20. Данъчни нарушения и наказания. Видове данъчни нарушения. Производство по установяване на данъчните нарушения и налагане на наказанията. Принудителни административни мерки.
Не винаги данъчните задължения се изпълняват добросъвестно, което създава опасност установените данъци да не се съберат изцяло или в срок.. в наказателно-правната теория се прави разлика между данъчно престъпление и престъпление против данъчната система. Първото понятие е по-широко и включва освен престъпленията по глава 7 от НК и останалите престъпления, свързани с нарушаване на данъчно-правни норми - чл.313 ал.2. При административните данъчни нарушения не се прави такава разлика, като съставите на данъчните нарушения са уредени в материалните закони и ДОПК.
Данъчните нарушения (ДН) са административни нарушения (чл.6 ЗАНН – административно нарушение е това деяние, действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред). Особеност на ДН е неговата насоченост – против реда установен в държавното управление. На практика това се изразява във виновно неизпълнение на данъчно задължение. Противоправността на ДН се свързва с определена степен на обществена опасност. Както всички административни нарушения и ДН имат две страни – обективна и субективна.
Обективната страна обхваща – деяние, противоправност, насоченост против данъчния режим, наказуемост и реда, по който се налага санкцията.
Субективна страна – вина на дееца (умисъл, непредпазливост), мотиви и цели на данъчното нарушение.
В данъчното право извършители могат да бъдат не само физически лица, а и всяко лице с качеството на данъчен субект. Едно юридическо лице не можа да формира вина, но може да осъществи наказателен фактически състав с дейността си. Противоправността се изразява в нарушаване на данъчния закон. Насочеността се изразява в неспазване на установения в страната данъчен режим, като е достатъчно наличието на заплаха за този режим. Затова част от ДН са формални деликти, без видим вредоносен резултат (подаване по-късно на данъчна декларация или неподаване на декларация въпреки, че лицето е под ниоблагаемия минимум). На това основание се различават формалните и резултатните данъчни нарушения.
Наказуемостта се изразява в установяването в закон, както на данъчното задължение, така и на ДН и санкцията. Няма специален ред за установяване на ДН – прилага се ЗАНН.
Субективната страна се изразява във вината и се прилага общия режим на ЗАНН. Мотивите и целите на извършителя са свързани с индивидуализацията.
В поведението на данъчния субект могат да се наблюдават 2 алтернативни момента :
-воля за неплащане на данъчно задължение
-намерение за извличане на облага чрез неплащане на данъци.
По подобие на престъпленията и ДН могат да се обособят в 2 групи, в зависимост от това дали избягване плащането на данък е посочено като признак на съответния състав. Неплащането на данък може да е както цел, така и резултат от деянието. В първия случай неплащането е признак от състава - хазартни игри без платен акциз (това е същинско ДН). Във втория случай има нарушение, което е свързано с данъчната система, но не се цели пряко избягване на плащането – неоказано съдействие на оран по приходите (несъщинско ДН).
Типични ДН : - нерегистриране на данъчен субект; - неводене на счетоводство; - неподаване на данъчна декларация; - неиздаване на фактура.
В данъчното право опит може да има само при умишлени престъпления, свързани с настъпване на определен резултат. Невъзможен е опит при непредпазливи и формални престъпления.
Процедурата по установяване на ДН и налагане на наказанията е по ЗАНН. Освен административни наказания в данъчното производство има и принудителни административни мерки (ПАМ). Те са свързани най-вече с лишаване от право да се упражнява конкретна дейност. Такива ПАМ в З-на за акцизите и ЗДДС. Особеното е, че ПАМ макар и предвидени в ЗАНН се обжалват по ЗАП. (ПАМ - запечатване на обекти, забрана за достъп, отнемане разрешение за дейност, служебно заличаване на регистрация).