Прекратяване и ликвидация на търговски дружества
1. Общи бележки. Ликвидацията е уредена в гл. ХVІІ на ТЗ – чл. 266-274. Терминът ликвидация има различни значения. От една страна ликвидацията се разглежда като система от действия (производство), а от друга страна ликвидацията се означава като етап от съществуването на ТД – всъщност това е последния етап от съществуването на ТД, когато то продължава да съществува като юридическо лице, но е престанало да осъществява търговска дейност и да сключва търговски сделки. Смята се, че дружеството в ликвидация не е, в правно-техническия смисъл на думата, търговец, но това е спорно (ЕТ престава да е търговец, когато спре да извършва търговска дейност, а ТД от момента на заличаването им от търговския регистър. Ликвидацията като последен етап от съществуването на ТД винаги се предхожда от прекратяване на търговската дейност.
Ликвидацията прилича на несъстоятелността, защото и при двете се прекратява търговската дейност и търговското качество със запазване на юридическото лице за определено време. И при ликвидацията и при несъстоятелността се извършват сходни действия: събират се вземания, изпълняват се задължения, а наличното имущество се осребрява. Съществуват обаче и съществени разлики между ликвидация и несъстоятелност:
1) Ликвидацията е извънсъдебно производство съдът не я ръководи, а по начало не се и намесва в нея (освен по изключение), докато несъстоятелността е съдебно производство, в което съдът играе много активна роля.
2) Ликвидацията се различава съществено от несъстоятелността по своето предназначение. Ликвидацията е в интерес на съдружниците или акционерите, тъй като по принцип дружеството има достатъчно имущество да удовлетвори кредиторите. Целта на ликвидацията е имуществото да се разпредели между съдружниците и акционерите. При несъстоятелността е обратно – няма имущество за кредиторите и целта е да се защитят техните интереси, да се разпредели наличното имущество справедливо между тях.
3) Разлика има и от гле9на точка характера на производството – при ликвидацията има повече диспозитивни норми, докато при несъстоятелността основно императивни.
2. По време на ликвидацията дружеството се управлява от т. нар. ликвидатор, който е едноличен орган (ликвидаторите може да са повече от един, но не се формира ликвидационна комисия). Ликвидаторът може да е физическо или юридическо лице. Според Анета Антонова ликвидаторите са само физически лица, като аргумент за това е чл. 266, ал. 3: Ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им. Той има правата и задълженията на управителен орган в зависимост от вида на дружеството. Законът няма специални изисквания към качествата, които притежава ликвидатора – не е необходимо той да е съдружник/акционер или лице със специални знания. Ликвидаторът не само управлява дружеството, но и го представлява пред 3тите лица. Ако има повече от 1 ликвидатор активното представителство за извършване на правни действия е съвместно, а пасивното – разделно – тази норма е императивна. Ликвидаторите имат право на възнаграждение, което се определя от различни органи или лица, ако дружеството е капиталово (АД и ООД) от ОС и ако има неограничено отговорни съдружници (СД, КД, КДА) от тях и то с единодушие. Ако ликвидаторът е назначен от съда – от съда. Отговорността на ликвидатора е като управителен орган както към дружеството така и към 3тите лица.
3. Назначаване на ликвидатор. Ликвидаторът се назначава от ОС или от съдружниците, където няма ОС. Възможно е ликвидаторите да са посочени в дружествения договор/устава. При капиталовите търговски дружества, законът предвижда, че ликвидатор може да се назначи от съда по искане на 1/20 от капитала при уважителни причини – право на малцинството (на практика “важни причини” означава съдружниците да не са доволни от действията на ликвидатора). Това правило на практика се отнася до АД и КДА, защото при ООД има правило, че същото действие може да се извърши от 1/10 от капитала или от да се иска от контрольора. Това са хипотезите, когато мнозинството е злоупотребило с правата си. При ООД има и специално правило, че ако не е предвидено друго в дружествения договор управителят е ликвидатор.
Вписването на ликвидатора в търговския регистър според Анета Антонова има декларативно действие, тъй като правата му възникват още при назначаването му, тъй като случаите на конститутивно вписване са изрично уредени в закона, а този не е от тях. Според Кацарски мандатното правоотношение между ликвидатора и дружеството се поражда от акта за назначаването му, изхождащ от съответния орган на дружеството или от съда или волеизявлението им да бъдат ликвидатори, а за представителната им власт е необходимо и вписване в търговския регистър. Това означава, че ако ликвидаторът извърши някакви действия от името на дружеството преди вписването си, това ще са действия без представителна власт.
Органите, които назначават са и органите, които освобождават ликвидатори. Правомощията на ликвидатора се прекратяват при: 1) заличаване на дружеството; 2) продължаване на дружеството; 3) вливане; 4) назначаване на синдици; 5) назначаване на нови ликвидатори; 6) смърт на ликвидаторите; 7) при поставяне на ликвидатора под ограничено запрещение – не е изрично предвидено, но така се прекратява представителната власт; 8) напускане на ликвидатор – отказ от договора за поръчка.
4. Етапи на ликвидацията:
4.1. За да започне ликвидацията трябва да се прекрати дейността на ТД и да се назначат ликвидатори. По начало това става с решение на ОС или на съдружниците. В това решение се обявява, че се прекратява дейността, назначават се ликвидатори, и се определя срок за ликвидация, който при необходимост може да бъде продължен. Когато има неограничено отговорни съдружници срокът за ликвидацията се определя с тяхно единодушно решение, може би поради неограничения характер на отговорността им. Това решение може да се приеме и от съда ако в предвидените случаи, например ако дружеството е прекратено от прокурора, защото дейността му противоречи на закона. Това решение и имената на ликвидаторите се вписват в Търговския регистър. В търговския регистър се представя и нотариално заверено съгласие на ликвидаторите с образци от подписите им, защото с назначаването на ликвидатори правата на управителните органи на дружеството се прекратяват и то се представлява от ликвидаторите.
Прекратяването на дейността на дружеството и започването на ликвидацията трябва да се обявят пред публиката като до кредиторите на дружеството трябва да се отправи писмена покана чрез ДВ. Тази покана се изпраща и до известните кредитори (частни кредитори). За прекратяването на дружеството и започването на ликвидацията трябва да се уведоми и данъчната администрация (публичен кредитор).
4.2. Установяване на състава на имуществото на дружеството към момента на прекратяване на дейността. Съставя се начален баланс и доклад и те се представят от ликвидаторите на ръководния орган (съдружниците). След приключването на всяка календарна година се прави годишно приключване – прави се годишен счетоводен отчет и доклад към него, които се представят на ръководните органи.
4.3. Сърцевината на ликвидацията включва действия по изпълнение на задълженията, събиране на вземанията и превръщане на имуществото в пари. Законът не ограничава способите за това – всякакви сделки са допустими. Под “събиране на вземанията” се разбира вземания, които произтичат от друг юридически факт, а не от сделки. Нови сделки са допустими само доколкото са свързани с ликвидацията. Законът допуска отделни обекти от имуществото на дружеството да се прехвърлят на кредиторите, съдружниците или акционерите ако с това не се увреждат правата на останалите. идеята на закона е, че вместо да се продава имуществото то може да се прехвърли директно на кредиторите или съдружниците/акционерите, които да дадат по-висока цена от пазарната. Ако някои от кредиторите или съдружниците/акционерите възрази прилагането на този способ ще бъде затруднено.
За да приключи ликвидацията трябва да се удовлетворят кредиторите, но за това е необходимо да се знаят техните претенции – всеки кредитор трябва да предяви вземането си пред ликвидаторите. Ако кредитор не предяви вземането си то не се губи, но не се знае какво ще стане с имуществото (в този случай съответната част от имуществото трябва да се внесе по сметка в банка). Ако има спорни вземания имуществото се разпределя само ако се осигури обезпечение за спорните кредитори. Според Антонова ако задължението е условно и няма данни, че е неосъществимо по аналогия трябва да се приложи правилото за обезпечение.
След като се удовлетворят кредиторите, ръководният орган на дружеството може да отпише несъбираемите вземания на дружеството. Това е счетоводна операция, с която дружеството се отказва от несъбираемите си вземания. Това е необходимо, за де се приключи ликвидацията, но няма характера на опрощаване според Калайджиев.
4.4. На края след като са изпълнени задълженията или е заделено имущество за обезпечения и след като са събрани вземанията се създава окончателния баланс, въз основа на който се разпределя имуществото между съдружниците/акционерите. Това не може да стане по-скоро от 6 месеца след поканата към кредиторите да предявят вземанията си. Поставя се въпроса какъв е срокът – според Антонова той е инструктивен, защото разпределението може да стане и след него. След това ликвидаторите подават заявление до съда за прекратяване на юридическото лице и заличаването му от търговския регистър. С последните изменения в ТЗ се въвежда правилото, че заличаването се обнародва в ДВ ако учредяването е подлежало на обнародване (отнася се до капиталовите ТД) – това е проявление на принципа за публичност.
Според чл. 273, ал. 2: Ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни действия за ликвидацията, съдът назначава по молба на заинтересувания досегашните или други ликвидатори. Във връзка с тази разпоредба се поставян няколко въпроса:
1) Какво означава “по-нататъшни действия за ликвидация” – не са били установени всички вземания.
2) От чие име ще действат новите ликвидатори – от името на прекратеното дружество или от името на бившите членове/съдружници. Анета Антонова приема първата възможност за по-подходяща, тъй като ако ликвидаторите (които нямат и представителна власт) действат от името на бившите съдружници, последните ще отговарят за техните действия, което е недопустимо. Това тълкуване на чл. 273, ал. 2 изтъква, че тук законодателят е предвидил фикцията, че дружеството продължава да съществува.
Според Кацарски обаче ако след ликвидацията на дружеството се открие имущество, което не е използвано при ликвидацията то става съсобственост на бившите съдружници.
5. С измененията от 1996 г. се предвиди възможност за вливане на дружество в ликвидация. За целта трябва да се приеме решение на ОС ако дружеството е капиталово със съответното мнозинство за преобразуване, а в дружества, в които има неограничено отговорни съдружници – с единодушие. Ако дружеството се влее важи правилото за 6 месечното отделно управление – чл. 263. Поставя се въпроса дали разпоредбата може да се приложи и при сливане – според Калайджиев не, според Антонова да.
6. Какво става ако в процеса на ликвидацията се окаже, че дружеството неплатежоспособно или свръхзадължено, т.е. трябва да се открие производство по несъстоятелност. Принципът е, че интересите на кредиторите трябва да се предпочетат пред интересите на съдружниците/акционерите и да се премине към несъстоятелност. С последните изменение на ТЗ това е легално закрепено – ликвидаторите са задължени да направят искане за образуване на производство по несъстоятелност. Ако съдът установи, че е на лице неплатежоспособност или свръхзадълженост и открие производство по несъстоятелност, ликвидационното производство се спира, от деня на вземането на решение за обявяване в несъстоятелност производството по ликвидация се прекратява. Когато ликвидационното производство се спира съда по несъстоятелността трябва незабавно да уведоми съда по ликвидацията. В случай на ликвидация, ликвидаторите са тези, които представят документите въз основа на които съдът открива производството по несъстоятелност – началния баланс и техния доклад.
7. Продължаване на дружеството. Съществува възможност при определени предпоставки да се излезе от производството по ликвидация:
1) Продължаването е възможно ако прекратяването е извършено на 2 основания – изтичане на срок или решение на компетентните органи, но не и на други основания. Според проф. Герджиков продължаването може да се извърши и на други основания – напр. осъществява не целта, която си е поставило дружеството.
2) Ликвидационното производство не трябва да е в напреднала фаза, т.е. не трябва да е започнало разпределянето на имуществото между съдружниците/акционерите.
3) Продължаването изисква решение на управителния орган на дружеството с единодушие, само при АД е предвиден мнозинство от 3/4 от представения на събранието капитал. Законодателят счита, че това е много сериозно решение.
4) Решението трябва да се впише в търговския регистър, като заявлението се внася от ликвидаторите. За да продължи дейността си, дружеството трябва да освободи ликвидаторите и да избере управителни органи.