Възникване, развитие и характерни черти на българското средновековно право. Обичайно и писано право.
1) Обща характеристика
Възникването на българското средновековно право е свързано тясно с възникването на славянобългарската държава и с промените в нея през VII-XIV в. Броят на домашните юридически извори е изключително малък и оскъден. Чуждите извори също не са много и затова при анализ на средновековното ни право е използван предимно сравнително-правният метод - за да извадим необходимите изводи, се опираме на сведенията за развитието на правото в съседни на България държави. За целта взимаме предвид общите закономерности при развитието на правото, присъщи за всяка законодателна система от това време. Националните особености се взимат предвид и при историческия метод. Тези на средновековната българска държава се взимат от сборници като Еклогата, Закона за съдене на людете и др.
Още в додържавния период са съществували обичаи, с помощта на които са се уреждали отношенията между индивидите в общността. Езическата религия утвърждава непосредствените житейски потребности под формата на различни обичаи. Така в рамките на рода те се приемат като даденост и необходимост.
Славяните и прабългарите са на почти еднакво социално стъпало в момента на тяхната среща на Балканския полуостров. Съюзният характер на държавата обуславя наличието на административен и правен дуализъм. Първото формирало се право в средновековната българска държава е обичайното право, което по своята същност е система от обичаи на прабългари, славяни и заварено население, които се санкционират от държавата. С нейното възникване някои обичаи на двете племена се запазват, предимно тези, които имат общо социално значение или от които е заинтересована имотната прослойка. Обичаите, които се запазват след създаването на държавата се скрепяват с държавна принуда. Тези от тях, които се санкционират от държавата, придобиват качеството на обичайно-правни норми.
2) Характерни черти на обичайното право
> Устна форма - обичайно-правните отношения не са фиксирани в писмени сборници;
> Консерватизъм - характерът на обичайно-правните норми е религиозен, те се прилагат дълго време в непроменяема форма;
> Конкретност и индивидуалност - всяка една от нормите се отнася за точно определен случай;
> Казуистично - те не съдържат общи правила.
3) Приложение на обичайното право
> Обичайно наказателно право -
вероятно още от създаването на българската държава;
> Обичайно военно право -
военните обичаи са наложени от прабългарите, тъй като воденето на войни е характерно за тях;
> Решаване на гражданско-правни спорове -
чрез обичайното право се осъществява кръвната мъст, откупа и др.
4) Развитие на обичайното право
Съпоставката на Земеделския закон със съдържанието на по-късни извори доказва сходства, свидетелстващи за неизменчивостта на обичайните правни норми. В него място са намерили славянските обичаи.
Българското обичайно право се запазва и по времето на византийска власт, благодарение на неговия консерватизъм. Византийските императори допускат прилагането му сред българското население. Следи от обичайното право се запазват и през XIII-XIV в., но от това време има още по-малко извори, с които да се определи полето на приложение.
5) Писано право - възникване и развитие
Обичайното право предхожда основаното от закона. За първи писани закони се считат Крумовите (началото на IX в.). Приемането на християнската религия налагат промени в правото, а законодателството се развива. Първоначално се следва византийския модел, превеждат се Земеделският закон, Номоканонът, а на основата на Византийската Еклога, се създава Славянската. Постепенно обаче се появяват различия и отклонения, които са свързани с особеностите на българското общество. На основата на титул 17 от Византийската Еклога се създава оригинален български закон - Закон за съдене на людете, в който се забелязва влияние на обичайно-правни норми, предимно на славяните. Налага се държавната юрисдикция при наказателни дела, развиват се и се обособяват отделни правни отрасли.
До Османското владичество в българската държава има обичайни закони и държавни такива. В съотношението им през VIII-IX в. и XIII-XIV в. има разлика: обичайното право има по-голямо приложение; в провинцията са се използвали тези негови норми, които са познати на населението, ето защо писаното право не успява да измести обичайното.
6) Характерни черти и приложение на писаното право
Писаното българско средновековно право е повлияно от Византия. Създава се предимно чрез рецепция на съществуващи византийски юридически сборници - с канонически и светски правни норми.
Писаното право се прилага само в големите административни центрове; само в държавните и църковни съдилища, тъй като липсват съдебни органи, които да прилагат повсеместно писаното право. Отделните законодателни актове и сборници нямат действие върху цялата територия. Съществува и липса на унификация на писаното право - различните законодателни актове уреждат по различен начин едни и същи правни институти.