Обичайно наследствено право

Обичайно наследствено право

БГ обичайно право познавало два вида наследяване – по завещание и според обичайноправните разпореждания.
По завещание - с развитие на капиталистическите отношения се развива и писмената форма на завещание. Съставя се както тайно така и със свидетели и задължително с присътствие на свещеника и учителя – в зависимост от област в която се осъществявало наследяването.
Наследниците са били длъжни да изпълнят наставленията на завещателя. Чрез завещание завещателят могъл да лиши някой от насредниците от наследството.
- мъж от бездетно семейство не е имал право да завещава целия си имот на жената си
По нормите на обичайното право – голямо разнообразие в различните краища на държавата
- общ обичаен принцип бил дъщерите да получават майчиното имущество, а синовете – бащиното.
- осиновените – наследявали на общо основание.
- трети лица – при спазване на определена процедура.
- деца от няколко брака – всички наследявали еднакво.
- при бездетен брак – в различни краища на д-ва е било различно – някъде съпрузите не се наследявали взаимно, на др.места мъжът наследявал съпругата си, другаде – преживелият взимал 1/8 отнаследството, а останолото се поделяло между роднините.
- Родителите – наследявали починалите си деца, ако те не оставяли преки наследници.
Наследството се поделяло чрез делба – пред свидетели, кмета, свещенике, учителя, видни старейшини. При решаване на спорове за наследство, активно участие взимала общината. Съставяли се писмени документи – разделителни записи.
Делбата:
недвижими имоти, добитъкът, земеделски сечива и хронота се разделяли на равните дялове и се тегляло жребие.
гумното /дворът/, стопанските сгради и храната за добитъкът не се делели.
покъщнината и чувалите оставали в старата къща.
къщата оставала на най-малкия син.
дюкянте и водениците или се продавали, или се ползували чрез редуване.
Пасивът на наследството – задълженията и данъците – се делели поравно м/у всички
Съгласието на майката за делба нямало никакво значение.Ако при делба тя неполучавала дял – всеки от наследниците е бил длъжен да я гледа.
Братята са били длъжни да отгледат и оженят невръстните и неомъжените си сестри.
При несправедливо завещание, наследниците имали право да го развалят.
Отказ от наследството – по замогнал се наследник не е искал да натъжава и ощетява братята си или пасивът на наследството е бил по голям от актива.
Делба при живе:
Извършвала се пред първенците на селото и други свидетели, понякога се правели писмени записки.
Бящата оставял и нещо за себе си, което е давал на този който ще го гледа. Понякога бащата е живеел при всеки подред. Имал и право да даде повече на някого от наследници. Но стремежът е бил дяловете да се изравнят.
С развитието на капиталистическите отношения и разпада на задругата расте броя на делбите при живе. В случаи на раздор и несъгласие освен българското обичайното право, те се разрешавали и чрез шериатския съд – тогава разпределението на наследството ставало съгласно османско светско и шериатско право. Според нормите на законодалеството на Танзимата жените са имали право на равен дял от наследството.