Българско средновековно наказателно право

1) Субект на престъплението
Субектът на престъплението е наказателно-отговорното лице. То може да бъде всеки човек, от чийто действия или бездействия настъпи конкретен противоправен резултат. Според средновековното право, не се изисква някаква възрастова граница, за да носи лицето наказателна отговорност. Според Синтагмата на Матей Властар (гл. 5, раздел 25) лицата до 7-годишна възраст са наказателно неотговорни, но подобно определение има единствено в нея. Това неопределяне на минимална възраст в Средновековна България говори за недоразвита наказателно-правна система.
Субект на престъплението може да бъде и колектив от хора. Колективната наказателна отговорност ни е известна още от Отговорите на папа Николай I и от Закона за съдене на людете (статия 1).
Освен обект на правото, робите биха могли да бъдат и субект (Земеделския закон, чл. 46). Субект на престъпление може да бъде и животно (Земеделски закон, чл. 49).
Причинна връзка между поведението на дееца и резултата не се търси - наказуемо е всяко виновно извършено деяние като не винаги се различава умисъл или непредпазливост. Въпреки това тези две форми на вина са познати, съдейки по статия 15 от Закона за съдене на людете.

2) Видове престъпления
Престъпленията се обособяват в три групи:
Престъпления против държавата и държавния глава
>> бунт срещу владетеля;
>> измяна, предателство;
>> заговор против здравето и честта на владетеля;
>> престъпления против религията - вероотстъпничество, разпространение на ереси;
>> военни престъпления като дезертьорство, отказ от влизане в сражение, явяване на война с неизправно оръжие, немарливост на граничар, кражба по време на война и др.

Престъпления против личността
>> убийство;
>> нанасяне на телесни повреди;
>> нанасяне на обида и клевета;
>> престъпления против половата неприкосновеност - блудство, изнасилване.

Престъпления против собствеността
>> кражба;
>> разбойничество;
>> повреждане или унищожаване на чужда вещ.
Познат е и опитът за престъпление - рецидивът.

3) Видове наказания

смъртно наказание (най-широко разпространено)
>> посичане с меч
>> изгаряне на клада
>> хвърляне на зверове

опозорителни наказания
>> бой
>> жигосване
>> остригване
>> изгонване

членовредителни наказания
>> пречупване на ръцете при кражба;
>> отрязване на езика при лъжесвидетелстване;
>> отрязване на носа при нарушаване на половата неприкосновеност;

имуществени наказания
>> обща конфискация на имуществото;
>> глоба.

Тези наказания са светски. Съществуват и църковни (епитимийни) наказания, които смекчават светските санкции и се използват като алтернативни.*
При самозащита например може да се освободи лицето от наказателна отговорност, както и при други обстоятелства.

------------------------------------

• Епитимийните наказания:
  - свеждали се до налагане на дългогодишен пост и покаяние, недопускане до литургия / изцало или частично /.
  - Тези наказания са предвидени в ЗСЛ заедно с установените от Еклога членовредителни наказания
  - Законодателят е дал възможност за смекчаване на наказанието, поради неразбиранито на извършеното , разкаянието и др. – за да се привлекат определени обществени класи към новата религия
  - При започващото изграждане на църковната организация и йерархия в българските земи, не могло да съществува рязко разграничаване на функциите на светска и духовна власт. Били са използвани чужди образци своеобразно нуждите на момента, както законодателя ги е разбирал.
  - Епитимийните наказания в ЗСЛ са били точно фиксирани, така че съдът е трябвало само да подведе извършеното под съответния текс на ЗСЛ, за да бъде точно определено съответно епитимийно наказание
  - Изпълнявали се от православната църква