 1. дружеството длъжник; 2. други дружества, които притежават повече от 1/10 от неговия капитал или в които то притежава повече от 1/10 от капитала; 3. дружествата, които са гарантирали изцяло или отчасти поетите задължения; 4. членовете на надзорния съвет, на управителния съвет или на съвета на директорите на дружеството, както и техни низходящи, възходящи и съпрузи; 5. лицата, на които по закон е забранено да участвуват в органите за управление на дружеството. Тези представители не са представител по смисъла на ЗЗД – тяхното положение е по-скоро като на органи, но те не са и органи, защото облигационерите не са субект на правото. Представителите се избират и освобождават от ОС на облигационерите. Права на представителите:

                     а. извършват действия за защита правата на облигационерите в съответствие с решенията на ОС;

                     б. могат да участват в ОС на акционерите като имат право на информация (достъп до материалите за ОС) като акционери;

                     в. могат да изказват становище пред ОС на акционерите, когато те взимат решение свързано с изпълнението по облигационния заем – това е единственият случай, когато могат да се изказват;

Органите на АД нямат задължение да ги канят на ОС, но ако не ги допуснат или не ги изслушат действията им могат да се обжалват по чл. 74.

     Възнаграждението на представителите ако не е определено от АД се определя от ОС на облигационерите.Ако дружеството не се съгласи с това решение представителите могат да поискат от съда той да го определи.

     6. Конвертируеми облигации – облигации, които материализират правото за обръщането на облигация в акция. Това право по същество е преобразуващо.

          6.1. Има специални правила за издаването на такъв вид облигации:

                1) Решение на ОС на АД, което де предвижда издаването и реда за издаване. Решението се приема с обикновено мнозинство.

                2) Ако вече е издадена емисия конвертируеми облигации е необходимо одобрението на ОС на облигационерите с конвертируеми облигации за издаването на нова емисия.

Това са двете общи предпоставки. Има забрана АД с държавно имущество да издават конвертируеми облигации, защото това може да се използва за прикрита приватизация.

          6.2. Издаването на конвертируеми облигации е обвързано с още няколко изисквания с различен смисъл:

                1) Емисионната стойност на конвертируемите облигации не може да е по-малка от номиналната стойност на акциите, в който ще се превърната (целта е да не се декапитализира дружеството).

                2) Понеже при упражняването на конверсията на конвертируемите облигации капиталът се увеличава – акционерите могат да записват такива облигации с предимство по същия начин, по който се записват акции при увеличаване на капитала, т.е. пропорционално на записаните акции.

                3) Ако се намалява капитала чрез намалявана не броя акции или чрез намаляване на номиналната им стойност – правата на облигационерите с конвертируеми облигации трябва да се намалят съразмерно.

          6.3. Упражняване на конвертируемостта – законът не казва почти нищо, има 2 задължителни изисквания:

                1) Не е изрично предвидено, но ОС на акционерите трябва да приеме решение за увеличаване на капитала. Правото на конверсия е преобразуващо, упражняването му не изисква акт на ОС, но капиталът трябва да се увеличи. Това решение може да се вземе преди конверсията.

                2) Законът предвижда краен срок за упражняване на правото на конверсия  - не повече от 3 месеца. Това изискване е въведено, за да се създаде сигурност за дружеството.