Наредба № 5 /1998 г. за реда и процедурите за прилагане на СИДДО по отношение на чуждестранни лица и неперсонифицирани дружества.

Чл.1. Прилагането на СИДДО по отношение на доходите по чл.12 ал.2 и 3 от ЗКПО и чл.26 ал.1 т.2-7 от ЗОДФЛ, реализирани от чуждестранни ф.л., ю.л. и неперсонифицирани дружества, се извършва след доказване на основанията за това.

Чл.2. Основанията за прилагане на СИДДО са, че чуждестранното лице е :

местно за другата държава;

е притежател ( собственик) на дохода от източник в Р.Б-я

не притежава място на стопанска дейност на територията на Р.Б-я

Чл.3. (1)Обстоятелствата по чл.2 се отразяват в искане по образец, утвърден от министъра на финансите.

(2) За различните видове доходи се попълват отделни формуляри.

(3)обстоятелствата по чл.2т.1 се удостоверяват от данъчната администрация на другата държава.

(4) Обстоятелствата по чл.2 т.2 и 3 се удостоверяват от притежателя на доходите, в декларация, като за деклариране на неверни данни – чл.313 НК

(5) при съмнение относно достоверността на данните по чл.2 т.2 и 3, компетентните органи могат да искат извършване на насрещна проверка от други данъчни служби.

Чл.4 (1) Искането по чл.3 ал.1 и доказателствата по чл.8, се представят едновременно пред Главно управление на данъчната администрация и данъчната служба по седалище / местоживеене на платеца на доходите, не по-малко от 30 дни преди изплащането им.

(2) данъчната служба извършва проверка на документите в 14 дневен срок и незабавно уведомява платеца на доходите дали са налице предпоставките за прилагане на СИДДО. Ако са налице – платеца удържа данъка съгласно предвидената в спогодбата ставка. Ако не са налице – данъчната администрация дава указания на платеца за отстраняване на недостатъците.

Чл.7 Ако преди изплащането на доходите не е представено искане, данъкът се удържа съгласно данъчните ставки по чл.47 ЗКПО и чл.40 ЗОДФЛ.

Чл.8 (1) Чуждестранното лице може след удържането на данъка по чл.47 ЗКПО и чл.40 ЗОДФЛ да претендира връщане на разликата между платения и дължимия данък по съответната спогодба. (За целта следва да подаде искане пред данъчната служба по седалище/местонахождение на платеца, заедно с писмени доказателства относно вида и размера на дохода).

(4) независимо от вида на дохода, при искано за възстановяване на платен данък, служебно се изискват доказателства от платеца на дохода, относно размера на платения данък.

(5) при липса на доказателства или съмнение относно тяхната достоверност данъчните органи могат да извършват проверки и ревизии.

Чл.9(1) При наличие на основания за прилагане на съответната СИДДО, разликата между платения и дължимия данък се възстановява на чуждестранното лице (по посочена от него банкова сметка):

1. в пълен размер – ако съгласно спогодбата дохода не се облага с данък при източника, а само в държавата на местното лице.

2. частично – ако е предвидено облагане и в двете държави

Чл.10 (1) Когато доходите подлежат на периодично плащане, искането по чл.3 може да бъде представено след извършване на първото плащане и внасяне на дължимия данък за него.

(2) платеца и притежателя на доходите уведомяват данъчната служба за всяка промяна в обстоятелствата по чл.2

Чл.11 Разпореждането за възстановяване на разликата между внесения и дължимия данък съгласно съответната спогодба, се издава от началника на данъчната служба в едномесечен срок.