Управление на АД. Годишно приключване и разпределение на печалбата
1. Общи бележки.
1.1. АД е типичен представител на капиталовите дружества, тъй като има 2 нива на управление: 1) ниво на притежателите на капитала и 2) мениджърско ниво. При АД, в сравнение с другите ТД, в най-голяма има откъсване на управлението от акционерите, участието им се ограничава до ОС.
1.2. Сравнително правно съществуват няколко системи на конфигурация на органите от второто ниво. Германският модел признава само 2степенната система на управление –УС+НС. Американският модел обратно възприема само едностепенната ситема на управление – СД. У нас е възприета френската система – съществуват 2 алтернативи на организационната структура на управление. Общото е, че и в 2те системи има ОС, но те се различават от гледна точка на управителните органи: при едностепенната система има СД, а при двустепенната – 2 органа УС и НС. Системата на управление е въпрос на устав и може да се променя с решение на ОС за изменение на устава. ЗППЦК предвижда, че фондовите борси задължително трябва да са организирани по едностепенната система на управление. Възможно е други закони също да предвидят специални правила в тази насока. Европейският стандарт в тази насока е заложен в 5тата директива, която още не е официално приета, и ще се изисква националните законодателства да допускат 2степенна система на управление.
1.3. Ролята на ОС обаче не е точно на върховен орган – то се произнася по най-важните въпроси, но не може да се смята, че е орган с обща компетентност и може да взема решения и по неуредените въпроси. Тенденцията е обратна – компетентността на ОС е определена по закон или по устав, ако дадена компетенция не е установена като компетенция на ОС тя принадлежи на управителния орган. Това не означава, че в устава не могат да се предвидят функции на ОС, които не са предвидени в закона.
2. Общо събрание – включва всички акционери с право на глас. В състава му могат да участват и пълномощници, които трябва да са упълномощени с изрично писмено пълномощно. Членовете на съветите могат да участват в ОС, но нямат право на глас ако не са акционери. Принципът е че се формира едно ОС за всички акционери, но по определени въпроси, които засягат притежателите на отделните класове акции (напр. при увеличаване и намаляване на капитала) гласуването се извършва по класове като е необходимо във всеки клас да се постигне необходимото мнозинство, за да се вземе решението.
Привилегированите акционери без право на глас формират свое ОС, за да решават въпроси за ограничаване на предимствата на акциите без право на глас – събранието е редово ако присъстват поне 50% от притежателите на такива акции, а решенията се взимат с мнозинство 3/4 от присъстващите.
2.1. Правомощия на ОС – те са изключителни и не могат по принцип да се делегират. В чл. 221 са изброени правомощията на ОС: 1. изменя и допълва устава на дружеството; 2. увеличава и намалява капитала; 3. преобразува и прекратява дружеството; 4. избира и освобождава членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, и определя възнагражденията им; 5. назначава и освобождава дипломирани експерт-счетоводители; 6. одобрява годишния счетоводен отчет след заверка от назначения експерт-счетоводител; 7. решава издаването на облигации; 8. назначава ликвидаторите при прекратяване на дружеството освен в случай на несъстоятелност; 9. освобождава от отговорност членовете на надзорния съвет, на управителния съвет и на съвета на директорите; 10. решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и устава. Впечатление права т. 10, която допуска и други компетенции за ОС да се предвидят в устава. ОС се занимава с онова, което е трайно, стабилно в правното положение на дружеството. Някои от компетенциите на ОС могат делегират и една хипотеза е предвидена в чл. 196, ал.1, изр.1: Уставът може да овласти управителния съвет, съответно съвета на директорите, в продължение на 5 години от възникване на дружеството да увеличава капитала до определен номинален размер чрез издаване на нови акции. Според Бузева решението за емитиране на облигации по т. 7 задължително принадлежи на ОС, дори когато е в сила хипотезата на чл. 196, ал.1, тъй като обратното би било довело до сериозни злоупотреби.
2.2. Свикване на ОС – принципът е, че всяка година трябва да се провежда по едно ОС – редовно. То трябва да приеме годишния счетоводен отчет за предходната година. За свикването на първото ОС срокът е 18 месеца след учредяване на дружеството. Извънредно ОС може да се свика по всяко време извън редовното ОС. Предвиден е специален срок за свикване на ОС при положение, че загубите на дружеството надхвърлят 1/2 от капитала - 3 месеца от установяване на това.
1) Кой свиква ОС – ако системата е едностепенна от СД, ако е двустепенна от УС и НС. Освен това акционерите с поне 1/10 от капитала могат да искат свикване на ОС по всяко време без мотиви и ако искането им не е удовлетворено в едномесечен срок или ОС не се проведе в 3месечен срок се намесва Окръжния съд, който свиква ОС или овластява акционерите да го свикат.
2) Начини за свикване на ОС (правилата за начина на свикване и провеждане на ОС са императивни и тяхното нарушение е основание за отмяна на решенията по чл. 74). Свикването се извършва чрез покана, обнародвана в ДВ, тъй като този начин е скъп и бавен, а дружеството може да има и малко на брой акционери с последните изменения на ТЗ се предвиди и възможност (ако това е уредено в устава) ОС да се свика само с писмена покана ако не са издадени акции на приносител (защото при тях не се знае кой трябва да се покани). В чл. 223, ал. 4 е предвидено съдържанието на поканата (с императивни правила): 1. фирмата и седалището на дружеството; 2. мястото, датата и часа на събранието; 3. вида на общото събрание; 4. съобщение за формалностите, ако са предвидени в устава, които трябва да бъдат изпълнени за участие в събранието и за упражняване на правото на глас; 5. дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и предложенията за решения. Смисълът на тази разпоредба е да се създадат гаранции за информираността и информираното участие на акционерите в ОС. Съдебната практика счита, че изпускането на който и да е елемент от изрично предвидените е основание за отмяна на решенията взети на ОС. Има и техники за заобикаляне на изискването на т. 5 – в поканата се пише, че решението се при приема по предложение на акционерите (но не се казва какво е решението). Някои от изискванията са прекалени според Калайджиев, напр. т. 3 дали събранието е редовно или извънредно няма никакво значение като се знае дневния ред, не е необходимо също да се посочват и предложенията за решения. В поканата за ОС могат да се включат и други данни освен тези по ал. 4. Според Бузева т.5 трябва да се тълкува в смисъл, че в поканата трябва да са изброени всички решения, които ще се вземат на ОС, в този смисъл обичаят в поканите да се посочва последна точка “Разни” не може да бъде свързан с взимането на някакви правнорелевантни решения.
3) За да имат акционерите достатъчно време да се подготвят за ОС законът предвижда, че поканата трябва да е обнародвана най-късно 30 дни преди датата на ОС (има се предвид 30 календарни дни). Не е ясно дали това изискване се отнася и до писмената покана, защото в закона е казано 30 дни “от обнародването”, каквото в тази хипотеза не съществува. Според Калайджиев в някои случай 30 дневния срок е излишен, напр. при затворените дружества, достатъчен е разумен срок. Срокът трябва да е поне 7дневен, аргумент от чл. 139, ал. 1. Бузева подържа същото разбиране и смята, че в устава трябва да може да се определи друг по-кратък срок.
4) За да са информирани акционерите законът задължава дружеството да предостави материали за ОС най-късно в деня на обнародването или на изпращането на поканата. Всеки акционер има право да получи безплатно документите за ОС (годишен счетоводен отчет, доклади на експерт счетоводители, управителни органи и т.н. – материалите са в зависимост от решенията, които трябва да се вземат). Ако това изискване не е спазено процедурата е опорочена и решенията могат да се атакуват.
2.3. Провеждане на ОС.
1) При провеждането на ОС на първо място стои въпросът за кворума – ТЗ не е предвидил кворум, но в устава може да се предвиди. Ако не е предвиден кворум в устава това означава, че няма изискване за кворум (ТЗ дава някои специални хипотези с изискване за кворум). Мнозинството в ОС се формира на базата на представените на ОС акции, а на всички акции. Това се обяснява с капиталовия характер на дружеството. Достатъчно е 1 акционер да присъства на ОС, за да са валидни решенията му. Законът се стреми да установи такива правила, че да накара ОС да функционира, независимо от представения капитал, тъй като за акционерите няма задължение да присъстват на ОС, а има някои решения които трябва да се вземат например одобряване на годишния счетоводен отчет или подмяна на членовете на съветите. Ако е предвиден кворум в устава, ТЗ възприема правилото за спадащия кворум – до 1 месец трябва да се свика ново ОС (правилото е диспозитивно може да се предвиди новото ОС да е след 1 ден или 1 час). За да се облекчи провеждането на второто събрание законът допуска датата на второто събрание да е посочена в поканата за първото събрание.
2) ТЗ не допуска възможност за неприсъствени заседания. Самата организация на заседанията изисква да се изберат председател, секретар и преброители на гласувалите (може да се изберат и други органи, предвиден в устава). Заседанието се ръководи от председателя, като дневния ред е определен в поканата и не се гласува на събранието. Може ли ОС да вземе решение по въпрос невключен в поканата, не по принцип освен ако присъстват всички акционери и никой не възрази (това е проявление на идеята за информираност на акционерите). За работата на ОС се води протокол, който се подписва от председателя секретаря и преброителите. Освен това се съставя списък на присъстващите акционери и се добавя към протокола. Към протокола се прилагат и документите за свикване на събранието. АД е да пази протоколите и приложенията в срок от 5 години и всеки акционер трябва да има достъп до тях при поискване.
3) ОС функционира като приема решения, а това става чрез гласуване. Правото на глас възниква с изпълнение на задължението за вноска – това обаче е диспозитивно правило и в практиката е точно обратното. Гласуването е явно защото мнозинствата се формират от броя на акциите, а не от броя на акционерите, тъй като по принцип не се знае кой колко акции притежава. Случаите при които правото на глас не може да се упражни са дадени в чл. 229: Акционер или негов представител не може да участвува в гласуването за: 1. предявяване на искове срещу него; 2. предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството. Решенията се приема по принцип с мнозинство от акциите, представени на ОС, освен в случаите, когато има акции с повече от 1 глас. Принципът е, че мнозинството е обикновено от представите на ОС акции (диспозитивно правило). В някои случаи законът предвижда квалифицирано мнозинство – в повечето случаи 2/3 за: 1) изменяне и допълване на устава на дружеството; 2) увеличаване и намаляване капитала; 3) преобразуване и прекратяване на дружеството.
4) Решенията се разглеждат като особен вид сделки – сделки-решения и те влизат в сила незабавно. В самото решение може да е предвидено, че действието му ще е отложено във времето (решението може да е условно срочно и т.н.) Най-важните решения пораждат действие след вписване в Търговския регистър – чл. 231, ал.3: Решенията относно изменение и допълнение на устава, увеличаване и намаляване на капитала, преобразуване и прекратяване на дружеството, избор и освобождаване на членове на съветите, както и назначаване на ликвидатори влизат в сила след вписването им в търговския регистър. Тези решения е необходимо да се впишат, за да знаят и третите лица за тях. Поставя се въпроса как следва да се тълкува 231, ал. 3 във вр. с ГПК – какво се вписва документите за тези събития или самите решения. Освен това какво е вписването конститутивно или не.
3. Общи правила за двете системи от управителни органи – изведени са пред скоби. Всяко дружество може да избере едностепенна или двустепенна система за управление и да промени системата си на управление по всяко време.
3.1. Мандат на членовете на съветите. Уставът определя срока, за който се избират членовете на съветите, но законът предвижда краен срок от 5 години, а за първият съвет – 3 години (срокът в тази хипотеза е по-къс, защото учредителите могат да изберат един НС или СД и да се получи конфликт между него и присъединилите се акционери). Срокът на мандата няма особено практическо значение, защото всеки член на съвет може да бъде преизбиран, а и членовете може да се освобождават по всяко време. Законът не казва какво става ако изтече 5 годишния срок и не се изберат нови членове – нищо съветът ще продължи да действа в стария си състав, защото членовете са вписани в търговския регистър, а и няма никакви санкции в закона.
3.2. Общи правила за заседанията на всички видове съвети. Актовете на колективните органи са актове-решения, които се приемат на заседания. Законът предвижда императивно правило за кворум – минимум 1/2 от членовете на съответния съвет (това е така, защото ОС не управлява текущата дейност на дружеството, а цялото оперативно управление е съсредоточено в съветите). За да не се допусне подмяна на волята на ОС, което избира съветите, член на съвета може да бъде представляван, но само от друг член на съвета не и от 3то лице. Ако член на съвета представлява друг член то той може да представлява не повече от 1 друг член.
3.3. Решенията на съветите се приемат с обикновено мнозинство освен ако е предвидено друго. Законът предвижда, че съветите могат да приемат решения и неприсъствено – ако всички членове на съвета са дали писмено съгласието си. За заседанията на съветите се изисква протокол, който да е подписан от всички членове на съвета. Това изискване може да създаде проблеми, защото ако някои от членовете на съвета откаже да подпише протокола той може да блокира вземането на решение.
3.4. Управителните органи са колективни, законът предвижда изисквания към членовете им – те трябва да са дееспособни физически лица (това изискване е обяснимо, защото органите трябва да формират волята на АД. ТЗ допуска и юридически лица да са членове на съветите – тогава те трябва да определят свои представители дееспособни физически лица. Тази техника с юридическите лица се използва, за да може да се подменят членовете на съветите без решение на ОС, защото всяко юридическо лице може само да подменя представителя си. Чл. 234, ал. 2 дава отрицателните предпоставки за членовете на съветите: Не може да бъде член на съвет лице, което: 1. е било член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори; 3. не отговаря на други изисквания, предвидени в устава. С последните изменения на ТЗ условията са либерализирани, като забраните от 3 са сведени до 2, а и текстът на т.1 е придобил по-разумна редакция. Изборът на дадено лице за член на съвета не е достатъчен за назначаването му, необходимо е и неговото съгласие. Задълженията и правата на членовете на съветите се конкретизират в договорите, които те сключват с дружеството – това са мениджърски договори (теоретично тези отношения може да се уреждат и с трудов договор, но на практика това не се използва).
3.5. Управлението и при едностепенната и при двустепенната система е съсредоточено в един орган СД или УС. Границите на управителната власт обхващат всички въпроси, които не са предоставени на ОС. Управлението се разглежда като правомощие на съветите, т.е. право и задължение. Управлението обхваща 3 групи дейности:
1) Организация на дружеството:
- въпроси по подготовката на ОС и изпълнението на решенията му;
- въпросите на изграждането на вътрешното устройство на дружеството, производствените и организационните структури;
- назначаване и освобождаване на персонал;
- счетоводна отчетност;
- работна заплата и т.н.
2) Ръководство – планиране и координация на цялостната дейност на дружеството;
3) Контрол – напр. контрол върху изпълнението на решенията на ОС или на самия съвет, изграждане на система за вътрешен контрол.
3.6. Права и задължения на членовете на съветите – чл. 237, ал. 1: Членовете на съветите имат еднакви права и задължения независимо от: 1. вътрешното разпределение на функциите между членовете на съвета; 2. разпоредбите, с които се предоставя право на управление и представителство на изпълнителните членове. Те са длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на дружеството и да пазят неговите тайни, дори и когато престанат да са членове. За неизпълнение на задълженията си членовете отговарят солидарно към дружеството, а понеже задълженията им са конкретни отговорността е договорна. Ако член на съвета е юридическо лице то носи солидарна отговорност за поведението на лицето, което го е представлявало. По въпроса за отговорността се произнася ОС и то може да освободи от отговорност член на съвета, като това не означава, че от него не може да се търси отговорност ако е причинил вреди. За да обезпечат отговорността си членовете на съветите трябва да представят гаранция в пари или ЦК в размер поне на 3месечното им възнаграждение. Това задължение не е сериозно, защото се контролира от самите тях.
3.7. Управлението се разграничава от представляването. По закон дружеството се представлява от един от органите, ако системата е едностепенна това е СД, ако е двустепенна – УС и това е единствения орган, който може да представлява дружеството. Ако друго не е предвидено представителството е колективно – 3те члена трябва да са навсякъде заедно. За това законът предвижда, че СД или УС може да овласти 1 или няколко лица да представляват дружеството – тези лица не са пълномощници, а на тях съвета делегира правото да представляват дружеството, юридически те заместват самия орган. Тези лица, на които се делегира това право се вписват в търговския регистър и имената им се обнародват – това е нововъведение повлияно от 1та директива. В търговския регистър те трябва да представят нотариално заверени образци от подписа си. ТЗ не допуска учредяването или съществуването на недееспособно АД – всички ограничения в представителната власт било на органите или на лицата, на които е възложено представителството нямат действие спрямо 3тите лица. Лицата които представляват дружеството могат на общо основание да упълномощават пълномощници и дори прокурист. Овластяването може да се оттегли по всяко време от органите стига да е вписано в търговския регистър и обнародвано.
4. Двустепенна система – управлението се осъществява от УС, който се контролира от НС. Плюсовете на тази система са, че УС може да се сменя по всяко време от НС, без да е нужно решение на ОС. Недостатъците са, че това е по-скъпо, а и самият плюс в определени хипотези може да се превърне в недостатък. Едно лице не може едновременно да е член на УС и НС. Членовете на УС се избират от НС и могат да се сменят от него по всяко време, като НС определя и възнаграждението им. Минимален и максимален брой на членовете на УС – от 2 до 9 лица.
4.1. Компетентност на УС – управлява и представлява дружеството. Той може да извършва всички действия на управление освен тези, които по закон или устав са предоставени на друг орган. Някои решения на УС, за да породят действие трябва да се одобрят от НС – чл. 236: Управителният съвет може да взема решения след предварително съгласие на надзорния съвет или по единодушно решение на съвета на директорите за: 1. закриване или прехвърляне на предприятия или на значителни части от тях; 2. съществена промяна на дейността на дружеството; 3. съществени организационни промени; 4. дългосрочно сътрудничество от съществено значение за дружеството или прекратяване на такова сътрудничество; 5. създаване на клон. За съжаление хипотезите на 236, ал. 1 са твърде общо формулирани и подлежат на различно тълкуване. Според Калайджиев те се нуждаят от конкретизация. Третите лица не могат да проверят дали решенията на УС са одобрени от НС, поради това липсата на съгласие от страна на НС няма значение за 3тите добросъвестни лица. УС се отчита пред НС веднъж на 3 месеца – това е инструктивно правило, нескрепено със санкция. УС има задължение да уведоми представителите на НС за всяко важно обстоятелство настъпило в дейността на дружеството. Според Калайджиев това е мъртва разпоредба. УС приема правилник за дейността си, одобрен от НС, но и това е безсмислена разпоредба.
4.2. Компетентност на НС – има основно контролни, но и управителни и представителни правомощия в ограничен обем. Избира се от ОС. Минималният и максималният брой членове на НС е от 3 до 7. И този орган приема правилник за работата си. Избира председател и заместник председател, но за разлика от УС, при който е възможно, НС не може да делегира правата си на представители. Тези функции имат организационно значение. Заседанията на НС се свикват от председателя по негово желание или по искане на членовете на УС или НС.
НС представлява дружеството в отношенията с УС. Това е органът, който стои между УС и акционерите в ОС, като изразява косвено тяхната воля. НС има и известни управителни права като правилата, които ги уреждат се тълкуват стеснително. НС избира, освобождава от длъжност и определя възнаграждението на членовете на УС. Освен това одобрява правилника за работа на УС. НС може да участва в управлението на АД като по всяко време може да свика ОС и да определи дневния ред. Когато се приема годишния счетоводен отчет, НС обсъжда годишния счетоводен отчет, доклада на експерт счетоводителя, доклада за дейността на УС и предложението за разпределение на печалбата, направено от УС.
Контролни функции. НС осъществява различни видове контрол:
1) Предварителен контрол – като дава съгласие за приемане на решения от УС.
2) Последващ контрол – като обсъжда 3 месечните доклади от УС ако са му представени.
3) НС може да осъществява и съпътстващ контрол като по всяко време може да изисква доклади от УС и да прави проучвания.
4) НС може да извършва контрол ако е сезиран от председателя на УС.
НС не участва в текущото управление на дружеството. Недаването на съгласие за решение няма да попречи на УС да вземе решението и да го изпълни. НС взима становище по докладите на УС, но не може да предписва на УС как да управлява дружество. Има разбира се и някои спирачки в тази насока.
5. Едностепенна система. Дружеството се управлява от 1 орган – СД, който се състои от 3 до 9 члена. СД работи по приети от него правила и избира председател и заместник председател от своите членове. СД провежда редовни заседания на 3 месеца, а извънредни заседания могат да се свикат по всяко време. Всеки член може да иска свикване на събрание. Управлението (не представителството) може да бъде възложено на някои от членовете на СД – т.нар изпълнителни членове (изпълнителен директор). Според чл. 237, ал. 3: Председателят на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите, сключва договорите за възлагане на управлението и представителството на изпълнителните членове, това според Калайджиев не е много коректно, защото става дума не само за възлагане на управлението, на и на представителството, което е едностранна сделка. За да не могат тези изпълнителни членове да доминират (да заместват съвета на директорите) те трябва да са по-малко от останалите членове на СД. СД може да сменя изпълнителните членове по всяко време, като от друга страна те са задължени да докладват за дейността си на СД на всеки 3 месеца. Изпълнителните членове не са самостоятелни органи на дружеството, на тях е делегирано управлението. Обстоятелството, че има изпълнителни членове не освобождава другите от участие в управлението и от отговорност за вреди. Има няколко въпроса, на които ТЗ не дава отговор:
1) Могат ли изпълнителните членове на представляват дружеството – да управлението се съчетава с представителство в практиката.
2) Може ли изпълнителен член да е председател на СД (член който организира ръководството на СД)? Законът не е ясен, дори съществува правило, според което изпълнителният член трябва да докладва на председателя на СД – това обаче е изкуствено тълкуване. Практиката допуска сливане на двете функции.
3) Може ли да има изпълнителни членове при двустепенна система, може ли УС да възложи управлението на някои от своите членове? Няма причина да не може, защото на практика няма разлика между СД и УС, аргумент в тази насока е и чл. 237, ал.3.
6. Годишно приключване и разпределение на печалбата. То се извършва въз основа на годишния счетоводен отчет. Съдържанието на годишния счетоводен отчет не е описано в ТЗ, а в ЗСчет. Годишният счетоводен отчет има 2 основни елемента: 1)баланс и 2) отчет за приходите и разходите и много приложения, различни в зависимост от дружеството. Годишният счетоводен отчет отразява счетоводната картина на дружеството за изминалата година – съставя се към 31.12 на съответната година. Съставянето на годишен счетоводен отчет не е достатъчно за придобиване на вярна представа за състоянието на дружеството, защото той се съставя от счетоводители, които са под контрола на УС или СД. По тази причина годишният счетоводен отчет трябва да се провери от т.нар проверители, които са дипломирани експерт счетоводители или счетоводни дружества (уредени са в ЗСчет.) ТЗ предвижда, че проверителя (1 или повече) трябва да е избран до края на финансовата година. Проверителите не са органи на АД, те са независими лица, които извършват проверка за законосъобразност на годишния счетоводен отчет и на документите, въз основа на които е съставен (всички счетоводни книги на дружеството). Проверителите работят въз основа на договор, в които е предвидено извършването на юридически и фактически действия. Проверителите имат 2 основни задължения:
1) Да извършат добросъвестна и безпристрастна проверка като положат дължимата грижа (на добър търговец) и отговарят за вреди;
2) Да пазят тайните на АД.
Проверката завършва с доклад на проверителите и заверка на годишния счетоводен отчет (с елипсовиден печат).
След проверката от дипломиран експерт счетоводител управителните органи на дружеството СД или УС изготвя предложение за разпределение на печалбата, което ще стане на ОС. При двустепенната система предложението за разпределение на печалба, годишния счетоводен отчет, доклада на експерт-счетоводителите и доклада за дейността се представят на НС, който извършва контрол за законосъобразност. ОС трябва да одобри годишния счетоводен отчет и да приеме решение за разпределение на печалба. Годишния счетоводен отчет задължително се обнародва, а след последните изменения в ТЗ задължително се прилага и по фирменото дело на дружеството. Според ЗСчет. чл. 43, ал. 2: Предприятията по чл. 52, ал. 1 (1. акционерни дружества; 2. командитни дружества с акции; 3. банкови, застрахователни и други финансови институции, които не са обхванати в т. 1 и 2; 5. всички останали предприятия (включително икономическите групи, които съставят консолидирани отчети), при условие, че превишават минимум два от следните критерии: а) сума на актива на баланса от предходната година - 300 000 лв.; б) нетен размер на приходите от продажби и финансовите приходи за предходната година - 600 000 лв.; в) средна численост на персонала за предходната отчетна година - 30 души) ако се направени необходимите вноски и необходимото разпределение на средства за фонд Резервен. публикуват годишния си счетоводен баланс и годишния отчет за приходите и разходите в ежедневник или в специализирано икономическо или финансово издание, а тези, които са банки, клонове на чуждестранни финансови институции или застрахователни дружества - в "Държавен вестник" до 31 май. Hа публикуване по същия ред подлежат в срок до 30 юни на следващата година и консолидираните счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите.
АД е задължено да образува фонд Резервен – това е единствения задължителен фонд. В закона е определено предназначението му – да служи за покриване на загубите, и минималният му размер – 1/10 от капитала. С последните изменения е създаден нов чл. 247а, ал. 1: Дивиденти и лихви по чл. 190, ал. 2 се изплащат само ако според проверения и приет съгласно раздел XI счетоводен отчет за съответната година нетната стойност на активите, намалена с дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не по-малка от сумата на капитала на дружеството, фонд "Резервен" и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав – тази разпоредба е повлияна от 2та директива. Целта е да не се допусне разпределение на дивидент ако това ще засегне капитала или фонд Резервен. В закона е дадено определено за “нетна стойност” – чл. 27а, ал. 2: По смисъла на ал. 1 нетната стойност на активите е разликата между стойността на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му. Това определение обаче не е съобразено със счетоводните закони. По ЗСчет. няма термин “права”, а само активи и пасиви (задълженията са част от пасивите). Терминът се нуждае от конкретизация или тълкуване. Извън това разпределението на дивиденти и лихви е допустимо само до: размера на печалбата за съответната година, неразпределената печалба от минали години, частта от фонд "Резервен" и другите фондове на дружеството, надхвърляща определения от закона или устава минимум, намален с непокритите загуби от предходни години, и отчисленията за фонд "Резервен" и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав (ал. 3). Въпреки всичко ако в нарушение на тези правила се разпредели дивидент, добросъвестните акционери не са длъжни да го връщат.
7. Прекратяване на АД. Основанията са дадени в чл. 252, но не са изчерпателно посочени – т. 6: при настъпване на основанията, предвидени в устава на дружеството. Отново има смесване на различни категории основания, защото в някои случаи става дума за прекратяване на дейността по решение на ОС (винаги с мнозинство от 2/3 от представените акции) – т. 1. Освен това с изтичане на срока, за който е създадено; с решение на съда по регистрацията по иск на прокурора, ако дружеството преследва забранени от закона цели (т. 2 и4). Особено основание е предвидено в т. 5: когато капиталът спадне под законно изискуемия минимум в продължение на 1 година. Ако в този срок общото събрание не вземе решение за прекратяване, то се извършва по реда на т. 4. Тук става дума за изискуемия капитал, а не за внесения, нарушението на срока за внасяне на капитала не е основание за прекратяване на дружеството, последиците са за акционера, който не е изпълнил задължението си.
Т. 3 - при обявяване в несъстоятелност няма нищо общо с останалите.