Кооперация – понятие, произход, видове, образуване
1. Произход. Кооперацията е организационна форма, която обединява дребни производители и търговци. Първата кооперация е създадена от Р. Оуен през 1828 г. в Англия, а първият закон е в Германия от 1868 г. В българското право кооперациите традиционно са уреждани в самостоятелни закони, като първият е от началото на ХХ в., след 1991 г. е създаден нов режим, а през 1999 г. е приет и новия Закон за кооперациите.
2. Понятие. Чл. 1 ЗК дава легално определение: Кооперацията е доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност. Кооперацията е юридическо лице. Въз основа на това определение могат да се изведат и различията между кооперациите и ТД:
1) В чл. 1 се казва, че дейността, която кооперацията извършва, изисква взаимопомощ и сътрудничество, т.е. кооперацията цели не е само извличането на печалба, но има и социални цели – подпомагане на членовете и т.н.
2) Кооперацията има променлив капитал, всъщност тя няма капитала в смисъла, който има това понятие при капиталовите ТД. Капиталът на кооперацията е като на персоналните ТД.
3) Кооперацията има променлив членски състав. Идеята е, че кооперацията има много членове – едни влизат, други излизат и т.н. Членовете на кооперацията не се вписват никъде. От гледна точка на членствения състав и във връзка с изискването за взаимопомощ, членове на кооперацията могат да са само физически лица.
4) За кооперациите е характерно наличие на трудови правоотношения между кооперацията и членовете. Това е по-скоро изключение при ТД. Наличието на трудови правоотношения е още едно доказателство, че кооперацията е обединение на дребни търговци и занаятчии.
5) Съществува и разлика в органите, която се провежда на няколко нива: а) органите са различни; б) лицата, които са членове на органите трябва и да са членкооператори; в) при кооперациите съществува 1 специфичен орган, който отсъства при ТД.
6) Законът третира по-благосклонно кооперациите отколкото ТД. Делът на членкооператора не подлежи на запор и принудително изпълнение. Предвиждат се и някои данъчни и финансови облекчения за кооперациите – чл. 35: Кооперациите и кооперативните съюзи се освобождават от всякакви такси във връзка с тяхното учредяване, преустройство, прекратяване и ликвидация.
3. Учредяване на кооперациите – става само по симултантната система. Фактическият състав има 2 елемента:
1) Провежда се УС – чл. 2 (1) Кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни физически лица, които вземат решение на учредително събрание. Учредителното събрание приема устав и избира управителен съвет и контролен съвет. (2) Управителният съвет избира своя председател.
2) Кооперацията се вписва в търговския регистър.Кооперациите се учредяват по нормативната система и вписването както при ТД се счита, че има конститутивно действие. Вписването се обнародва, което е нововъведение с новия закон.
Обстоятелствата, които подлежат на вписване са посочени в чл. 3, ал. 2: На вписване в регистъра подлежат данните по чл. 2, ал. 3, т. 1 (преписи от протокола на учредителното събрание и от устава) и 3 (само органите) и т. 7 (видовете фондове и дивиденти и начина за определяне на техния размер), както и: 1. името и единният граждански номер на председателя на управителния съвет на кооперацията; 2. размерът на отговорността на членовете на кооперацията над дяловите им вноски, когато такава отговорност е предвидена в устава.
Законът от една страна толерира кооперациите, но от друга предвижда някои по-тежки правила:
1) Ако кооперацията не започне дейност в 1годишен срок след вписването, тя се заличава по иск на прокурора.
2) Действията, който се извършват от името на кооперацията до деня на нейното възникване пораждат права и задължения за кооперацията ако са извършени от учредителите или от упълномощени от тях лица. Ако кооперацията не се учреди, учредителите отговарят солидарно за задълженията.