Търговски посредник. Търговска тайна

1. Търговски посредник – уреден е в чл. 49-51.

          1.1. Легално определение в чл. 49, ал. 1: Посредник е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки. От това определение се извеждат характерните за търговския посредник белези:

                1) Търговец, който има особен предмет на дейност – посреднически сделки.

                2) Особеното на това посредничество е, че се извършва, ad hoc – най-различни сделки между различни търговци. Търговският посредник не действа за един или друг търговец.

                3) Търговският посредник действа срещу възнаграждение.

          1.2. Разграничения:

                1) От инвестиционния посредник – той не само посредничи, но извършва и сделки с ценни книги по занятие. Правата му са по-широки от тези на търговския посредник, тъй като сключва и сделки с ценни книги.

                2) От морският посредник, който е уреден в КТМ. Морският посредник има право да представлява страните при сключване на сделките, а не само да ги свързва.

                3) От застрахователния посредник – и той има по-широки права и посредничи при застрахователната дейност.

За тези 3 категории посредници общите правила не се прилагат – чл. 49, ал. 2.

          1.3. Основната търговска сделка, извършвано от търговския посредник е договора за посредничество. Предмет на договора е определен резултат – свързване на страните и подпомагането им при сключване на търговски сделки. Търговският посредник не е представител на никоя от страните – не може да прави предложения и да ги приема. На теория се смята, че търговския посредник работи и за 2те страни, които свързва. Смята се, че е неутрален, отговорен е и пред 2те страни и може да търси възнаграждение и от 2те страни. Договорът за търговско посредничество е неформален, двустранен, консенсуален и възмезден.

          1.4. Задължения на търговския посредник:

                1) Да посредничи с грижата на добрия търговец.

                2) Чл. 50, ал. 1: Търговският посредник е длъжен да води дневник, в който вписва ежедневно всички сключени договори.  Вписванията се извършват последователно, като има изискване и за определени реквизити на вписванията (имената на договарящите страни, времето на сключването на договора и съществените му уговорки). В края на всеки ден търговският посредник трябва да датира и подпише направените вписвания. Това е задължение по договора за търговско посредничество и ако посредникът не го изпълни носи отговорност. Това задължение е предпоставка и за следващото.

                3) Чл. 50, ал. 3: Търговският посредник е длъжен по искане на страните да им дава извлечения от дневника си, които съдържат всичко вписано относно договора им.  Извлечение се дава дотолкова доколкото засяга сделки, по които молителите са страни. Търговският посредник може да дава извлечение и на 3ти лица със съгласието на страните.

                4) Търговският посредник трябва да пази търговската тайна.

          1.5. Права на търговския посредник – чл. 51: Търговският посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката им. Ако няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая и от двете страни. Това е диспозитивна разпоредба – може да се уговори, че само едната страна ще плаща възнаграждението. Законодателят не казва, в кой момент възниква правото на възнаграждение – смята се, че възниква в момента, в който търговският посредник свърже двете страни, а не когато сделката се осъществи. По това търговския посредник се различава от комисионера и търговския представител.

     2. Търговска тайна.

          2.1. В чл. 52 е уредено общо задължение за прокуристът, търговският пълномощник, търговският помощник, търговският представител и търговският посредник да пазят търговската тайна и търговския престиж на лицата, възложили им определена работа. Това е нормално при положение, че те действат в интерес на принципала.

          2.2. В закона обаче не се съдържа определение на търговската тайна. В отменения Закон за защита на конкуренцията се съдържа нещо като определение: всички производствени търговски решения и данни, свързани с търговската дейност, накърняването, на които може да доведе до накърняване на интересите на принципала. В т. 7 от § 1 на ЗЗК се казва: "Производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.  Най-честият случай е страните да определят в договора какво е търговска тайна, като най-често използват израза “търговска тайна е онова, което страните посочат, че е”.

          2.3. В какво се изразява задължението за пазене на търговската тайна – неразгласяване и неизползване на чужда търговска тайна в противоречие с добросъвестните търговски практики. Според чл. 35, ал. 2 ЗЗК се забранява и узнаването на чужда търговска тайна в противоречие с добросъвестните търговски практики. Това задължение е по-широко, но то се съдържа в забраната за нелоялна конкуренция. Нарушаването на това задължение е и нелоялна конкуренция по ЗЗК. По стария закон е имало срокове на това задължение, днес няма и ще трябва да се преценява конкретно.