11. Данъчни задължения (ДЗ). Модалитети при ДЗ. Изпълнение на ДЗ. Видове изпълнение. Доброволно изпълнение. Отсрочване и разсрочване на данъчните задължения.
Прекратяването (погасяването) е свързано с изпълнение на данъчното задължение – доброволно или принудително. Освен за изпълнение в данъчното право се говори и за прекратяване на задължението и погасяване на вземанията. Погасяването е по-широко понятие и обхваща всички способи за заличаване на финансов дълг – опрощаването, амнистията и погасителната давност. Няма пречка да се предвидят условия и срокове за възникване на данъчното задължение, като това важи най-вече за облекченията. В данъчното право сроковете имат различно значение. С настъпването на срока предвиден в нормата данъчното задължение става изискуемо. Неплащането води до лихви и е предпоставка за принудително събиране. При предплащане се ползва отстъпка.
Начини на погасяване
Чл. 168. Публичното вземане се погасява:
1. когато е платено;
2. чрез прихващане;
3. по давност;
4. при опрощаване;
5. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;
6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;
7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
Изпълнението може да е доброволно (от длъжника) и принудително (от държавата), но и в двата случая се плаща и се прекратява данъчното правоотношение.
Доброволно изпълнение – чл.178 ДОПК и др. данъчни закони. За да започне такова изпълнение трябва да има изпълняемо право, т.е. да има държавно вземане, то да е определено по основание и размер (да е ликвидно) и да е настъпил падежа (да е изискуемо). Не е нужно то да е безспорно, защото обжалването на данъчните актове не спира изпълнението им.
Спиране на изпълнението
ДОПК Чл. 153. (1) Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение.
(2) Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана.
Спиране на изпълнението от съда
ДОПК Чл. 157. (1) Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение.
(2) Изпълнението може да бъде спряно от окръжния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда.
Изпълнително основание
ДОПК Чл. 165. Събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.
Основанието, размера и сроковете за изпълнение се определят в закона. В случай на неизпълнение е необходимо да се издаде акт на приходната администрация и от неговото издаване започва да тече срок за доброволно изпълнение. В отделни материални закони са дефинирани срокове за плащане на данъците. В ДП сроковете имат различно значение. С настъпването на срока, предвиден в данъчната ПН задължението става изискуемо. Неплащането в срок води до неблагоприятни последици – лихви, глоби и др. Изпадането в забава може да доведе до принудително изпълнение.
Плащанито на данъка в целия размер и в определен срок може да доведе до преференции за навременно точно и пълно изпълнение /данък сгради ...../.
Изпълнение на ревизионния акт
ДОПК Чл. 127. (1) Установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.
Субект на изпълнение е посоченият в ПН длъжник. В случаите на солидарна отговорност изпълнението може да се насочи и срещу тях. При правоприемство, изпълнение дължат правоприемниците. Няма пречка всяко трето лице да изпълни задължението, без значение на мотивите. Спрямо държавата са недействителни прехвърлянията на данъчни вземания. Тя не е обвързана от такова прехвърляне.
Последователност на погасяванията
Чл. 169. (1) Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски.
(2) Разсрочените и отсрочените публични вземания се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски.
(3) При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.
(4) Задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.
(5) След образуване на изпълнителното дело ал. 3 и 4 не се прилагат.
Лихви
Чл. 175. (1) За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.
(2) Лихва се дължи и:
1. за неправилно възстановени или прихванати публични вземания, включително всякакви плащания, получени въз основа на искане за възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство;
2. върху невнесената в предвидения в закона срок авансова вноска - до 31 декември на съответната година;
3. върху задълженията на чуждестранно лице за данъци, подлежащи на удържане при източника - от датата на изтичането на срока за внасянето им съгласно българското законодателство до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер.
(3) Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.
Доброволно изпълнение
Чл. 178. (1) Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Публичните задължения, установявани или събирани от Националната агенция за приходите, с изключение на задълженията по Закона за местните данъци и такси се плащат безкасово.
(2) Националната агенция по приходите поема разноските по безкасовото плащане, когато:
1. наредителят е физическо лице, което не е едноличен търговец, за данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица, и
2. се извършват в офисите на обслужващите Националната агенция по приходите банки, разкрити в съответната териториална дирекция.
(3) Наказателните постановления, санкциите по които следва да постъпят в републиканския бюджет, се изпращат от съответния административнонаказващ орган на публичния изпълнител в 7-дневен срок от изтичането на срока за доброволно плащане, като не се прилага чл. 182, ал. 1.
Начин на изпълнение – дължи се цялото и в срок. Допуска се, когато закона позволява плащане на части (гл.22, чл.183 ДОПК урежда режима на отсрочването и разсрочването). Тук финансовите органи действат при оперативна самостоятелност. Разсрочването е плащане на части, а отсрочването – отлагане на падежа.
ДОПК Чл. 183. (1) По искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план.
Условия за отсрочване – (2) Отсрочването или разсрочването се допуска при наличието на следните условия:
1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането
2. не е формиран отрицателен счетоводен финансов резултат за дейността на предприятието за предходните две години на годината, в която е подадено искането;
3. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9;
4. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението.
(3) За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. За периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.
(4) При неизпълнение на падежа, съответно на две вноски съгласно погасителния план, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение. В този случай чл. 169, ал. 2 не се прилага.
Лихвата е в размер на основния лихвен процент.
Срокът на разсрочване е дефиниран по следния начин:
ДОПК чл.185(3) Срокът на разрешението се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен в наредбата по чл. 183, ал. 9.
Чл.184ДОПК – компетентни органи по разсрочването – териториалните данъчни директори, ИДир и министъра на финансите.
Чл.186 ДОПК – разсрочване без лихви – при стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и др. подобни).
Чл.187 ДОПК – обжалването на отказа за отсрочване или разсрочване става по съдебен ред пред ОС или ВАС (когато отказът е издаден от министър или ръководител на администрация, непосредствено подчинена на Министерския съвет), което означава, че органите действат при обвързана компетентност (това е нов момент – до сега беше при оперативна самостоятелност).