СПЕЦИАЛНА ЧАСТ

21. Правен режим на корпоративното подоходно облагане. Обща характеристика. Субекти и данъчно задължени лица. Обекти на облагане. Териториален обхват на закона.

Правна уредба ЗКПО от 1998 г.

Корпоративно облагане – облагане на печалби и доходи на корпоративни образувания. §1 т.1 определя, че корпоративното облагане (КО) е облагане на печалби и доходи на Ю.Л. и персонифицирани дружества. Данъка е пряк и подоходен.

В ЗКПО се предвиждат и норми за избягване на МН двойно данъчно облагане в случаите, когато РБ няма сключена спогодба (чл.17, 18, 19, 20). Чрез определяне субектите на облагане закона определя своите адресати тъй като с него се уреждат преки данъци - данъка върху печалбата се понася от лицето, което е и субект на облагането.

В закона се използва и по-широкото понятие ДЗЛ, в което се включват освен субектите на облагане и всички други лица, на които се възлага удържането и внасянето на данъци.

В чл. 5 са определени като данъчни субекти местните и чуждестранни лица (МЧЛ), както и неперсонифицирани дружества. Като МЧЛ, според чл.1 се обхващат Ю.Л. и Ф.Л., като Ф.Л. се облагат само за доходи изрично посочени в закона.

Дали лицето местно или чуждестранно се определя според критерии на ТЗ, като приложим закон е този на страната по регистрация на дружеството. За Ф.Л. се препраща към ЗОДФЛ §1 т. 11.

Допълнителните разпоредби на ЗКПО са 77 броя. От обхвата на закона са извадени Ю.Л., които подлежат на облагане с патентен данък. Специфични субекти чл. 2а организатори на хазартни игри и в чл. 2 ал. 5 лицата извършили морско търговско корабоплаване. Специфични субекти са и бюджетните предприятия, като те вместо с корпоративен данък се облагат с данък за приходите по чл. 4 – сделки по ТЗ извършвани по занятие, включително и отдаване под наем (чл.2в, вр. чл.4)

В чл. 6 са определени ЗДЛ, като се имат предвид местни Ю.Л. преди всичко търговски дружества по ТЗ и кооперациите. Не се обхващат клонове на чужди лица и търговски представителства, тъй като те се обхващат от понятието място на стопанска дейност. Обхванати са и лица нетърговци когато извършват стопанска дейност или отдават под наем имущество, местните неперсон. дружества (чл. 357 ЗЗД) и осигурителни каси; (чл.269 ТЗ) консорциуми.

ДЗЛ са и чуждестранните лица (ЧЛ) - юридически и неюридически дружества, когато осъществяват стопанска дейност в РБ, включително чрез място на стопанска дейност. В чл. 6 ал. 2 – това са вносители и платци на данък.

Понятието място на стопанска дейност е създадено от данъчното право именно за целите на корпоративното облагане – данък върху печалбата. Целта е да се създаде правна конструкция, чрез която дейността на ЧЛ на територията на РБ да може да се облага с корпоративен данък - §1 т. 5 ДОПК. §1 т.3 ЗКПО препраща към ДОПК и към чл. 25 ал. 2, 3 ЗКПО.

Същото понятие се съдържа и в сключените от РБ спогодби за избягване на двойното МН данъчно облагане, като във всяка спогодба е определено понятието място на стопанска дейност ((МСД), което е по-тясно от това по национално право. Целта е чрез това понятие да се обоснове облагане на печалбите с корпоративен данък в държавата, в която се осъществява дейността. За да се стигне до “място на стопанска дейност” най-общо се изхожда от начина по който тази дейност е свързана с държавата източник.

Разграничават се 2 връзки:

-предметна (обективна) – при нея предприятието трябва да разполага с определено място, чрез което да извършва цялостно или частично дейността си като общото определение се подкрепя с изброяване на примери;

-лична (субективна) – която ще обоснове наличието на МСД когато предприятието разполага с “представител със зависим статут” като зависимостта е с оглед отношенията помежду им.

Дали е налице МСД се решава според преценка на фактическите предпоставки.

Обекти на облагане – държавите изграждат данъчните си системи от една страна като предвиждат за местните си лица неограничена данъчна отговорност -обхващат се за облагане всички техни доходи и имущества независимо къде са получени. От друга страна свързват облагането с обекта на облагане, който се намира на територията на страната. Така се обхващат лицата, които не са местни за държавата.

Според чл. 2 печалбите се облагат с корпоративен данък, а чл. 3 предвижда, че местните Ю.Л. и неперсон. дружества се облагат за печалбите им, за всички източници в страната и чужбина – “универсален принцип”.

Чужди лица се облагат при източника, само за стопанската им дейност в страната т.н. ограничена данъчна отговорност – “териториален принцип”.

Чрез определяне териториалния обхват на закона се изяснява въпроса, как той действа в географско отношение. Така се определя израза – “печалби” или доходи от източници в страната.

Меродавен е териториалния обхват на приложение на националното данъчно право. §1 т.2 дава понятиет за РБ в юридически и териториален смисъл.

В раздел 2 на закона от гл. І са изброени (чл.7 – чл.12) кои печалби са от източници в страната.

В допълнителните разпоредби са дадени определения на понятия за някои категории доходи и при разлика между съдържанието с това в гражданското и търговското право се прилагат тези в ЗКПО. Именно правната квалификация на определени категории доходи създава трудности. Понятието доход - § 1 т. 5 .

Чл. 7, чл. 12, чл. 34, чл. 44 … - определят за кои доходи ще се удържа данък при източника.

Чл. 8 е специфичен и допълва възможността за прилагане на “индиректен метод” за определяне на печалбите.

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Корпоративно облагане" е облагане на печалба и доходи на юридически лица и неперсонифицирани дружества.

2. "България или страната" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.

3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) "Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

4. "Обичайна печалба" е печалбата, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност.

5. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) "Доходи" включва доходите от: дивиденти, дялово участие, лихви, положителната разлика от разпореждане с недвижима собственост, движими ценности и финансови активи, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и от наем.

Обекти на облагане, видове данъци, данъчни субекти и данъчно задължени лица

Чл. 1. (1) Този закон урежда облагането на:

1. печалбата и доходите на местните и чуждестранните юридически лица, включително бюджетните предприятия, както и на местните и чуждестранните дружества, които не са юридически лица (неперсонифицираните дружества);

2. доходи на местни и чуждестранни физически лица, посочени в този закон.

(2) За целите на този закон бюджетните предприятия се смятат за юридически лица.

Чл. 2. (1) Печалбите се облагат с корпоративен данък.

(2) Доходите се облагат с данъци, установени по реда на този закон.

(4) Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 4 се облагат с окончателен годишен данък (патентен данък), когато осъществяват дейностите, посочени в Закона за облагане на доходите на физическите лица и при условията на същия закон. За останалите дейности тези лица се облагат по реда на този закон.

(5) Данъчно задължени лица, извършващи морско търговско корабоплаване, за дейността си от опериране на кораби вместо с корпоративен данък могат да се облагат с данък върху нетния тонаж на корабите за дните в експлоатация, когато отговарят едновременно на следните условия:

1. са дружества, регистрирани по Търговския закон;

2. оперират със собствени, с наети кораби или управляват кораби въз основа на договори за управление, както и отдават под наем кораби;

3. не отказват обучението на стажанти на борда на корабите, с изключение на случаите, когато броят на стажантите в рамките на една година превишава 1 на 15 офицери, плаващи на корабите;

4. комплектоват екипажите си с български граждани;

5. най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби, които плават под български флаг.

(6) Данъчно задължените лица упражняват правото си на избор по ал. 5 чрез подаване на декларация по образец, утвърден от министъра на финансите и съгласуван с министъра на транспорта.

(7) Данъчно задължените лица, избрали реда за облагане по ал. 5, го прилагат за срок не по-кратък от 5 данъчни периода.

(8) Данъчно задължените лица нямат право да прилагат реда по ал. 5 за:

1. морски кораби с нетен тонаж под 100 тона;

2. риболовни кораби;

3. кораби за развлечения, с изключение на пътническите кораби;

4. инсталации за добив на подземни богатства, нефтени платформи и кораби, извършващи драгажни дейности и дейности по теглене и влачене;

5. кораби, които данъчно задължените лица са предоставили за управление или по договор за беърбоут чартър, с изключение на случаите, когато са предоставени на държавата.

(9) За дейностите извън тези по ал. 5 данъчно задължените лица, извършващи морско търговско корабоплаване, се облагат по общия ред.

Чл. 2а. Организаторите на хазартните игри: лотарии, томболи, тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития, числови лотарийни игри, Бинго и Кено, вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху стойността на получените за всяка игра залози, както следва:

1. за хазартните игри тото и лото, залагане върху резултатите от спортни състезания и върху случайни събития данъкът се декларира преди определяне на резултатите от всяка игра с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник" и се внася:

а) за игри със седмичен цикъл - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите, но преди определянето на резултатите от следващата игра; при ежедневно провеждане на игрите - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите за предходните седем календарни дни;

б) за игри с по-голям цикъл - в 7-дневен срок след определяне на резултатите;

2. за хазартните игри лотария, Бинго и Кено данъкът се събира върху номинала на залога, посочен във фишове, талони и билети или други документи за участие;

3. за хазартни игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка, данъкът се събира върху увеличението в цената, като данъкът се декларира и внася в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите.

(2) Организаторите на хазартните игри по ал. 1, т. 2 начисляват и внасят данъка по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си преди получаване на документите за участие или осъществяване на вноса им. Предприятията, определени от министъра на финансите или от друг орган, посочен със закон, отпечатващи документи за участие или осъществяващи вноса им, предоставят документите за участие само след представяне на документите за платения данък. Организаторите на хазартните игри по ал. 1, т. 2 подават ежемесечно до 10-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. Когато дейността на организатора е прекратена на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за хазарта, събраният данък върху неизползваните документи се връща от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията на лицето, като към искането за връщане се прилагат решението за прекратяване на дейността и неизползваните документи за участие.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът по ал. 1, т. 3 се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор. Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение, и да представи пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонна или телекомуникационна връзка. В срока по ал. 1, т. 3 организаторът на хазартната игра и телефонният или телекомуникационният оператор декларират направените залози в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си.

(4) Приходите от спомагателна дейност по смисъла на Закона за хазарта вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху стойността им, определен за съответния вид хазартни игри. Данъкът се начислява и внася до седмо число на месеца, следващ този на получаването на приходите.

Чл. 2в. Бюджетните предприятия се облагат с данък върху приходите от дейностите по чл. 4, ал. 1 вместо с корпоративен данък.

Чл. 2г. (1) Лицата, които организират хазартни игри с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино, вместо с корпоративен данък за печалбите и/или с окончателен данък по чл. 2а за хазартните игри с хазартен игрален автомат, съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка в игрално казино за игрална маса и други игрални съоръжения в казино, се облагат с окончателен данък върху съответното съоръжение.

(2) Лицата по ал. 1 начисляват и внасят данъка в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си на авансови тримесечни вноски и изпращат копие от платежното нареждане до териториалната дирекция по местонахождението на игралната зала, обекта за осъществяване на залаганията или казиното и до контролния орган по хазарта. Вноските се внасят за всеки обект за хазартна дейност с отделно платежно нареждане, в което се посочват местонахождението и адресът на обекта. Лицата по ал. 1 подават декларация за съответното тримесечие по образец, утвърден от министъра на финансите, в сроковете за внасяне на данъка.

(3) Данъкът по ал. 1 се внася съответно до 3 януари за първото тримесечие на календарната година, до 1 април - за второто тримесечие, до 1 юли - за третото тримесечие, и до 1 октомври - за четвъртото тримесечие на календарната година.

(4) За всички останали дейности облагането на лицата по ал. 1 се извършва по общия ред.

Чл. 3. (1) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с корпоративен данък.

(2) Чуждестранните юридически лица и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с корпоративен данък за стопанската си дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност.

Чл. 4. (1) Юридическите лица, които не са търговци, включително бюджетните предприятия и организациите на вероизповеданията, се облагат за печалбата и доходите им, получени от сделки по чл. 1 от Търговския закон, извършвани по занятие, включително от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество.

(2) Бюджетните предприятия могат да предоставят правото на мероприятията, производствата и дейностите, които са обособени на самостоятелен баланс или изведени на отделни извънбюджетни приходно-разходни сметки, да се разчитат за дължимите данъци и вноски от тяхно име и за тяхна сметка.

Чл. 5. (1) Данъчни субекти по реда на този закон са местните и чуждестранните лица и местните и чуждестранните неперсонифицирани дружества.

(2) Данъчните субекти са носители на данъчното задължение.

(3) Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път.

(4) Организаторите на хазартни игри по чл. 2а са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет за получените и изплатените суми за участие в хазартните игри по образци, утвърдени от министъра на финансите.

(5) Алинея 4 не се прилага за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка и когато за провеждането на игрите е осигурена компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни на Националната агенция за приходите.

Чл. 6. (1) Данъчно задължени лица по реда на този закон са:

1. местните юридически лица;

2. местните юридически лица, които не са търговци, когато извършват стопанска дейност или отдават под наем движимо и недвижимо имущество;

3. бюджетните предприятия, когато извършват стопанска дейност или отдават под наем движимо и недвижимо имущество;

4. местните неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;

5. чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност;

6. чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност.

(2) Платци и вносители на данъка са данъчно задължените лица по ал. 1, освен ако законът предвижда друго.

Печалба и доходи от източници в страната

Чл. 7. (1) Печалбите и доходите на местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се смятат, че са от източник в страната, освен ако законът предвижда друго.

(2) Печалбата и доходите са от източници в страната и когато произхождат от стопанска дейност чрез:

1. място на стопанска дейност или определена база на територията на страната;

2. прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител.

(3) Печалбата и доходите от инвестирани капитали на територията на България са от източник в страната без оглед на произхода на капитала.

(4) Печалбата и доходите от продажба, износ и друга реализация на стоки, услуги и права на и от територията на България са от източници в страната. Когато чуждестранни лица купуват в страната и внасят и изнасят стоки и услуги, без да имат място на стопанска дейност, не се смята, че печалбите и доходите са с източник в страната.

(5) Независимо от разпоредбите на ал. 4 следните доходи, платени от местно лице или от място на стопанска дейност на чуждестранно лице в страната, се смятат, че са от източник в страната:

1. възнаграждения за лица, работещи на свободна практика - при условие, че сумата на възнаграждението се приспада при изчисляването на дохода на платеца или би се приспаднала, ако платецът не е освободен от корпоративен данък или от данък върху дохода;

2. възнаграждения, различни от работна заплата, изплащани на служител или член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции;

3. дивиденти и ликвидационни дялове от участие в търговски и неперсонифицирани дружества;

4. лихви;

5. доходи от използване на движимо или недвижимо имущество, възнаграждения по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг;

6. авторски и лицензионни възнаграждения;

7. възнаграждения за технически услуги;

8. възнаграждения по договори за управление.

(6) Доходи от селско и горско стопанство, доходи от използване на недвижима собственост и положителни разлики от продажби на недвижима собственост, намираща се на територията на страната, са от източници в страната.

(7) За целите на ал. 6 "недвижима собственост" включва и притежание на идеална част или ограничено вещно право върху недвижима собственост.

(8) Доходи от сделки с дялово участие в местни дружества, както и от сделки с ценни книги по ал. 9 са от източник в страната.

(9) Доходи от ценни книги, издадени от държавата, общините и местни юридически лица, са от източник в България.

Чл. 8. Когато дейността се осъществява частично на територията на България или в границите на нейната изключителна икономическа зона и континенталния шелф и е невъзможно на базата на изискуемите по Закона за счетоводството и други нормативни актове документи на данъчно задълженото лице да се определи пряко частта от печалбата, произхождаща от източници в страната, за такава се счита частта от общата печалба, съответстваща на относителния дял от дейността, осъществявана в страната.
Данъчна основа

Чл. 10. Основа за определяне на корпоративния данък е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора.

Чл. 11а. Основата за облагане на дейностите по чл. 4, ал. 1 на бюджетните предприятия е размерът на приходите, произтичащи от осъществяване на посочените дейности.

Чл. 11б. Основа за облагане по чл. 36, ал. 2 са пряко свързаните с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства разходи, начислени през календарния месец за: горива, гориво-смазочни материали и други консумативи, резервни части и труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги, технически прегледи, козметика и аксесоари, паркинг, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани със съответните превозни средства, до размера на извършените разходи за ремонт (отстраняване на щетите), за които се отнася обезщетението.

(2) Когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа по ал. 1:

1. разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;

2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, в т.ч. текущия месец.

(3) Когато основата за облагане по ал. 1 е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите месеци.

Чл. 11в. (1) Основата за облагане на дейността от опериране на кораб по чл. 2, ал. 5 се определя за всеки ден в експлоатация през съответния календарен месец.

(2) Основата за облагане на дейността от опериране на кораб по чл. 2, ал. 5 за един ден в експлоатация се определя, както следва:

1. за кораб с нетен тонаж до 1000 т - 3,50 лв. за всеки започнати 100 т;

2. за кораб с нетен тонаж от 1001 до 10 000 т - 35 лв. плюс 3,00 лв. за всеки започнати 100 т над 1000 т;

3. за кораб с нетен тонаж от 10 001 до 25 000 т - 305 лв. плюс 2,50 лв. за всеки започнати 100 т над 10 000 т;

4. за кораб с нетен тонаж над 25 001т - 680 лв. плюс 1 лв. за всеки започнати 100т над 25 000т

Чл. 12. (1)Основа за облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени (персонифицирани) в полза на местни и чуждестранни лица, е брутният размер на тези доходи, с изключение на разпределението на източниците на собствения капитал под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

(2) Основа за облагане на доходите, начислени (персонифицирани) в полза на чуждестранните физически и юридически лица, както и на чуждестранните неперсонифицирани дружества, освен доходите по ал. 1 е брутният размер на доходите от:

1. лихви, включително и лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;

2. авторски и лицензионни възнаграждения;

3. възнаграждения за технически услуги;

4. доходи от използване на движимо или недвижимо имущество, възнаграждения по договори за експлоатационен лизинг, франчайзинг и факторинг от източници в Република България;

5. възнаграждения по договори за управление;

6. възнаграждения, реализирани в качеството на членове на управителни и контролни органи на български юридически лица.

(3) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от разпоредителни действия с дялови участия, ценни книги и финансови активи е положителната разлика между продажната им цена, съответно пазарната цена на насрещната престация и тяхната документално доказана цена на придобиване.

(4) Основата за облагане на доходите от лихви на чуждестранни лица по договори за финансов лизинг в случаите, когато в договора не е изрично определен размерът й, се определя на базата на пазарната лихва.

(5) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от разпореждане с недвижима собственост е положителната разлика между продажната цена и актуализираната цена на придобиване. За цена на придобиване се приема по-високата цена между цената, определена по реда на чл. 46 от Закона за местните данъци и такси, и действително платената цена, увеличена с инфлацията.
Приоритетно прилагане на международни спогодби

Чл. 17. (1) Когато в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или в друг международен договор, влязъл в сила, ратифициран от България, обнародван в "Държавен вестник", се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната международна спогодба или договор.

Избягване на международното двойно данъчно облагане

Чл. 18. Когато няма сключена спогодба или друг международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, се прилагат разпоредбите на този закон.

Чл. 19. (1) При определяне на корпоративния данък местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за всеки идентичен или подобен данък, наложен в чужбина от съответните компетентни органи.

(2) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за данъка върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници.

(3) Данъчният кредит по ал. 1 и 2 се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до размера на българския корпоративен данък и данък върху доходите, които биха били дължими, ако се определяха за местна печалба или доход

Чл. 20. При прилагането на чл. 19 министърът на финансите има право:

1. да уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните печалби и доходи, произхождащи от съответен източник или формиран финансов резултат;

2. да не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен;

3. да определи, че чуждестранна печалба от една държава произхожда от друга държава;

4. да извърши други преизчисления, свързани с уточняване на източника и размера на печалбата и доходите.

Чл. 25. (1) По реда на този раздел се определя и облагаемата печалба на място на стопанска дейност.

(2) Когато чуждестранно лице извършва дейността си чрез прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител на територията на страната и този представител има и обичайно упражнява права за сключване на търговски договори от името на чуждестранното лице, се счита, че то има място на стопанска дейност в България за дейностите, които предприема, освен ако не са от подготвителен или спомагателен характер.

(3) Не се счита за място на стопанска дейност покупката на стоки за лични цели за или от името на чуждестранно лице.

Данъци удържани при изтолника и данъци върху разходите.

Чл. 34. (1)Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни физически лица, местни юридически лица, които не са търговци (в т.ч. на общините), и чуждестранни лица, се облагат с данък, който се удържа при източника и е окончателен.

(2) Когато дивидентите са начислени в полза на държавно юридическо лице (учреждение), което участва в капитала на дружеството на собствено основание (не като представител на държавата), данъкът по ал. 1 се удържа на общо основание.

(3)Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато източниците на собствения капитал се разпределят под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

(4) Когато юридическите лица, неперсонифицираните дружества и бюджетните предприятия, независимо дали извършват стопанска дейност, както и едноличните търговци и чуждестранните лица чрез място на стопанска дейност, начисляват на чуждестранни лица и на чуждестранни неперсонифицирани дружества доходите, изброени в чл. 12, ал. 2, 3 и 5, и те не са реализирани чрез място на стопанска дейност по смисъла на този закон или определена база по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физическите лица, данъкът, удържан при източника, е окончателен. Лицата удържат данъка при източника, когато начисляват посочените доходи. Когато платецът на доходите не е задължен да удържа и внася данъка, той се внася от получателя на дохода.

(5) Не се облагат с данък при източника доходите от сделки с акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни инвестиционни схем, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа.

(6) За целите на този закон при преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик по реда на чл. 265 от Търговския закон се счита, че към датата на вписването по чл. 265б от Търговския закон е начислен ликвидационен дял в полза на едноличния собственик, който се облага по реда на ал. 1.

(7) Разпоредбата на ал. 4 се прилага и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност начислява доходи по чл. 12, ал. 2, 3 и 5 на други части на предприятието си, разположени извън територията на страната.

(8) Не подлежат на облагане с данък при източника по ал. 1 дивиденти и ликвидационни дялове, начислени от местно лице в полза на чуждестранно лице, местно на държава - членка на Европейския съюз, при условие че чуждестранното лице:

1. съгласно данъчното законодателство на страната - членка на Европейския съюз, се смята за местно лице на тази страна за данъчни цели и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице на държава извън общността;

2. се облага с корпоративен данък или подобен на корпоративния данък върху печалбата съгласно местното законодателство на съответната държава, без да има право на избор или освобождаване от облагане с този данък;

3. е действителен притежател на дохода и притежава най-малко 20 на сто от дяловете/акциите на местното лице;

4. към момента на начисляване на дивидентите или ликвидационните дялове е притежавало дяловете/акциите по т. 3 непрекъснато за период не по-малък от една година.

(9) Не се облагат с данък при източника лихвите по облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в страната и/или в държава - членка на Европейския съюз.

(10) Не се облагат с данък при източника лихвите по заем, предоставен от емитента на облигациите на едноличния си собственик на капитала, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. емитентът е местно лице на държава - членка на Европейския съюз;

2. едноличен собственик на капитала на емитента е българско юридическо лице;

3. емитентът е издал облигациите за предоставяне постъпленията от тях на заем на едноличния си собственик на капитала;

4. облигациите са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в страната и/или в държава - членка на Европейския съюз.

Данъчни размери

Чл. 44. (1) Корпоративният данък е в размер 15 на сто.

ДОПК §1 т.5. "Място на стопанска дейност" е:

а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;

б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;

в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.

ЗОДФЛ §1 т.11. "Лихва" е: доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, както и доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа.