Съдебна система в периода на ВРУ

Съдебна система в периода на ВРУ


След установяване на гражданското управление се изграждат следните съдилища:

1) Старейски съдебни съвети - помирителни
>> конституират се във всяко населено място
>> избират се от местното население: активно избирателно право имат лицата над 18 г., владеещи недвижимо имущество на някакво основание; и пасивно избирателно право - навършилите 30 г., владеещи недвижимо имущество на някакво основание; духовните лица влизат по право.
>> разполагат с 1 година мандат;
>> ако страните са християнин и мюсюлманин - смесени съвети, като трябва да има еднакъв брой представители на двете вероизповедания, председател е най-възрастният;
>> всички граждански и наказателни дела, които могат да приключат с помирение;
>> НЕ са компетентни по:
>>> граждански дела - спорове за право на собственост върху недвижими имоти и имащи отношение по интересите на малолетни лица;
>>> наказателни дела - всички дела за престъпления са гледани от държавата.

2) Окръжни съдебни съвети
>> състоят се от председател и двама член-съдии
>> предвижда се да са изборни длъжности, но по стечение на обстоятелствата започват да се назначават от окръжния военен началник
>> всички граждански дела, които не са подсъдни на старейските съвети
>> всички наказателни дела, извън посочените в Прокламацията на Главнокомандващия руската армия от 1 юли 1877 г.

Старейските и окръжните съдебни съвети правораздават по елементарна процедура, по обичайното право. Наблюдава се стремеж да се привлекат по-образовани хора в съдилищата чрез високи заплати - 18 000 гроша годишно за председател и 12 000 гроша годишно за съдия.

~
Започва се обмислянето на съдебна реформа. Създадена е юридическа комисия, начело със Сергей Лукиянов, включваща и лица, работещи на административна служба. В продължение на няколко месеца те изработват първия Проект за организация на съдебното устройство в България, който е предстаен на 3 март 1878 г., но не става действащ.

Създават се временни правила за устройство на съдебната власт в България (Временни съдебни правила):
>> 1 раздел: съкратен буквален превод от Руския устав за съдебните учреждения от 1864 г.
>> запазване на старите съдебни органи
>> равноправие на всички жители да заемат съдийска длъжност по назначение или по избор, като предимство имат по-образованите
>> определяне на юрисдикцията на всеки съдебен орган
>> независимост на съдилищата от административните власти
>> публичност, гласност, непосредственост на съдопроизводството
>> право на защита на подсъдимия в наказателния процес
>> съхраняване на мюфтийските съдилища.

1) Помирителни (полюбовни) съдилища
>> действащите старейски съдебни съвети запазват правомощията си - руската администрация иска да осигури бързо и евтино правораздаване, необвързано с процедурни форми и правила.
>> 3-12 изборни члена - според броя на жителите на селото, най-старият член е председател, учителят - писар;
>> двустепенни избори;
>> активно избирателно право: лижа над 18 г., владеещи недвижимо имущество на някакво основание;
>> пасивно избирателно право: лица над 30 г.; неосъждани с недвижимо имущество по някакво основание, занаят или средно или по-високо образование;
>> 1 година мандат;
>> компетенции: граждански спорове; дела за настойничество; наказателни дела от частен характер.
Двете страни трябва да заявят писмено съгласието си да се подчинят на съдебното решение, тъй като по същество помирителните съдилища са арбитражни.
>> в селата със смесено население мюсюлманите имат право на свой съд;
>> ако спорът е между християнин и мюсюлманин се избират смесени съдилища;
>> жителите на различни села - по споразумение на страните;
>> надзор от окръжните началници и губернаторите - ако констатират нарушение, разпореждат гражданските и наказателните дела да се прехвърлят на общите съдилища, които от своя страна отменят съдебните актове, постановени в нарушение и разглеждат отново делата.

2) Общи съдилища - окръжни и областни (губернски)
>> 2 категории съдии - назначени (от императорския комисар) и избирани от населението
>> окръжните съдилища се състоят от председател и трима назначени, постоянни съдии, заедно с още 12 изборни такива - общо 16 души
>> изборите са двустепенни - по един съгласен на 50 къщи; в окръжния град, под ръководството на окръжния началник "гласните" избират съдиите
>> губернските съдилища се състоят от председател, двама назначени постоянни съдии и 6 изборни - общо 9 души;
>> избират се от колегия, състояща се от председатели и членове на окръжните съдилища, както и от членове на управителните съвети на губернията
>> окръжният съд - първа инстанция; компетенции:
>>> всички граждански дела (независимо от предмета на спора и от цената на иска)
>>> дела с цена на иска до 1000 пиастри (30 златни рубли) - окончателни съдебни решения, неподлежащи на обжалване
>>> дела, с по-висока цена на иска - решения, подлежащи на обжалване
>>> решенията се взимат според Руския устав за гражданското съдопроизводство
>>> разглеждат делата по същество
>>> всички наказателни дела - използва се Руския устав за гражданското съдопроизводство - 3 раздел за Временните съдебни правила: няма прокурори; няма внасяне на обвинителни актове в съда; дознанието се извършва от полицията; предварителното следствие се извършва от член на съдебния състав; първоначалният разпит на подсъдимия - до 1 денонощие след задържането му (без заплахи); право на обжалване; публичност; устност
>>> наказателни дела: наказуеми по Турския наказателен закон със затвор до 3 месеца или глоба до 500 пиастри (100 франка) - окончателни; по-тежки присъди - подлежат на обжалване
>> губернският съд - втора инстанция (апелативна)
>>> жалби против решенията на окръжните и търговските съдилища по всички търговски, граждански и наказателни дела
>>> губернски съдилища има в София, Видин, Русе, Търново и Варна.

3) Особени (специални) съдилища
>> търговски съдилища
Създават се, за да удовлетворят нуждите на търговци и предприемачи - в Пловдив (авг 1878 г.), а после и в Русе, Бургас и др. Състоят се от председател, двама постоянни назначени съдии и четирима изборни - общо 7 души; прилагат Турския закон от 1850 г. и Турския морски закон
>> църковни (духовни) и мюсюлмански кадийски съдилища
Правомощията на духовните съдилища се ограничават само в семейно-брачните и някои наследствени спорове. По принцип след учредяване на съдебната система сред българите намалява търсенето на църковните съдилища. Мюсюлманските такива на практика действат, но повечето кадии са избягали.
>> административни съдилища
>>> окръжни - първа инстанция, ръководят се от окръжния управител;
>>> областни - втора инстанция - от губернатора;
>>> окръжен административен съд: окръжен началник, председателя на окръжния съвет и двама членове от него;
>>> областен административен съд: губернатор, вицегубернатор, председателя на областния съд, двама негови членове и двама членове на областния административен съвет - общо 7 души;
>>> компетенции: пререкания между административни, полицейски, духовни и съдебни учреждения; нарушения на длъжностни лица от гражданското управление на служебни задължения; жалби на граждани срещу длъжностни лица; искове на хазната и против нея др.
Административните съдилища просъществуват кратко време.
>> военнополеви съдилища
Учредяват се по предложение на княз Черкаски във връзка със зачестилите своеволия по селата в началото на войната. Съдят според руските наказателни и процесуални закони. Делата им се предават на българските съдилища през пролетта на 1879 г.
>>> престъпления, указани от Прокламацията на Главнокомандващия руската армия (1 юни 1878 г.) - против безопасността на армията, обществения ред и спокойствие: шпионство, бунт, заговор, неподчинение, унищожаване на средства за съобщения, на военни снаряди и предмети, убийство или нападение на караул/часови, грабеж, убийство, изнасилване по време на война и др.
>>> съкратена процедура на правораздаване;
>>> учредяват се по заповед на Главнокомандващия руската армия в Търново и Свищов (авг 1877 г.) и София и Пловдив (март 1878 г.);
>>> състоят се от председател (военен съдия), помощник, военен следовател (предварително следствие), секретар, кандидат за военно-съдебна длъжност (защитата), временни запасни съдии, писари и преводачи;
>>> дознанието се извършва от военния началник, военната и местната полиция;
>>> предварителното следствие се извършва от военния следовател;
>>> присъдите се изпълняват от военните власти (по отношение на военни) и от гражданските власти (спрямо цивилни местни жители).

Според Временните съдебни правила не се предвижда висша, касационна съдебна инстанция. Такава се създава с Наредба за Учреждението на Върховния съд (ВС) - 25 ное 1878 г., утвърдена от княз Дондуков-Корсаков
>> състои се от 3 съдии: председател и двама членове, назначени от императорския комисар; първоначално председател е Сергей Лукиянов, а членове-съдии са Димитър Греков и Марко Балабанов;
>> разглежда жалби срещу окончателни, влезли в сила решения по граждански и търговски дела, постановени от окръжните и апелативните съдилища; жалби срещу присъди по углавни дела;
>> основания за жалби: нарушен е законът, решението е взето при непълен състав на съда; съдът е некомпетентен по въпроса; издадената присъда е по-тежка от исканата и др.

С учредяването на Върховния съд в България трайно се установява 3-инстанционната съдебна система. Правораздавателната система се характеризира с демократични принципи: 3-инстанционна съдебна система, колегиално начало, отделяне на съда от администрацията, въвеждане на административно правораздаване, запазване на религиозните съдилища, осигуряване право на защита. Решава се и за мярката задържане под стража и осъществяването на съдебен контрол върху нея. Формира се съдебен език - българският, макар че ако лицата са от друга народност, може да се говори и на друг език.