Закон за съдене на людете (ЗСЛ) – обща характеристика и предметно съдържание. Обосноваване старобългарския произход на ЗСЛ
Чуждестранни теории за произхода на ЗСЛ

1) Характеристика
Законът за съдене на людете (ЗСЛ) е единственият достигнал до нас в своята цялост оригинален извор и източник на българското средновековно право. Той е най-старият правен акт от християнската епоха, който е не само български, но и славянски правен паметник. Този оригинален домашен законодателен акт от периода на Първата българска държава оказва влияние върху законодателството на съседните славянски държави. Неговото съдържание разкрива процеса на формиране на писаното право под влияние на християнската религия. Известен е в две редакции – кратка (32 текста) и обширна (77 текста). Обширната вероятно е създадена чрез добавяне и допълване на текстове към кратката в Русия през XI в.
Кратката редакция е създадена първа, като се предполага, че това е станало в българските земи непосредствено след Покръстването. Двете редакции са поместени в руски преписи на “Кормчая книга” (превод от Номоканона) от XIII-XIV в. Законът е домашен, юридически извор.

2) Обосновка на старобългарския произход на ЗСЛ

Тези за произхода на ЗСЛ:
В Панония и негов автор е Методий:
Проф. Шмид се аргументира с предвиждането на епитимийни наказания (като пост и покаяние) наред със светските (бой, глоба и др.). Този факт той свързва със съществувалите в Панония смесени синодални съдилища, в чиито състав участват както съдии миряни, така и съдии духовници. Те са налагали едновременно за едно деяние както светско, така и епитимийно наказание.
Предвидените в ЗСЛ епитимийни наказания обаче са точно определени от законодателя и не представлява трудност налагането им от светски съд. Още повече, че в ЗСЛ като съдебни органи са посочени само князът и съдията. Неправилно се свързва съществуването на епитимийни наказания с необходимостта от прилагане на закона от смесени съдилища. В ЗСЛ те са предвидени като алтернативни на светските, а целта на смесените е била комулативното прилагане на двата вида наказания.
Доказателство за алтернативността на светското и епитимийното наказание се съдържа в редица норми на закона, особено в статия 15 (за палежа). Епитимийните закони в ЗСЛ подчиняват християнския дух на закона и чрез тях се смекчава тежкото членовредително наказание за нарушаването на морала.

Във Великоморавия от Константин Кирил – Философ
Тази теза е подкрепена от чешкия проф. Вашица и тя се основава на езикови аргументи, а именно съществуването на много моравизми в текста. Този факт би могъл да бъде обяснен с използването на моравизми от учениците на Методий и възпитаниците им в България за обозначаването на понятия, свързани с християнската религия и новия съдебен процес. Освен това в началото на ЗСЛ се посочва името на Константин, но това не би могло да бъде свързано с името на Константин Кирил – Философ, защото би противоречило на обичаите по това време авторите да не опоменават така открито имената си в творбите. Най-вероятно тук става въпрос за Константин Велики и преписи на негови закони.

В областта Стримон от Методий
Тази теза би могла да бъде опровергана с това, че едва ли нископоставен служител би бил упълномощен да създава цял закон.

В България непосредствено след Покръстването
Основното доказателство за достоверността на това твърдение е самото съдържание на закона. Например в статия 1 се споменава за тежкото наказание за господаря на село, в което се извършват езически заклинания. Именно в България е имало съпротива по приемането на християнството и част от народа е продължавал да изповядва своята стара вяра.
Друг пример е фактът, че голяма част от закона предвижда наказания в случай на нарушаване на християнския морал, а не са предвидени такива в случай на измяна, предатество, дори убийство. Това ни подсказва, че законинът има за цел да уреди не всички норми на поведение, а само тези, които са останали неуредени.
Членовредителните наказания, както и смъртното такова, предвидени в случай на тежки престъпления според Еклогата, в ЗСЛ са заменени с по-леки като глоба, бой или епитимийни наказания. Изглежда създателят на този закон преди всичко се стреми да приобщи адресатът му към християнските норми и отчита факта, че е възможно той да не е запознат с религиозните норми. Тежки наказания са предвидени само за дейци на тежки престъпления като калугер и други, познаващи християнските закони. Изключение прави само предвиденото наказание за нарушаване на азилното право, което в Еклогата е 12 удара, а според ЗСЛ трябва да се нанесат 140 рани.


3) Съдържание
По-голямата част от текстовете в ЗСЛ са заимствани от титул 17 на Византийската Еклога, озаглавен “За престъпленията и техните наказания”. Редица от неговите норми обаче не присъстват в ЗСЛ (титул 17 съдържа 52 текста, а ЗСЛ – едва 32). В ЗСЛ не са регламентирани тежки престъпления като кражба и убийство, както и по-леки като сводничество, хомосексуализъм и др. Всички санкции са смекчени, с изключение на тази за нарушаване на азилното право.


Чл. 1
В този пасаж от ЗСЛ се предвижда санкция за село, в което се извършват езически обреди и заклинания. Наказанието за неговите господари (да се продадат заедно с всичките им имоти) е значително по-тежко от предвиденото за селяните (селото да се отдаде на божия храм). За Средните векове е характерно по-бедните да получават по-тежки наказания от своите господари. Санкцията “продаване в робство” засяга именно имуществения, социалния и юридическия статус както на извършителя, така и на неговите наследници. Между този пасаж и разправата на княз Борис I с разбунтувалите се болярски родове съществува известна аналогия. Това е още едно доказателство, че ЗСЛ е създаден в държава, в която е имало известна съпротива срещу приемането на християнството.
В тази статия също така намира отражение институтът на колективната наказателна отговорност, характерен за славянското обичайно право.

Чл. 2 и чл. 7а
Разкриват нов съдебен процес, различен от съществуващия в езическа България и доближаващ се до указанията на папа Николай I. Предвижда се установяване на фактите по процеса чрез използване на свидетелски показания, като изискванията към свидетелите са свързани с техния морал и поведение, а не както титул 14 на Византийската Еклога със заемането на обществено положение, държавна служба или притежаването на богатство.

ЗСЛ регламентира и голям брой престъпления срещу половия морал, които са в разрез с християнските норми. Такива са наказанията за блудство с робиня (чл. 4 и 5), блудство на калугер (чл. 6) и др. Семейно-брачните отношения се регламентират от чл. 32, а в чл. 30 са опоменати основанията за развод.