Феодалните имунитети в Средновековна България

1) Характеристика
Имунитетите са съдебни, административни и финансови привилегии, които някои феодали получават чрез царски дарствени грамоти. Съдържанието им е еднакво за светските и духовните лица - утвърждават се правата им не само върху земята, но и върху населението. Появата и развитието на имунитетите се свързват с разцвета на феодалните отношения и собственост. Предполага се обаче, че тези права имат връзка със стари обиаи от додържавния период. През Средновековието имунитетите се развиват еднакво за цяла Европа. В България те са заимствани от Византия, израз са на милостта, която царят проявява, а не са права, които автоматично следва да се предоставят на всички боляри или духовници. В хрисовулите (царски грамоти, подпечатани със златен печат) се отбелязва , че това е инициатива на царя и проява на неговата добра воля. Във владетелския акт се изразява и почитта към светите места (Ватопедска грамота, Рилска грамота, Витошка грамота). Съдържанието на запазените грамоти потвърждава, че през XIII-XIV в. имунитетите са се развили до голяма степен.

2) Видове имунитети, които дават хрисовулите

дават административен имунитет
> забраняват на държавните служители достъп до подареното село. Използва се общата форма за забрана ("да извършват всякаква работа"); освен изчерпателен списък на всички държавни длъжности, се добавя и "и за всички непосочени" - за да се избегне пропуск от страна на царя; по този начин хрисовулите дават глобален запред до всички царски служители, като в следствие на това самият цар ограничава собствените си права;
дават финансов имунитет
> указват от какви данъци се освобождава населението на дарения имот;
> овластяват съответния манастир или феодал да събира данъците и ангариите;
> освобождават "манастирските люде", занимаващи се с търговска дейност от преки и косвени данъци към държавата, дори когато търгуват и извън пределите на манастирската собственост. Подобно разширяване на финансовия имунитет е изключение и се съдържа в Рилската грамота от цар Иван Шишман.
дават съдебен имунитет
Той се формира по-късно от административния и финансовия.
Формулата "всякаква работа" вероятно включва и правораздаването. Само във Виргинската (от цар Константин Тих Асен) и Мрачката (1347 г., от цар Иван Александър) грамота има по-обширни фрагменти, отнасящи се за тези компетенции. Макар първата да не е автентична, Мрачката е безспорна. На манастирите се дава възможност да решават граждански и наказателни дела. В тях винаги има две страни: когато двете лица са подвластни на манастира, казусът е под юрисдикцията на игуменовия съд; когато едната страна е подвластна на манастира, притежаващ съдебен имунитет, а другата - не, съществуват две възможни решения - спорът да бъде решен от игуменовия съд или от царския съд. Наказателните дела за престъпления срещу държавата и владетеля едва ли са влизали в компетенциите на феодалите със съдебен имунитет.
Имунните права се дават завинаги и не се налага царят да ги препотвърждава.

>> В други страни не всички грамоти се дават с трите имунитета.