24. Правен режим на данъка върху общия доход. Обща характеристика. Субекти и данъчно задължени лица. Обект на облагане. Облагаеми и необлагаеми доходи.

Данъците от доходите на физическите лица и ЕТ са на трето място по приходи в Държавния бюджет. На първо място е ДДС; на второ – акцизите; на трето – ДОД.

В ЗОДФЛ е даден режима за облагане доходите на ф.л., ЕТ, техните предприятия и на някои ю.л. В този Закон отношение имат и Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) тъй като при корпоративното облагане и ДОД е уреден метода на данъчен кредит. Данъчния кредит по ДДС е различен от данъчния кредит при ДОД и данъка върху печалбата. Тук се разбира възможността да се приспадне платения данък в чужбина. ДОД е пряк данък. Той е подоходен, прогресивен и по принцип републикански данък. Всяка година съгласно ЗДБюджет се разглежда въпросът за трансформиране на отчислени от ДБ към Общ. Бюджети. Превежда се конкретна сума от ДБ – между 40 и 60 %от прихода на общините.

Обект за облагане са доходите от трудови правоотношения и тези по извън трудови правоотношения (граждански договори), на местни лица (които пребивават повече от 183 дни в страната, без значение на гражданството им) и чуждестранни лица (които не са местни).

ДОД е годишен данък. С ДОД принципа се облага т.н. “световен данък” – облагат се всички доходи на лицето, които е придобило в страната и в чужбина. С цел избягване ДД облагане се сключва СИДДО за да не се плаща данъка и в чужбина и у нас.

Данъчния кредит се прилага само когато няма СИДДО. Принципа е следния:

-сумират се доходите в РБ и в чужбина; определя се общия размер на данъка; от този данък се приспада данъка, който е платен в чужбина, но не повече от размера на данъка, който се дължи у нас. Не могат да се приспадат наложените санкции. (в РБ – 2000лв.; в чужбина – 2000 Е- приспадат се 2000 лв.)

Със световен доход се облагат само местните лица. Чуждестранните се облагат само за доходи придобити в РБ. При ДОД има още един вид облагане:

-с окончателен годишен патентен данък за лица, които осъществяват 1 или няколко от видовете дейности, които са посочени в чл. 31 или чл. 32 от ЗОДФЛ и имат доход до 35000 лв.

Чл. 31. (1) За посочените по-долу дейности данъкът се определя в следния годишен размер:

1.средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи:

2.заведения за хранене и развлечения - данъкът се определя в левове за място за консумация, включително на открити площи, или за обект:

3. търговия на дребно до 100 кв. м нетна търговска площ на обекта:

4. платени паркинги - за едно място за паркиране в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място:

7. други дейности - в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място:

(2) Групите по ал. 1, т. 1 и 2 са, както следва:

1. първа група: София (включително Драгалевци, Бояна, Бистрица, Симеоново, Банкя, Панчарево, Горубляне и Владая), Пловдив, Варна, Бургас, Русе, както и обектите извън населените места, отдалечени до 500 м от оста на автомагистралите и първокласните пътища от републиканската пътна мрежа;

2. втора група: населените места с население над 50 000 жители; курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморието, вкл. Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг, Елените, "Св. св. Константин и Елена", Ривиера, Слънчев ден, Дюни; курортните комплекси Пампорово и Боровец; Несебър, Созопол; балнеоложките центрове Сандански, Хисаря, Велинград; планинските центрове Витоша и Беклемето; планинският курорт Банско;

3. трета група: населени места с население до 50 000 жители; с изключение на балнеоложките центрове Сандански, Хисаря и Велинград; крайпътните обекти извън границите на населените места; всички селища по Черноморието, с изключение на тези по втора група;

4. четвърта група: населените места с население до 5000 жители, с изключение на тези по втора и трета група.

(5) Когато данъчно задълженото лице осъществява дейност в повече от един обект, данъкът се определя в зависимост от местонахождението на обектите.

Чл. 32. (1) Лицата, извършващи транспортна дейност, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство

(2)Лицата, извършващи таксиметрови превози и превози по допълнителни автобусни линии, независимо от годишния оборот за предходната година и от осъществяването и на други дейности, заплащат годишния данък за дейност с едно моторно превозно средство в размерите по ал. 1, а за другите дейности се облагат по общия ред.

(3)Групите по ал. 1 са, както следва:

1. първа група: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен;

2. втора група: населените места с население над 50 000 жители;

3. трета група: населените места с население до 50 000 жители.

(4) Лицата, извършващи услуги със земеделска и горска техника, заплащат годишен данък за брой техника

(5)Лицата, извършващи обучение на водачи на моторни превозни средства, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство и в зависимост от функционалния тип на населеното

(6) Лицата, извършващи услуги "Пътна помощ" на пътни превозни средства, заплащат годишен данък за дейност с едно превозно средство, независимо от функционалния тип на населеното място, в размер 2000 лв.

Чл. 33. (1) Лицата по чл. 31 и 32 заплащат данък за всяка от упражняваните дейности поотделно, освен в случаите по ал. 2.

(2) Годишният данък за дейностите по чл. 31, ал. 1, когато физическо лице извършва с личен труд повече от един вид дейност, е дължим в размер 50 на сто за всеки отделен вид дейност.

При определяне на ДОД трябва да се има предвид и необлагаемите доходи. В Закона са посочени групи от доходи, които се считат за облагаеми (чл.10) – тук те са неизчерпателно изброени. Точка 18 гласи, че на облагане подлежат и други доходи, които не са определени като необлагаеми. Необлагаемите са изброени изчерпателно в чл.12.

Облагаеми доходи

Чл. 10. Подлежат на облагане доходите, произхождащи от:

1. трудови правоотношения и от приравнени към тях правоотношения;

2. дейност като едноличен търговец, независимо дали е регистрирана по Търговския закон;

3. занаятчийска дейност;

4. упражняване на свободна професия;

5. извършване на услуги с личен труд извън случаите по т. 3 и 4;

6. дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;

7. продажба и замяна на недвижимо имущество, пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;

8. продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества, в неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност;

9. прехвърляне на предприятие на едноличен търговец;

10. наем, рента и аренда;

11. временно отстъпване ползването на права по договор за лизинг, франчайзинг, факторинг и други подобни;

12. авторски и лицензионни възнаграждения;

13. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;

14. лихвите извън случаите по чл. 12, т. 3 и 5;

15. възнаграждения за положен личен труд в дружества и в кооперации и производствени дивиденти от кооперации;

16. дивиденти, доходи от дялово участие и тантиеми;

17. премии и награди от спортни състезания;

18. други доходи, които не са определени като необлагаеми или не са освободени от облагане по закон.

Чл. 11. (1) Доходите по чл. 10 могат да бъдат парични и непарични.

(2) Непаричните доходи се оценяват по пазарната цена към датата на придобиването им, като пазарната цена се определя по реда на чл. 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

(3) Доходът във валута се преизчислява в левове по курса на Българската народна банка към датата на придобиването му.

(4) Доходът се смята придобит:

1. при плащане в брой - в деня на плащането;

2. при плащане по безкасов път - в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода, ако получателят е посочил банката, в която да му се плати;

3. при плащане в натура - в деня на получаване на облагата.
Необлагаеми доходи

Чл. 12. (1) Не подлежат на облагане:

1. доходите от продажба или замяна на:

а) апартамент, къща или вила, включително прилежащата земя, при условие, че са били основно жилище на продавача не по-малко от три години преди продажбата или замяната;

б) до два недвижими имота, които не са основно жилище на продавача, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако времето между придобиването и продажбата или замяната е повече от 5 години;

в) пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, придобити от данъчно задълженото лице не по-малко от една година преди продажбата;

г) движимо имущество, с изключение на доходите по буква "в" и по чл. 10, т. 8 и 9, независимо от времето на придобиване;

2. сумите, получени от задължителното пенсионно, здравно и социално осигуряване;

3. лихвите по влогове и депозити, в местни търговски банки, клонове на чуждестранни банки, взаимоспомагателни каси

4. обезщетения и други подобни плащания при средна и тежка телесна повреда, смърт или професионално заболяване; обезщетенията за отчуждаване на права и за загуби до размера на загубата; обезщетения за претърпени неимуществени вреди; обезщетенията по имуществени застраховки;

(4) Не се облагат с данък доходите на физическите лица, получени от рента, аренда или друго възмездно отдаване на земеделска земя.