6. Субекти на данъчните правни отношения. Данъчна провосубектност. Субекти на данъчните задължения. Видове субекти. Основни права и задължения на данъчните субекти.

Често държавата се нарича данъчен кредитор или оправомощено да получи данъка лице (субект). По този начин се подчертава публичния характер на данъчното правоотношение. Тя е активен субект в данъчните правоотношения.

Данъчен субект – това е лицето, определено да понесе данъчната тежест. Те са пасивни субекти на данъчните правоотношения /ФЛ, ЮЛ или други социални дадености, приравнени от данъчния закон на ЮЛ/.

ДЗЛ е по-широко понятие и обхваща и други лица, на които законът налага задължение във връзка със събиране на данъка (чл.14 ДОПК).

Правосубектност: едно лице или социална даденост може да бъде потенциален субект на данъчни правоотношения в случаите, предвидени в данъчните закони. По общо правило данъчната провосубектност следва гражданската и затова често се казва, че ФЛ и ЮЛ притежават данъчна правосубектност от момента на получаване на гражданска такава – за ФЛ от раждането, а за ЮЛ от учредяването. Затова се говори за вторична данъчна правосубектност, а когато тя е само за целта на данъчния закон говорим за първична данъчна правосубектност – чл.9 ал.2 ДОПК.

Използва се и понятието място на стопанска дейност – §1, т.5 ДОПК

"Място на стопанска дейност" е:

а). определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;

б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;

в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.

Целта на първичната данъчна правосубектност (чл.9, ал.2 ДОПК) е да се персонифицира дейността на чуждестранните ЮЛ, за да могат да се облагат с данък върху печалбата (това се използва за такива лица, които не са учредили или не участват в наши ЮЛ). Такива са клоновете на чужди ЮЛ и др., които осъществяват стопанска дейност. Дори, когато е вторична правосубектността данъчният закон предвижда облекчения за регистрираните.

Данъчния зякон характеризира субектите като местни и чужди лица според връзката им с държавата. Лицата, местни за държавата са неограничено данъчно задължени, като за тях се прилага принципа за световния доход или имущество (обхваща се всякакво имущество независимо къде по света се намира). Чуждестранните лица (те не са местни за България) са ограничено данъчно задължени – само за доходите от страната.

Основни права /чл. 13 ДОПК/ и задължения /чл.17 ДОПК/.

Задължения на участниците в производствата

Чл. 13. Участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12, ал. 1 и 2

Права на задължените лица

Чл. 17. (1) Задължените лица имат право:

1. на уважение към честта и достойнството им при осъществяване на процесуалните действия по този кодекс;

2. да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс;

3. на опазване в тайна сведенията, фактите и обстоятелствата, представляващи данъчна и осигурителна информация;

4. да изискват от органите по приходите и публичните изпълнители при изпълнение на правомощията им да се легитимират и да показват акта, въз основа на който се предприемат съответните действия;

5. да им бъдат осигурени и предоставени безплатно:

а) приемането на всички документи, представени от задължени и трети лица относно публичните им задължения;

б) информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения;

в) информация за здравноосигурителния им статус и осигурителния им доход;

г) данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, които следва да се публикуват и в Интернет страницата на агенцията;

д) възможност за електронен обмен на данни с органите по приходите и публичните изпълнители;

6. да бъдат информирани за последиците от принудителното изпълнение на вземания за данъци, други публични вземания и задължителни осигурителни вноски;

7. да искат издаването и да получават в срок актове или други документи, с които се удостоверяват факти с правно значение или се признава или отрича съществуването на права или задължения, когато имат правен интерес от това;

8. да обжалват всички актове и действия на органите по приходите и публичните изпълнители, с които се засягат техни законни права и интереси, по реда, предвиден в този кодекс.

(2) Органите по приходите са длъжни да осигуряват на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания по реда, предвиден в този кодекс. Страните могат да правят писмени искания и възражения.

(3) Когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.

(4) Указанията за единното прилагане на законодателството относно данъците или задължителните осигурителни вноски, които са задължителни за органите по приходите и публичните изпълнители, се публикуват. Публикуването се прави в Интернет страницата на съответната администрация, като може да бъде направено и публикуване в пресата или по друг общодостъпен за задължените лица начин.

(5) Когато задължено лице заплати целия дължим данък или задължителна осигурителна вноска за съответния период в законоустановения срок за ползване на намаление, при установяване на правилността на извършеното плащане то ползва предвидените в тези случаи намаления на размера на данъка, ако съответната декларация е подадена в законоустановения срок.

(6) Задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Най-важното от правата е правото на защита, като данъчните субекти са длъжни да изпълняват задълженията си, ако актовете на приходната администрация не противоречат на закона.

Обикновено данъчните органи трябва да се легитимират и да представят акт, въз основа на който предприемат съответните действия.Трябва да се опазват фактите, станали им известни (да пазят данъчната тайна). Тя се схваща като служебна тайна – чл.73 ДОПК

Чл.17, ал.3 ДОПК – ако данъчният субект действа съобразно указания, дадени му в писмен вид от съответен данъчен орган, които в последствие се окажат незаконосъобразни може да не дължи лихви и може да бъде освободен от съответните санкции.

Чл.13 ДОПК – задължение да се съдейства на данъчните органи, като данъчният орган е длъжен да обосновава необходимостта от това в съответен акт

Подаването на данъчна декларация е един вид съдействие за отразените в нея факти и обстоятелства, но не обвързва приходната администрация с тях. Тази декларация е частен документ и е доказателство срещу този, който я е подал (извънсъдебно признание за отразените в декларацията факти).