Homepage > Гражданско право - обща част > Юридически лица с нестопанска цел

Юридически лица с нестопанска цел

Юридически лица с нестопанска цел

Тъй като разпоредбите на 134 – 154 ЗЛС са отменени, уредбата на този тип юридически лица се представя от 44 КРБ, където се провъзгласява правото на гражданите да се сдружават и едновременно с това е установена забрана за съществуването на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалването на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаването правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.[i]

На законодателно ниво уредбата се дава преди всичко от ЗЮЛНЦ, но би следвало да се държи сметка и на неотменените 131 –133а ЗЛС, новият ЗПП и ЗВероизп от 1947 г., КТ, който урежда синдикалните организации като тип юридически лица с нестопанска цел.

Трябва да се отбележи, че политическите партии, организациите, осъществяващи религиозна дейност и синдикалните организации, по силата на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЮЛНЦ, се уреждат с отделни закони.[ii]

Видове юридически лица с нестопанска цел

1.Според целите, които преследват юридическите лица с нестопанска цел биват следните видове:

-политически партии

-синдикални организации

-религиозни сдружения

-професионални съюзи

-научни съюзи

-спортни дружества

-културно-просветни дружества и т.н.

2.От гл.т. на възможността на отделните лица да членуват в тях, юридическите лица с нестопанска цел биват:

а) отворен тип юридически лица с нестопанска цел (синдикатите напр.) – т.е. всяко лице може да членува в тях

б) затворен тип юридически лица с нестопанска цел (напр. съюз на архитектите, на лекарите, на юристите и пр.) – особеното е, че не всеки може да бъде член на едно такова сдружение, а само онези лица, чиято професия (занятие) се покрива с предмета на дейност на съответното сдружение.

3.Според наличието/липсата на членски състав, юридическите лица с нестопанска цел се подразделят на:

а) сдружения – те имат корпоративно устройство. Особеност е, че докато обикновеното изискване спрямо сдруженията е, техните членове да са физически лица, то членове на сдруженията, осъществяващи общественополезна дейност, могат да бъдат както физически, така и юридически лица – 19 ЗЮЛНЦ.[iii]

б) фондации – при фондациите няма членски състав.

Когато се касае за организации с членски състав, се поставя въпроса за тяхната правосубектност – принципът е, че само дееспособни лица могат да членуват в тях.

Друга особеност е при синдикалните организации – в синдикатите могат да членуват както лица, намиращи се в трудово правоотношение, така и лица, които се намират в приравнено нему правоотношение, т.е. членове на синдикални организации могат да бъдат и непълнолетните, които работят.

ЗЮЛНЦ дава една нова уредба на този тип юридически лица – в него структурно се включва една встъпителна част, в която влизат общите правила, важими за всички юридически лица с нестопанска цел (Глава първа от ЗЮЛНЦ).

ЗЮЛНЦ, подобно на ЗЛС, прави една диференциация в зависимост от вида на съответното юридическо лице с нестопанска цел (дали е сдружение или е фондация), но от друга страна законът прави и разграничение в зависимост от характера на извършваната от юридическото лице с нестопанска цел дейност – дали дейността се извършва в частна или в обществена полза. Такъв е смисълът на 2 ЗЮЛНЦ, който допуска възможността за самоопределение на юридическите лица с нестопанска цел.[iv]

В общите си разпоредби ЗЮЛНЦ отделя място за въпроса, свързан с дейността и целите, към които е насочено функционирането (дейността) на юридическите лица с нестопанска цел, както и за принципните положения, на които почива избора на средства за осъществяване на съответната дейност. Тук има някои законотворчески неточности – 3 ЗЮЛНЦ (“Цел на дейност”), всъщност урежда свободата при избора на средства при реализирането на дейността на юридическите лица с нестопанска цел, ограничаването на средствата и границите, в които тези юридически лица могат да извършват и стопанска дейност.[v] Друго несъответствие е 2 ЗЮЛНЦ (“Определяне на дейността”), който закриля принципът за свободата при избор на целите. Т.е. има едно смесване на понятия, които задължително трябва да присъстват като индивидуализиращи белези в устава на сдруженията (20 ЗЮЛНЦ)[vi] и фондациите (34 ЗЮЛНЦ).[vii]

Целта на организациите с нестопанска цел не е дефинирана изрично, не е определено също така какво е съдържанието и значението на целите при тези юридически лица. Това е един пропуск на законодателя, тъй като понятието “цел” е ключово при юридическите лица с нестопанска цел, защото обуславя валидността на правния субект, т.е. най-малкото би било неоправдано да се създава такова юридическо лице, ако то не си е поставило за постигане някаква цел (б. М. Ш.). Независимо от този безспорен пропуск, целта на юридическото лице с нестопанска цел трябва да е на първо място постижима, от друга страна да не противоречи на закона и добрите нрави и не на последно място – да не заобикаля императивните законови норми.

Актът, чрез който се учредява едно юридическо лице с нестопанска цел е било едностранна сделка (при фондациите), било многостранна сделка (при сдруженията). Целта е онова, към което е насочена дейността на съответното юридическо лице, докато предмета на дейност са фактическите и правните действия, които то извършва.

В ЗЮЛНЦ се прави следното разграничение – понятието “предмет на дейност” се отнася само до онези юридически лица с нестопанска цел, които извършват и стопанска дейност, докато при “нормалните” юридически лица с нестопанска цел се говори за “цел и средства”.

Хипотезата обаче е по-друга при юридическите лица с нестопанска цел, които извършват и стопанска дейност – те трябва да посочат извършването и на тази стопанска дейност в устава си.

Възникване на юридическите лица с нестопанска цел

Възникването на юридическите лица с нестопанска цел става по нормативно-регистрационната система, като и тук в правопораждащия фактически състав елементите са два:

1.Многостранна сделка (напр. учредителният договор при сдруженията) или едностранна сделка (при фондациите).

2.Охранително производство, в резултат от което юридическото лице с нестопанска цел се вписва в регистъра за юридическите лице с нестопанска цел към ОС.

ЗЮЛНЦ изрично предвижда, че правоспособността на този вид юридически лица възниква с вписването в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел към ОС по седалището на юридическото лице. Тази правоспособност е универсална (обща), тъй като съгласно 6, ал. 3 ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел са носители на всички права и задължения, които не са свързани с естествените качества на физическите лица и могат да притежават имущество.[viii]

Юридическите лица с нестопанска цел имат наименование, за което също важат изискванията при търговските дружества – наименованието трябва да включва ясно означение за вида на юридическото лице с нестопанска цел, да не въвежда в заблуждение третите лица и да не накърнява добрите нрави, да е изписано на български език и т.н.[ix]

По-детайлно е уредена защитата на наименованието чрез иск за защита правото на име – вписаното в регистъра юридическо лице с нестопанска цел може да иска от всяко друго юридическо лице с нестопанска цел, което е вписано по-късно и носи същото наименование, да преустанови неговото използване (7, ал. 5 ЗЮЛНЦ). Т.е. дори не е необходимо юридическото лице с нестопанска дейност, което неправомерно си служи с наименование на друго такова, да вписано.

Устройство на юридическите лица с нестопанска цел

Отклонение от предвидените норми в ЗЮЛНЦ може да има в учредителния акт или устава на съответното юридическо лице с нестопанска цел (11, ал. 1 ЗЮЛНЦ).[x]

ЗЮЛНЦ изрично предвижда материята, свързана с преобразуването и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел:

1.Преобразуване на юридическите лица с нестопанска цел – 12, ал. 1 ЗЮЛНЦ предвижда, че юридическите лица с нестопанска цел могат да се преобразуват в друг вид юридически лица с нестопанска цел, да се вливат, да се сливат, да се отделят или разделят.[xi] Ал. 3 от същия член предвижда, че членовете на юридическото лице с нестопанска цел, което се е сляло или вляло в друго юридическо лице с нестопанска цел, стават негови членове, а членовете на юридическото лице с нестопанска цел, което се е разделило, стават членове на новообразуваните юридически лица с нестопанска цел и то по избор.[xii] Според 12, ал. 2 ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел, които са се отделили или разделили, отговарят солидарно за задълженията, възникнали до преобразуването им.[xiii]

2.Прекратяване на юридическите лица с нестопанска цел. Прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел е уредено в 13 ЗЮЛНЦ[xiv] и бива следните видове:

а) ex lege – когато е изтекъл срокът, за който то е учредено

б) с решение на върховния си орган (Общото събрание)

в) с решение на ОС по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато:

-юридическото лице с нестопанска цел не е учредено по законния ред

-когато извършва дейност, която противоречи на закона или е противна на обществения ред или на добрите нрави

-когато съответното юридическо лице с нестопанска цел е обявено в несъстоятелност

Ликвидация на юридическите лица с нестопанска цел

Когато прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел не на основание решение на ОС (когато е било заради изтичане на срока, за който то е учредено, било по решение на Общото събрание), прекратяването се вписва служебно и се назначава ликвидатор. Поначало ликвидаторът е управителния орган на юридическото лице с нестопанска цел или конкретно определено от него лице.

14, ал. 4 ЗЮЛНЦ предвижда, че що се касае за ликвидация/несъстоятелност, за юридическите лица с нестопанска цел се прилагат разпоредбите на ТЗ,[xv] т.е. макар в ТЗ да се имат предвид само търговците, ЗЮЛНЦ препраща към неговите разпоредби.

В хода на ликвидацията се извършват всички действия, както и при ликвидацията на търговските дружества – събират се вземанията на юридическите лица с нестопанска цел и се изплащат задълженията към кредиторите. Особеност е, че разпределението на останалото имущество става било по правилата, записани в устава (учредителния акт) на юридическото лице с нестопанска цел, било по решение на върховния орган. Ако такова решение не се вземе, то тогава разпределението на оставащото имущество се прави по решение на ликвидатора.

Когато в устава (учредителния акт) или по решение на върховния орган/ликвидатора, е прието имуществото да отиде у определено лице, но то не съществува или не може да бъде определено точно, то тогава имуществото преминава у общината по седалището на юридическото лице с нестопанска цел – 15, ал. 2 ЗЮЛНЦ.[xvi]

След разпределението на имуществото, ликвидаторът иска заличаване на вписването на юридическото лице с нестопанска цел, с което последното престава да съществува в правния мир.

ВИДОВЕ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ

Корпоративни юридически лица с нестопанска цел (сдружения)

Минималният брой лица за учредяването на едно сдружение, са 3, като е без значение дали са физически или юридически), които се обединяват за извършването на дейност с нестопанска цел. Ако сдружението се самоопредели (т.е., ако извършва дейност в обществена полза), то тогава учредителите трябва да бъдат 7 физически лица или 3 юридически лица.

На учредителното събрание трябва да се приеме устав, който да съдържа всички правно-индивидуализиращи белези на юридическите лица с нестопанска цел – наименование, седалище, цели и средствата за постигането им, определяне вида на дейност, предмет на дейност, органи на управление, клонове на сдружението, правомощия на органите на управление, правилата, относно представянето на сдружението пред третите лица и т.н. (20 ЗЮЛНЦ).[xvii]

Членственото правоотношение при сдруженията се свежда в:

1.На първо място в едно имуществено задължение – имуществените вноски, които всеки член на сдружението е длъжен да направи, ако това е предвидено в устава. Членовете на сдружението отговарят само до дела си, предвиден в устава. Имуществената отговорност на сдружението е отделена от тази на неговите членове.

2.От друга страна в неимуществените правоотношения – всеки член има право да избира и да бъде избиран в управителния съвет, да бъде информиран за дейността на сдружението, да се ползва от имуществото му и резултатите от дейността му, по предвидения в устава ред (21, ал. 2 ЗЮЛНЦ).[xviii]

Имуществените права са прехвърлими, докато неимуществените – са непрехвърлими.

Прекратяването на членственото правоотношение става при:

-едностранно волеизявление от страна на някой от членовете

-със смъртта или поставянето под пълно запрещение на някой член

-с изключване от сдружението по решение на Общото събрание

-с прекратяването на сдружението

Изключване може да стане и по решение на Управителния съвет, ако това е предвидено в устава.

Органи на сдружението

1.Върховният орган на сдружението е Общото събрание. Правомощията му са свързани с вземането на решения за промяна/допълване на устава, за да формира управителните органи, да приема/изключва членове от сдружението (това правомощие може да се предостави и на Управителния съвет), да взема решения за преобразуване и прекратяване на сдружението и т.н.

Поначало тези решения подлежат на съдебен контрол, като споровете по законосъобразност на решенията на Общото събрание могат да се водят от всеки член на събранието или негов орган, или от прокурора. Преклузивният срок за обжалване е един месец, а онези членове на сдружението, които не са присъствали на събранието, могат да обжалват решението му не по-късно от една година от неговото узнаване.

2.Управителен съвет – управителният съвет на сдружението се състои от минимум три лица, като те биха могли да са и юридически. В последния случай, юридическите лица могат да посочват като преки участници в управителния орган и лица, които не са членове на сдружението, т.е. лицата, които са членове на Управителния съвет, трябва да са членове на сдружението, като само, когато в него участват юридически лица, членовете на изпълнителния орган могат и да не са негови членове.

Членовете на Управителния съвет се избират за срок от пет години, като в неговите компетенции е да избере свой председател, освен, ако в устава не е посочено друго.

Управителният съвет има типичните правомощия, които имат изпълнителните органи и при другите типове юридически лица – да управлява и представлява сдружението, да привежда в действие решенията на Общото събрание, а може също така и да се разпорежда с имуществото на сдружението, ако в устава е предоставено това право.

Поначало контрол от страна на държавата върху дейността на сдруженията не се предвижда в 4 ЗЮЛНЦ, който урежда взаимоотношенията между тези юридически лица с нестопанска цел и държавата. Последната упражнява само контрол за законосъобразност в хода на вписването. Напротив, изрично е записано, че държавата може да насърчава и подпомага юридическите лица с нестопанска цел, извършващи дейност в обществена полза – предвидени са облекчения от данъчен, кредитно-лихвен, митнически и т.н. характер.[xix]

Контрол от страна на държавата върху учредяването и дейността на сдруженията има в хипотезата на онези от тях, които осъществяват религиозна дейност – регистрацията става по ЗВероизп, като режимът е разрешителен.

Фондации

Фондациите нямат членски състав. Тъй като поначало в ЗЮЛНЦ няма определение за този вид юридически лица с нестопанска цел, формулировката на фондациите може да се даде по следните два начина:

1.Фондацията се определя като юридическо лице без членове, на което гражданско-правните субекти, които го създават предоставят безвъзмездно имущество определени нестопански цели, които то ще осъществява, както и органите, които ще осъществяват тези цели, т.е. фондацията се определя като юридическо лице-учреждение.

2.Фондацията се определя като имущество с определено предназначение.

Учредяване на фондациите

Като юридическо лице, фондацията се учредява доброволно от гражданско-правни субекти, които обаче не са негови членове, а само предоставят имущество за осъществяване на дейността й, определят целите, които преследва и органите й. Органите на фондациите не е задължително да бъдат посочени в учредителния акт, тъй като 34, ал. 2 ЗЮЛНЦ изрично посочва, че, за да има валидност учредителният акт, е необходимо в него да са посочени само целите, преследвани от фондацията и предоставеното й имущество.[xx] Следователно останалите реквизити, съдържащи се в учредителния акт (34, ал. 1 ЗЮЛНЦ),[xxi] не са предпоставка за действителността на акта на учредяване.

Фондациите се учредяват по особен начин – или с едностранен учредителен акт inter vivos, или с едностранен учредителен акт mortis causa, т.е. актовете, с които се предоставя имущество на фондациите са следните:

1.Едностранна правна сделка, която поражда действие след смъртта на завещателя.

2.Дарение (отново едностранна правна сделка), което поражда действието си приживе. Тук има една особеност – не се касае за договор (под каквато форма е заложено дарението в 225 – 227 ЗЗД), тъй като той изисква наличието на две страни, а тук, при фондациите, дарението предшества учредяването на юридическото лице и следователно, към момента на извършването на дарението втори субект няма. Затова дарението при фондацията може да се обясни като едностранна сделка, която проявява действието си под отлагателно условие.

В тази връзка е и 33, ал. 4 ЗЮЛНЦ, където се съдържа законодателната фикция, според която имуществото, предоставено чрез учредителния акт, се счита имущество на фондацията от датата на извършване на учредителния акт приживе или от датата на откриване на наследството.[xxii] Т.е. имуществото на фондацията е нейно от момента на възникването й доколкото тя изобщо е възникнала.

Когато фондацията се учредява чрез дарение, необходимо е учредителният акт да има нотариално заверени подписи. Ако се касае за вещни права върху недвижими имоти, учредителният акт трябва да се впише от съдията по вписванията при РС.

Учредителите нямат качеството на членове на фондацията. Само в 36 ЗЮЛНЦ се говори за запазване на права за учредителите или за трето, посочено от тях лице.

Други лица, които имат връзка с дейността на фондациите са бенефициерите, които поначало не могат да претендират никакви права срещу фондацията, освен тогава, когато се касае за фондации, определили се да извършват дейност в обществена полза.

Фондациите следва да се разграничават от фондовете, които понякога могат да са и юридически лица. Това отграничаване е необходимо, тъй като, когато става въпрос напр. за фонд за построяване на църква, касае се за обособено имущество, което не е имущество на юридическо лице, а се събира от други юридически лица. Понякога обаче фондът е обособен като юридическо лице (напр. Фонд “13 века България”), но разграничителният критерий не е абсолютен.

Фондациите следва да се разграничават и от спонсорския договор. Последният е договор, при който едно лице предоставя едно имущество на друго лице срещу някакво насрещно задължение. Фондацията би могла да встъпи по правоотношение по един спонсорски договор.

Видове фондации

Както сдруженията, така и фондациите могат да се определят като:

1.Юридически лица с нестопанска цел, извършващи и стопанска дейност

2.Юридически лица с нестопанска цел, неизвършващи стопанска дейност

3.Юридически лица с нестопанска цел, извършващи общественополезна дейност

4.Юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в частна полза

Правопораждащи елементи при фондациите

Правопораждащият фактически състав при фондациите обхваща следните два елемента:

1.Безвъзмездна едностранна сделка – inter vies или mortis causa.

2.Охранително производство (вписване).

Искът за вписване от учредителя. Когато фондацията възниква по завещание, искането за вписване се прави от изпълнителя на завещанието, наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от дейността на фондацията съобразно учредителния акт (34, ал. 3 ЗЮЛНЦ).[xxiii]

Предвид на това, че фондацията възниква с акт mortis causa, в законът е предвидена особена техника за изменение и допълнение на учредителния акт, когато това не е възможно. В този случай, заместващ волята на учредителя е ОС по седалището на фондацията, който се сезира с искане за промяна/допълнение на учредителния акт, т.е. тук има изменение на една едностранна сделка по съдебен ред. Сходно е положението и при допълването на договора по 300 ТЗ.[xxiv]

Други хипотези, при които ОС по седалището на фондацията замества волята на учредителя са случаите, когато в учредителния акт не са посочени органите на фондацията (35, ал. 4 ЗЮЛНЦ)[xxv] или тогава, когато органите на фондацията не са в състояние да вземат решение за попълване на състава си (35, ал. 3 ЗЮЛНЦ).[xxvi]

Това са и трите изключения, при които волята на Окръжния съд по седалището на фондацията замества волята на учредителя й.

Органи на фондациите

Фондациите по принцип имат само един орган, но, ако волята на учредителят е предвидила повече органи, то тогава за съотношенията между тези органи, се прилагат правилата, уреждащи правоотношенията между органите при сдруженията.

Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност

ЗЮЛНЦ въвежда тези нови категории.

Особеност е, че за юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, освен на общите правила, се подчиняват и на специални правила, т.е. юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност могат да бъдат както фондациите, така и сдруженията.

Дейността на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност е да подпомагат развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката , културата, да подпомагат социално слабите, инвалидите и лицата, нуждаещи се от помощ, да защитават човешките права, околната среда или други цели, определени със закон (38, ал. 1 ЗЮЛНЦ).[xxvii]

Законът неизчерпателно посочва целите на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност. Това изброяване има примерен характер, тъй като е предвидено целите да са и други. Следователно, констатирането на отклонение от целите на юридическото лице с нестопанска цел за общественополезна дейност, ще е недействително. Тези цели определят и лицата, които ще ги изпълняват.

Едно юридическо лице с нестопанска цел се самоопределя като извършващо общественополезна дейност било чрез устава си/учредителния акт, било последващо, т.е. възможно е това да стане и чрез изменение в устава (при сдруженията). По-деликатен е въпросът с фондациите, в чиито учредителен акт не е записано, че тя извършва общественополезна дейност. Възниква питането – може ли това самоопределяне да стане в последствие чрез промяна на учредителния акт? Ал.1 на чл. 2 ЗЮЛНЦ[xxviii] трябва да се тълкува стриктно и да не се прилага спрямо фондациите, освен, ако при стриктното тълкуване на учредителния акт, би се стигнало до извода, че волята на учредителя допуска самоопределянето на съответната фондация като юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност. Това ограничително тълкуване се налага и от разпоредбите на 34, ал. 4 ЗЮЛНЦ[xxix] - т.е. рамките, в които съдът е ограничен да внася промени в учредителния акт на фондациите.

Определянето на юридическото лице с нестопанска цел като такова, което извършва дейност в обществена полза, става в регистъра за юридическите лица при ОС по седалището му. След вписването на съответното юридическо лице с нестопанска цел като извършващо общественополезна дейност, вписването става неотменимо в смисъл, че в последствие не се допуска юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност, да се преобразува в юридическо лице с нестопанска цел, извършващо дейност в частна полза (42 ЗЮЛНЦ).[xxx]

След вписването си в регистъра към съответния ОС, юридическото лице с нестопанска цел за общественополезна дейност подлежи на вписване и в още един регистър – този към Министерството на правосъдието. Заявените обстоятелства в този втори регистър се вписват незабавно по решение на министъра на правосъдието. Отказ да се впише юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност е възможен, когато то не е вписано в регистъра на ОС по седалището си или дейността му е противозаконна (и двете изисквания са глупави). Тези решения за отказ за вписване могат да се обжалват пред ВАС в четиринадесет дневен срок.

Значението на това второ вписване е в следните насоки:

1.Като че ли това вписване в Министерството на правосъдието има оповестително действие – всяко вписано обстоятелство се счита за известно на третите лица от деня на вписването (45, ал. 8).[xxxi]

2.Важно е, че това вписване в централния регистър няма конститутивен характер.

Изключение от този принцип се наблюдава при заварените от ЗЮЛНЦ юридически лица с нестопанска цел, които искат да бъдат определени като такива, осъществяващи общественополезна дейност. Тези юридически лица с нестопанска цел не се пререгистрират в ОС, а само подават заявление за вписване към централния регистър, като вписването се съобщава служебно на регистъра към ОС.

3.Вписването в централния регистър има определено правно значение с оглед пораждането на определени права за юридическото лице с нестопанска цел за общественополезна дейност, т.е. от датата на вписване в централния регистър е моментът, от който за съответното юридическо лице възниква правото да ползва съответните данъчни, митнически и т.н. облекчения.

Органи на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност

При юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност има върховен орган, който е колективен и управителен орган, които провежда решенията на върховния орган. Последният взема решенията си по правилата, по които взема решението си Общото събрание на сдружението (32, ал. 4 ЗЮЛНЦ).

Административен контрол

Юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност могат да набират приходи и от друга дейност, като законът ограничава сделките, които тези юридически лица сключват с лица от състава на органите си – за безвъзмездно изразходване на имуществото му, е необходимо мотивирано решение на върховния му орган с мнозинство 2/3 от всички негови членове, когато това изразходване е в полза на: лица от състава на другите му органи и техните съпрузи, роднините им по права линия (без ограничение), роднините по съребрена линия (до четвърта степен) или роднините по сватовство (до втора степен включително); лицата, които са били в управителните му органи до две години преди датата на вземане на решението за безвъзмездно изразходване; юридическите лица, които са го финансирали до три години преди вземане на такова решение и юридическите лица, в които роднините на членове на юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност са управители или могат да наложат/възпрепятстват вземането на решения (41, ал. 3 ЗЮЛНЦ).[xxxii]

Юридическото лице с нестопанска цел за общественополезна дейност е поставено под един по-завишен административен контрол – съществува задължението на такива юридически лица с нестопанска цел, да предоставят за проверка от лицензиран експерт-счетоводител дейността си, да предоставят публичен доклад за дейността си, да предоставят отчет за безвъзмездно полученото имущество. Тази информация се предоставя и на централния регистър, като юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност се намират под текущ контрол от страна на министъра на правосъдието (46 и 47 ЗЮЛНЦ).[xxxiii]

Ако юридическото лице с нестопанска цел за общественополезна дейност системно не предоставя тези данни, извършва противозаконна дейност, системно не внася в срок публичните си вземания или пък е останало с членове под изискуемия минимум за повече от шест месеца, вписването му в централния регистър се заличава служебно от министъра на правосъдието. Такова искане за заличаване на вписването могат да правят прокурорът или органите на държавния финансов контрол (48, ал. 1 ЗЮЛНЦ).[xxxiv] Това решение може да се обжалва пред ВАС и факта по заличаването се отбелязва служебно в регистъра при съответния ОС.

Ликвидация на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност

Ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите от наличните средства, а, ако това е невъзможно – да осребри първо движимото, а след това и недвижимото имущество на юридическото лице с нестопанска цел. Останалото след ликвидацията имущество, не може да се прехвърля на учредителите и настоящите и бившите членове на юридическото лице, на лицата, които са били в състава на органите и служителите му, на съпрузите на изброените досега лица, на роднините по права линия (без ограничение), на роднините по съребрена линия (до четвърта степен), на роднините по сватовство (до втора степен) на посочените по-горе лица, на юридическите лица, в които всички тези лица са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения (43 ЗЮЛНЦ).[xxxv]

Поредността на удовлетворяване, която е посочена в закона не е основателна, защото, ако юридическото лице вече се е ликвидирало, би следвало всичкото имущество да се осребри. Въпреки това, такова ограничение има резон от гл.т. разпоредбите на 44, ал. 1 ЗЮЛНЦ, според който останалото имущество трябва да се предостави на други лица с нестопанска цел за общественополезна дейност със същата или близка нестопанска цел.[xxxvi] Ако това не стане, тогава останалото имущество се предоставя на общината по седалището на юридическото лице с нестопанска цел за общественополезна дейност в ликвидация – 44, ал. 2 ЗЮЛНЦ.[xxxvii]

Извършване на стопанска дейност от юридическите лица с нестопанска цел

12 КРБ предвижда, че сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси,[xxxviii] 44 КРБ също урежда правото на гражданите да се сдружават,[xxxix] а 19 КРБ предвижда, че закон определя условията за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица.[xl]

Въпреки че в Конституцията не са разграничени двата типа юридически лица, нашето законодателство прави това отграничение между търговци и юридически лица с нестопанска цел.

ЗЮЛНЦ даде едно противоречиво решение на въпроса дали и при какви условия юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват стопанска дейност.

КС със своето решение № 10 от 1994 г. предвижда, че освен сдружения със стопанска и идеална цел, могат да съществуват и юридически лица с нестопанска цел, които да извършват стопанска дейност.[xli]

6 ЗКПО обяви юридическите лица с нестопанска цел със стопанска дейност за данъчно-задължено лице.[xlii]

В 38 ЗЮЛНЦ се изброяват някои типични нестопански цели и се определя, че другите цели на юридическите лица с нестопанска цел трябва да са законово определени.70

За да се направи характеристика на юридическите лица с нестопанска цел, извършващи и стопанска дейност, трябва първо да се даде определение на понятието “стопанска дейност”, като формулировките са следните:

1.Стопанската дейност е дейност, при която се произвеждат стоки и се предоставят услуги срещу заплащане.

2.Стопанската дейност е дейност, която се извършва с цел печалба, дейност, при която приходите могат да покриват разходите.

Юридическите лица с нестопанска цел си остават с идеална цел, независимо, че извършват стопанска дейност, тъй като допустимостта да се извършва такава дейност, е изключение от основната им дейност. Доказателство за това е, че стопанската дейност на юридическите лица с нестопанска цел се ограничава в следните насоки:

1.Чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ определя стопанската дейност като допълнителна, т.е. неосновна, но свързана с нея.71 Следователно стопанската дейност се явява като средство за постигане на идеалната цел.

2.Основните сфери на дейност, в които юридическите лица с нестопанска цел извършват своята стопанска дейност са променени – напр. държавно висше учебно заведение не може да извършва услуги по предоставянето на образование срещу заплащане и т.н.

Повече въпроси поставя изискването на 3, ал. 4 ЗЮЛНЦ, според който предметът на стопанска дейност се определя от устава/учредителния акт на юридическото лице с нестопанска дейност.72 Питането е дали това изискване не се явява ограничаване правоспособността на юридическото лице с нестопанска цел?

Изискването за вписване предмета на стопанска дейност не представлява ограничаване на правоспособността, тъй като в ЗЮЛНЦ няма предвидена санкция в случай, че юридическо лице с нестопанска цел извършва дейност, вън от вписаната. ЗЮЛНЦ не предвижда възможността на отменения 141 ЗЛС да се прекратява сдружение, извършващо дейност, извън вписаната в устава. 13 ЗЮЛНЦ предвижда прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел само, когато е изтекъл срока, за който е учредено, по решение на върховния си орган, с решение на ОС по седалището му, когато не е учредено по законния ред, когато извършва дейности, които противоречат на закона, добрите нрави или обществения ред или когато е обявено в несъстоятелност. В 13 ЗЮЛНЦ не е предвидено юридическото лице с нестопанска цел да се прекратява, когато извършва дейности, противоречащи на устава/учредителния акт. Следователно, едно юридическо лице с нестопанска цел може да извършва и стопанска дейност вън от дейността, вписана в устава/учредителния акт. Нещо повече – може да извършва стопанска дейност дори тогава, когато не е вписано въобще извършването на стопанска дейност. Оттук и изводът, че единственото ограничение е тази дейност да бъде допълнителна и приходите от нея да се използват за определените в устава/учредителния акт цели. Но дори приходът да е разпределен под формата на печалба за членовете на юридическото лице с нестопанска цел, това разпределение на печалбата, не е основание за недействителността на сделките, с които са придобити приходите.

Следователно основните различия между юридическите лица, извършващи основно стопанска дейност и юридическите лица с нестопанска цел, извършващи и стопанска дейност, остава забраната за последните да разпределят печалбата – те могат да я използват за постигане на целите си или да я рефинансират.

Юридическите лица с нестопанска цел, извършващи и стопанска дейност не могат да бъдат търговци по смисъла на 1, ал. 2 ТЗ,73 тъй като те трябва да се регистрират в регистъра за юридически лица с нестопанска цел, а не по търговския регистър.

Оттук следва, че юридическите лица с нестопанска цел могат да бъдат обявени за търговци по 1, ал. 1 или 1, ал. 3 ТЗ,74 когато извършват дейност, която по предмета и обема си изисква водене по търговски начин.

Регистрирането на юридическите лица с нестопанска цел обаче не е възможно и не е необходимо. Стопанската им дейност се подчинява на ТЗ, както и по отношение на търговските сделки, по които те са страна, така и по отношение на несъстоятелността (14, ал. 4 ЗЮЛНЦ).75

[i] Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.

(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата

[ii] § 2. Организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и религиозна дейност, се уреждат с отделен закон.

[iii] Чл. 19. (1) Сдружението се учредява от три или повече лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел.

(2) Сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица.

[iv] Чл. 2. (1) Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях.

(2) Определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след вписването на това обстоятелство в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел.

(3) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, след възникването си подлежат на вписване в нарочен Централен регистър при Министерството на правосъдието.

(4) Правилата на глава трета не се прилагат за юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза.

[v] Цел на дейност

Чл. 3. (1) Юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели.

(2) Ограничения в дейността и средствата за постигане целите на юридическите лица с нестопанска цел могат да се определят само със закон.

(3) Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.

(4) Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.

(5) Извършването от юридическите лица с нестопанска цел на стопанска дейност се подчинява на условията и по реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност.

(6) Юридическите лица с нестопанска цел не разпределят печалба.

[vi] Съдържание на устава

Чл. 20. Учредителите приемат устав, който трябва да съдържа:

1. наименованието;

2. седалището;

3. целите и средствата за тяхното постигане;

4. определянето вида на дейност съгласно чл. 2;

5. предмета на дейност;

6. органите на управление;

7. клоновете;

8. правомощията на органите на сдружението;

9. правилата относно начина на представляване на сдружението;

10. правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството;

11. срока, за който е учредено сдружението;

12. реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски;

13. начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите.

[vii] Съдържание на учредителния акт

Чл. 34. (1) В учредителния акт се посочва:

1. наименованието;

2. седалището;

3. целите;

4. видът на дейност съгласно чл. 2;

5. предоставеното имущество;

6. органите на фондацията;

7. клоновете;

8. правилата относно правомощията на органите;

9. правилата относно начина на представляване;

10. срокът, за който е учредена фондацията.

(2) За да има действие учредителният акт, достатъчно е да са спазени изискванията на ал. 1, т. 3 и 5.

(3) Искането за вписване се прави от учредителя или овластено от него лице или орган, изпълнителя на завещанието, наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от дейността на фондацията съобразно учредителния акт.

(4) Ако са нужни действия за изменение или допълнение на учредителния акт и не е възможно те да бъдат извършени от учредителя или по установен от него или от закона ред, по искане на заинтересуваните заявители окръжният съд по седалището на фондацията извършва промените. Съдът е длъжен да извърши действията в съответствие с волята, изразена с учредителния акт.

[viii] Чл. 6. (3) Юридическите лица с нестопанска цел са носители на всички права и задължения, които не са свързани с естествените качества на физическите лица и могат да притежават имущество.

[ix] Чл. 7. (1) Наименованието трябва да включва ясно означение на вида на юридическото лице с нестопанска цел.

(2) Наименованието трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави.

(3) Наименованието се изписва на български език и може да бъде допълнително изписано на чужд език.

(4) След като юридическото лице с нестопанска цел e вписано в съдебния регистър, не може да бъде вписано друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид със същото наименование.

(5) Вписаното в съдебния регистър юридическо лице с нестопанска цел може да иска от всяко друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид, приело по-късно наименование, съвпадащо с неговото, да преустанови носенето и служенето със съвпадащото наименование.

[x] Чл. 11. (1) Устройството на юридическите лица с нестопанска цел се определя от този закон и учредителния акт или устава.

[xi] Чл. 12. (1) Юридическите лица с нестопанска цел могат да се преобразуват в друг вид юридически лица с нестопанска цел, да се вливат, сливат, отделят и разделят.

[xii] Чл. 12. (3) Членовете на юридическите лица с нестопанска цел, които са се слели или влели, стават членове на новото юридическо лице с нестопанска цел, а членовете на юридическото лице с нестопанска цел, което се е разделило - членове на новообразуваните юридически лица с нестопанска цел, по техен избор.

[xiii] Чл. 12. (2) След отделяне или разделяне юридическите лица с нестопанска цел отговарят солидарно за задълженията, възникнали до преобразуването им.

[xiv] Чл. 13. (1) Юридическото лице с нестопанска цел се прекратява:

1. с изтичането на срока, за който е учредено;

2. с решение на върховния си орган;

3. с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато:

а) не е учредено по законния ред;

б) извършва дейност, която противоречи на закона или е противна на обществения ред или на добрите нрави;

в) е обявено в несъстоятелност.

(2) Решението на съда по ал. 1, т. 1 и 3 се постановява по иск на всеки заинтересуван или на прокурора.

(3) Съдът може да даде подходящ срок за отстраняване на основанието за прекратяване и неговите последици.

(4) В случаите на ал. 2 прекратяването се вписва служебно и съдът назначава ликвидатор.

[xv] Чл. 14. (4) Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, редът за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон.

[xvi] Чл. 15. (2) Ако не съществуват лица по ал. 1 или ако те не са определяеми, имуществото преминава върху общината по седалището на юридическото лице с нестопанска цел. Общината е длъжна да използва полученото имущество за дейност, възможно най-близка до целта на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел.

[xvii] Чл. 20. Учредителите приемат устав, който трябва да съдържа:

1. наименованието;

2. седалището;

3. целите и средствата за тяхното постигане;

4. определянето вида на дейност съгласно чл. 2;

5. предмета на дейност;

6. органите на управление;

7. клоновете;

8. правомощията на органите на сдружението;

9. правилата относно начина на представляване на сдружението;

11. срока, за който е учредено сдружението;

12. реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски;

13. начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите.

[xviii] Чл. 21. (2) Всеки член има право да участва в управлението на сдружението, да бъде информиран за неговата дейност, да се ползва от имуществото му и от резултатите от дейността му по реда, предвиден в устава.

[xix] Чл. 4. Държавата може да подпомага и насърчава регистрираните в централния регистър юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони.

[xx] Чл. 34. (2) За да има действие учредителният акт, достатъчно е да са спазени изискванията на ал. 1, т. 3 и 5.

[xxi] Чл. 34. (1) В учредителния акт се посочва:

1. наименованието;

2. седалището;

3. целите;

4. видът на дейност съгласно чл. 2;

5. предоставеното имущество;

6. органите на фондацията;

7. клоновете;

8. правилата относно правомощията на органите;

9. правилата относно начина на представляване;

10. срокът, за който е учредена фондацията.

[xxii] Чл. 33. (4) Имуществото, предоставено с учредителния акт, се счита за имущество на фондацията при нейното възникване от датата на извършване на учредителния акт приживе или на откриване на наследството по случай смърт.

[xxiii] Чл. 34. (3) Искането за вписване се прави от учредителя или овластено от него лице или орган, изпълнителя на завещанието, наследника или от някое от лицата, които биха се ползвали от дейността на фондацията съобразно учредителния акт.

[xxiv] Чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.

[xxv] Чл. 35. (4) Когато в учредителния акт не са посочени органи на фондацията, те се определят от окръжния съд по местоучредяването й при условията и по реда на чл. 34, ал. 4.

[xxvi] Чл. 35. (3) Органите на фондацията могат да вземат решения за попълване на състава си. Ако те не са в състояние да сторят това, всяко лице от състава им, както и всяко лице, което би се ползвало от дейността на фондацията, може да поиска от окръжния съд по седалището й да попълни състава на органите си в съответствие с волята, изразена с учредителния акт.

[xxvii] Чл. 38. (1) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за:

1. развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;

2. подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;

3. подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;

4. защитата на човешките права или на околната среда;

5. други цели, определени със закон.

[xxviii] Чл. 2. (1) Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях.

[xxix] Чл. 34. (4) Ако са нужни действия за изменение или допълнение на учредителния акт и не е възможно те да бъдат извършени от учредителя или по установен от него или от закона ред, по искане на заинтересуваните заявители окръжният съд по седалището на фондацията извършва промените. Съдът е длъжен да извърши действията в съответствие с волята, изразена с учредителния акт.

[xxx] Чл. 42. Юридическо лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност, не може да се преобразува в юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза.

[xxxi] Чл. 45. (8) Правата на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност да ползват облекчения по настоящия закон възникват от датата на вписване в централния регистър. Вписаното обстоятелство се счита известно на третите лица от деня на вписването, като последното се съобщава служебно на съда по седалището на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и на органите на данъчната администрация.

[xxxii] Чл. 41. (3) За безвъзмездно разходване на имуществото на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност е необходимо мотивирано решение, взето от върховния орган на организацията с мнозинство 2/3 от всички негови членове, когато е в полза на:

1. лица от състава на другите му органи и техните съпрузи, роднините им по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително;

2. лица, били в състава на управителните му органи до 2 години преди датата на вземане на решението;

3. юридически лица, финансирали организацията до 3 години преди датата на вземане на решение;

4. юридически лица, в които посочените лица в т. 1 и 2 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения.

[xxxiii] Ежегоден контрол

Чл. 46. (1) Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност са длъжни да представят до 31 май на всяка година информация за дейността си през предходната година пред централния регистър.

(2) В регистъра се заявяват за вписване и се представят:

1. преписите от съдебните решения за регистрация на промени;

2. списъкът на лицата, били в състава на управителните органи;

3. информация за дейността по чл. 38;

4. заверен годишен счетоводен отчет или проверка от лицензиран експерт-счетоводител по чл. 39, ал. 3;

5. годишният доклад по чл. 40, ал. 2;

6. декларация за дължимите данъци, такси, мита и други публични вземания;

7. промени в устава или учредителния акт.

(3) При констатиране на закононарушения министърът на правосъдието уведомява органите на прокуратурата и на държавния финансов контрол за извършване на проверки и на предвидените в закона действия.

Текущ контрол

Чл. 47. Министърът на правосъдието има право да изисква текуща информация за обстоятелствата, подлежащи на вписване.

[xxxiv] Заличаване на вписването

Чл. 48. (1) Вписването се заличава по искане на прокурора или органите на държавния финансов контрол, служебно от министъра на правосъдието, когато юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност:

1. системно не представя в определените срокове информацията по отношение подлежащите на вписване обстоятелства;

2. извършва дейност в нарушение на разпоредбите на закона;

3. системно не внася в срок публични вземания;

4. е останало с членове под законово изискуемия минимум за период повече от 6 месеца.

[xxxv] Ликвидация

Чл. 43. (1) Ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност от наличните парични средства, а ако това е невъзможно - чрез осребряване първо на движимото, а след това на недвижимото имущество на юридическото лице с нестопанска цел.

(2) Имущество не може да се прехвърля по какъвто и да е начин на:

1. учредителите и настоящите и бившите членове;

2. лицата, били в състава на органите му и служителите му;

3. ликвидаторите освен дължимото възнаграждение;

4. съпрузите на лицата по т. 1-3;

5. роднините на лицата по т. 1-3 по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително;

6. юридическите лица, в които лицата по т. 1-5 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения.

[xxxvi] Чл. 44. (1) Имуществото, останало след удовлетворението на кредиторите, се предоставя по решение на съда на юридическото лице с нестопанска цел, определено за извършване на общественополезна дейност със същата или близка нестопанска цел, ако не е определена такава в устава или учредителния акт.

[xxxvii] Чл. 44. (2) Ако имуществото не бъде предоставено по реда на ал. 1, то се предава на общината, в която е седалището на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел. Общината е длъжна да предоставя имуществото за извършване на възможно най-близка до целите на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел общественополезна дейност.

[xxxviii] Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.

(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.

[xxxix] Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.

[xl] Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.

(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.

(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.

[xli] РЕШЕНИЕ № 10 НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 6 ОКТОМВРИ 1994 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 4 ОТ 1994 Г. ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА § 3, АЛ. 1 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 5, АЛ. 2 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА

Конституционният съд в състав: председател - Асен Манов, и членове: Младен Данаилов, Милчо Костов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Нено Неновски, Николай Павлов, Теодор Чипев, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев, при участието на секретар-протоколчика Лидия Здравкова разгледа в закрито заседание на 6 октомври 1994 г. конституционно дело № 4/94 г., докладвано от съдията Пенчо Пенев.

С определение от 5.V.1994 г. по конституционно дело № 4/94 г. Конституционният съд допусна искането на група народни представители за тълкуване на § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията, в смисъл кой орган е компетентен да приложи или да прогласи непосредствено действаща конституционна разпоредба в хипотезата на § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията.
Съдът допусна и направеното искане за тълкуване на чл. 12, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от Конституцията във връзка с правото на сдружаване, в смисъл кои са конституционнодопустимите предели за това и конституционосъобразно ли е монополизирането на правото на сдружаване в определена сфера на дейност.
По делото бяха конституирани като заинтересувани страни Председателството на Народното събрание, Министерството на вътрешните работи, Комитетът по горите, Българският ловно-рибарски съюз и Националното дружество на свободните ловци. Писмени становища постъпиха от всички страни, с изключение на Председателството на Народното събрание.
Според становището на Министерския съвет Конституционният съд няма правомощия да обявява за противоконституционни разпоредби на заварени закони в хипотезата на § 3 от Конституцията, като за това се позовава на установената вече практика на съда. Счита, че прякото действие на конституционните норми, предвидено в чл. 5, не може да се приложи тогава, когато с атакувания закон, например Закона за ловното стопанство, се създава определен ред, условия, процедура, които просто ако се премахнат или обезсилят, биха създали недопустима празнина в правното регулиране. В такива случаи считат, че единствено възможното разрешение е намесата на законодателя.
Според становището на Министерството на вътрешните работи Конституционният съд също не е компетентен да се произнася и прогласява непосредствено действие на конституционните норми по отношение на завареното законодателство в хипотезите на § 3 от Конституцията. И тук се прави позоваване на съществуващата досега практика на Конституционния съд. Изказва се тезата, че щом Народното събрание не е отменило един заварен закон или разпоредби в него в указания в § 3 срок, то мълчаливо е приело, че този закон не е противоконституционен. По отношение на възможния монополизъм в сферата на сдружаването счита, че такъв е недопустим за сдруженията със стопанска цел и затова има създадено надлежно законодателство - Търговският закон и Законът за защита на конкуренцията.
В становището си Съюзът на ловците и риболовците приема, че в сфера, каквато представлява опазването на дивеча и ловуването, е нужно силно държавно регулиране. Не се счита за противоконституционно в тази сфера да бъде призната от закона само една организация (сдружение), а възлагането и на известни държавни функции се приема като необходимост, продиктувана от икономическа и екологическа целесъобразност. Конституционният съд не е компетентен за обявяване противоконституционността на заварени закони, като това трябва да стане от Народното събрание с приемане на ново законодателство. Това е становището и на Комитета по горите.
В становището на Независимото дружество на свободните ловци се поддържа, че чрез Закона за ловното стопанство се създава монополизъм в сдружаването в сферата на упражняването на ловните и риболовните спортове и грижата за възпроизводство на околната сред - нещо, което противоречи на конституционните принципи за свобода на сдружаването, прогласени в чл. 12 и 44 от Конституцията. Считат за противоконституционно възлагането на държавни функции по отношение на сдружения, създадени и действащи при условията на новата Конституция.
Съдът, след преценка на доводите, изтъкнати в становищата на заинтересуваните страни, и представените по делото писмени доказателства - протоколи от заседанията на Народното събрание, както и протоколи от заседанията на Конституционната комисия, а също и представените от страните писмени доказателства, приема следното:

I.

Относно тълкуването на § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията
Тълкуването на § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 е допуснато от Конституционния съд, като за основна тълкувателна задача е определена тази да се отговори на въпроса: кой орган е компетентен да приложи или прогласи непосредственото действие на конституционните разпоредби в хипотезите на приложимост на завареното от Конституцията законодателство.
От изясняване преди всичко се нуждае понятието "непосредствено действие", съдържащо се в чл. 5, ал. 2 от Конституцията ("разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие").
Непосредственото действие на конституционните норми е основен белег, който характеризира Конституцията като върховен нормативен акт и който полага основите на системата на действащото право в Република България. Непосредственото действие е вътрешно присъщо на всеки нормативен акт, включително и на такъв, заемащ върховно положение в йерархията на нормативните актове. Без съмнение то съществува и се проявява и по отношение на Конституцията, независимо дали ще бъде нормативно прогласено или не. В този смисъл чл. 5, ал. 2 има значение само да подчертае нещо, което обективно е налице. Явно в близката история трябва да търсим причините, накарали конституционният законодател изрично да напомни, че Конституцията не е пожелание, а действащо право.
Непосредственото действие означава, че не е необходимо да има опосредстващ елемент или звено от правно-техническа гледна точка, за да се прояви то. Непосредственото действие прави от Конституцията живо, приложимо право.
Тясно свързан с непосредственото действие е въпросът за правната характеристика и същност на конституционните норми в зависимост от тяхното съдържание. Някои от тях регулират пряка конституционна материя (форма на управление, функции и устройство на основните държавни органи, осъществяващи принципа за разделение на властите, основните права и свободи на гражданите), други прогласяват бъдещо законово регулиране и дават основните му насоки, трети установяват конституционни принципи. Макар да са различни по своето съдържание, всички те имат едно общо качество и това е непосредственото им действие. Това непосредствено действие се проявява по различен начин в зависимост от конкретното съдържание на всяка конституционна норма.
В § 3, ал. 1 е предвидено, че разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията. Макар никъде в текста да не е споменат изразът "непосредствено действие", всъщност правилото на § 3, ал. 1 е резултат именно от възможното проявление на тази основна характеристика на конституционните норми. Да се реши фиксираният в § 3 проблем всъщност означава да се приложи непосредственото действие на конституционните норми спрямо конкретен заварен от Конституцията нормативен акт.
Основен в материята е въпросът кой и в каква степен може да прави тази преценка - запазва ли се валидността и приложимостта на заварения закон или се проявява директното непосредствено отменително действие на конституционните норми.
От казаното дотук може да се направи изводът, че Конституцията подлежи на прилагане както всеки друг нормативен акт. Проблемът за конституционосъобразността на завареното законодателство, който всъщност е частен проблем за прилагане на непосредственото действие на конституционните норми, е разрешим по принцип от компетентните за всеки конкретен случай правоприлагащи органи (съдебни, административни и др.). Това може да стане по повод на защита на конституционно прогласени права и свободи, по повод на защита на други имуществени или неимуществени права и законни интереси, по повод на реализиране на компетенции от страна на държавни и административни органи.
Позоваването на Конституцията в един спор в областта на гражданското, наказателното, административното или някакъв друг клон на правото не изисква специален процесуален ред за разрешаването му. Защитата на правото, при което ще се приложи непосредственото действие на съответните конституционни норми, ще се осъществи по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс или Закона за административното производство, т.е. ще се реализира по действащия процесуален ред. Решението по такъв спор няма да има общозадължителна сила, а ще породи действие само за конкретния случай. Инстанционната проверка на правилността му ще се осъществи на общо основание по реда на действащото процесуално законодателство. Това отличава решението на правоприлагащия орган от решение на Конституционния съд, което по силата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

II.

Тълкуване на чл. 12, ал. 1 и чл. 44 от Конституцията относно конституционнодопустимите предели за сдружаване и конституционосъобразността на монополизиране на правото на сдружаване
Правото на сдружаване е основно право на личността. Свободното му осъществяване е една от най-важните характеристики на правовата държава. Правото на сдружаване съчетава либералната идея за свободата на индивида с колективистичната идея за обединяване усилията на повече хора за постигане на определени цели. Самото упражняване на правото на сдружаване е израз и изява на свободна воля и свободен избор.
Всички модерни конституции и международни актове за защита на човешките права отделят подобаващо място на това право. В нашата конституция основните текстове са чл. 12, ал. 1 и чл. 44. Член 12, ал. 1, според който "сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси", има стойност на конституционен принцип и затова е намерил място в глава първа на Конституцията "Основни начала". Член 44 с всичките свои три алинеи регулира правото на сдружаване като основно право на гражданите и затова мястото му е определено в едноименната глава на Конституцията.
Проблемът за обхвата на правото на сдружаване е несъмнено централен проблем на материята. Практиката познава различни видове сдружения: с идеална цел (образувани по Закона за лицата и семейството), със стопанска цел (по Търговския закон и Закона за задълженията и договорите), със смесен характер - с идеална цел, но и с елементи на извършване на стопанска дейност (със смесен режим на регулиране). Сдруженията с идеална цел могат, според предмета на дейност, да се подразделят на политически (партии), синдикални (организации) и с друга идеална цел (например в сферата на образованието, културата, спорта и др.). Съществуването на чл. 11, ал. 2 и 3, посветен на партиите, както и на чл. 49, посветен на синдикалното сдружаване извън основните текстове на чл. 12, ал. 1 и чл. 44, не означава нищо друго, освен подчертаване на спецификата и важността им като форми на сдружаване. И по отношение на тях обаче ще важи общият режим за сдруженията, например ограниченията, предвидени в чл. 44, ал. 2 от Конституцията.
Когато се говори за конституционнодопустимите предели на проявление на едно право, всъщност реципрочно се поставя въпросът за възможните негови ограничения, за конституционната рамка, в която то може да се упражнява. Веднага трябва да се каже, че тази рамка за правото на сдружаване е твърде широка. У нас съгласно Конституцията могат да се образуват по принцип всякакви сдружения с позволена цел и средства на дейност. Не е необходимо възможността за сдружаване да е предвидена непременно в закон или друг нормативен акт. Гражданите свободно определят предмета на сдружаването и целите, които си поставят. Не е необходимо държавата във всички случаи да дава под някаква форма предварително разрешение за създаване на сдружения. Наред с това, за да бъде спазен балансът между интересите на гражданите, обединени в сдружение, от една страна, и държавата и останалите граждани, от друга страна, Конституцията е предвидила определени ограничения. Съгласно чл. 44, ал. 2 от Конституцията "забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие". Ограничения са предвидени и в чл. 11, ал. 2 и 4 относно политическите партии и в чл. 12, ал. 2 относно синдикалните сдружения.
За всяко от тези ограничения би могло да се разсъждава и пише много. Това обаче би ни отклонило от конкретно поставената тълкувателна задача. Видно от направеното искане, групата депутати са мотивирани да поискат тълкуване от Конституционния съд, преди всичко за да получат отговор на два въпроса - допустимо ли е създаването на монополна организация (сдружение) и дали на едно доброволно сдружение на граждани могат да се възлагат и някакви държавни функции. Тези два въпроса ще се обсъждат по-нататък.
Необходимо е преди всичко да се изясни какво значи "монополизиране на дейност от сдружение на граждани". По принцип е недопустимо от конституционна гледна точка да се създава законодателство, което благоприятства конкретно сдружение за сметка на други съществуващи или предстоящи да се образуват сдружения. Такова законодателство би било противоконституционно, защото ще противоречи на чл. 44, ал. 2 от Конституцията. От друга страна, в редица случаи държавата не само има право, но е и длъжна да създава определени ограничения във връзка с правото на сдружаване, за да изпълнява вменени и от Конституцията задължения. Такива са например задълженията и съгласно чл. 15: "Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразяването на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната."
Със закон държавата би могла да създаде условия за състезателност между различни сдружения, ако е невъзможно или нецелесъобразно упражняването на една и съща дейност да се извършва от повече такива сдружения (така може да се постъпи например при даване на концесии върху монополни за държавата дейности съгласно чл. 18, ал. 5 от Конституцията).
Държавата със закон може да ограничи дейността на някои сдружения. Ограниченията могат да бъдат налагани по съображения за стопанска целесъобразност, могат да бъдат екологически мотивирани и др., във всички случаи обаче те трябва да са конституционосъобразни. Това е възможният допустим предел на всякакви ограничения. Преценката трябва да бъде конкретна.
За опазване на дивеча и околната среда държавата може да ограничи броя не само на сдруженията, занимаващи се с ловни спортове, но и на членския им състав. Това трябва да стане със закон. Сдружението, което ще бъде избрано измежду кандидатстващите, трябва да бъде по принцип отворено за всички граждани, които биха искали да се включат в него, разбира се, при спазване на изискванията, определени със закон.
Относно втория въпрос - дали на гражданско сдружение могат да се възлагат и известни държавни функции, съдът счита, че при определени условия това е възможно. Животът е изключително разнообразен и е твърде схоластично от гледна точка на тълкуване на буквата на Конституцията да се отхвърли такава възможност по принцип. Съществуват редица сфери на дейност, в които това е даже желателно - например опазването и възпроизводството на околната среда, някои сфери от опазването на обществения ред и спокойствие, оказване на помощ на население или територии, попаднали в бедствено положение, и др. Възлагането на държавни функции върху сдруженията на граждани може да става само със закон. Единствено Народното събрание може да прави преценка допустимо и обществено оправдано ли е такова възлагане. На законово ниво трябва да се регулират точно и ясно характерът и обемът на възлаганите функции, както и изискванията към сдруженията, на които те ще се възлагат.
Законовата форма прави възможно атакуване пред Конституционния съд при евентуална противоконституционност. Това създава съществена гаранция за ненакърнимост на конституционно прогласените граждански права и свободи, а също така представлява гаранция срещу възлагането на държавни функции, които по дефиниция могат да бъдат упражнявани само от държавни органи (например функции от военно-охранително естество, в сферата на сигурността, външната политика и др.).
Важно изискване в случаите на възлагане на държавни функции върху сдружения на граждани е стриктно спазване принципа на доброволност, т.е. да е налице демократично взето решение от върховния представителен орган на сдружението (обикновено общото му събрание) за поемане на възлаганите държавни функции.
Водим от изложените съображения, Конституционният съд

РЕШИ:

I

По силата на непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията (чл. 5, ал. 2) всеки гражданин и всяко юридическо лице може да се позовава на основния закон в защита на своите права и законни интереси.
Разпоредбите на заварените закони и други нормативни актове по силата на § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 се прилагат само ако не противоречат на Конституцията. Защитата на конституционните права и законните интереси на гражданите и юридическите лица се осъществява по действащия процесуален ред.
Решенията на правоприлагащите органи във връзка с прилагането на непосредствено действащите конституционни норми нямат общозадължителна сила, а пораждат действия само за конкретния случай, като подлежат на предвидения в съответните процесуални закони инстанционен контрол.

II

Съгласно Конституцията на Република България могат да се образуват сдружения на граждани с позволени цели и средства на дейност, като не е необходимо възможността за това да е предвидена непременно в закон или друг нормативен акт.
Гражданите свободно определят предмета на сдружаване при спазване изискванията на чл. 44 от Конституцията, без да е необходимо във всички случаи държавен орган да дава предварително разрешение за това.
Когато държавен и обществен интерес налага, възможно е със закон да бъде ограничен броят или съставът на сдруженията с определен предмет на дейност, като при това предвидените ограничения не трябва да противоречат на Конституцията.
Възможно е възлагане на изпълнението на определени държавни функции на сдружения на граждани. Това може да стане само със закон при спазване на принципа за доброволност.

Становище на съдията Пенчо Пенев

В решението се приема, че стриктно трябва да се спази определението на съда по допустимостта на искането, в което тълкувателната задача е формулирана така: „да се тълкува § 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията в смисъл, кой орган е компетентен да приложи или да прогласи непосредствено действуваща конституционна разпоредба в хипотезата на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията".
Считам, че в хода на тълкуването Конституционният съд трябваше да констатира, че е невъзможно то да се ограничи тясно в рамките на поставения въпрос. 3а да се отговори и на него, необходимо би било тълкуване на първата и втората алинея на § 3 във връзка с чл. 5, ал. 2, за да се разгледат всички възможни хипотези на непосредствено действие на конституционните разпоредби по отношение на завареното законодателство. Само така биха могли да се очертаят правомощията на правоприлагащите органи и преди всичко на съдилищата по прилагане на непосредствено действуващите конституционни норми, правомощията на Конституционния съд, свързани с прогласяването на определени законови разпоредби за противоконституционни (доколкото това правомощие му бъде признато и по отношение на завареното законодателство), и правомощията на Народното събрание, предвидени в § 3, ал. 2, свързани с отмяната на заварени закони, незасегнати от непосредственото действие на Конституцията.
Делото предоставя рядка възможност за търсене на отговори на редица изключително важни и актуални за конституционното правоприлагане въпроси. Такъв например е въпросът, съществува ли предел за непосредствено действие на Конституцията и какъв е критерият за определянето му (§ 3, ал. 2 намеква за случаи, в които не се прилага непосредственото действие на Конституцията).
Делото представляваше удобен повод да се разгледа още веднъж и въпросът за компетентността на Конституционния съд да се произнася по конституционносъобразността на заварени закони. Както е известно, по този изключително важен въпрос съставът на съда е разделен, а практиката показа, че поне досега Народното събрание не направи почти нищо за осъществяване на възложените му компетенции по § 3, ал. 2. Едно ново обсъждане можеше да доведе до сближаване на позиции, а защо не и до радикална промяна в практиката на съда.
Всичко това би могло да стане, ако Конституционният съд бе разширил тълкувателната задача и бе подложил на тълкуване не само първата, но и втората алинея на § 3. Това считам за процесуално възможно и допустимо - Конституционният съд има правомощието сам да дава точната правна квалификация на направеното искане, включително да формулира тълкувателните въпроси, а що се касае до определението за допустимост, то подлежи на допълване или друга ревизия и след неговото постановяване (вж. чл. 5, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд). В случая не става дума за самосезиране, а за такова уточняване на тълкувателния въпрос, отговарящо напълно на искането и на заявения чрез него практически правен интерес от страна на групата народни представители.
Без да оспорвам решението по делото, считам, че съдът трябваше да квалифицира тълкувателната задача така, че да реши последователно и без противоречие всички въпроси във връзка с непосред

[xlii] Чл. 6. (1) Данъчно задължени лица по реда на този закон са:

1. местните юридически лица;

2. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) местните юридически лица, които не са търговци, когато извършват стопанска дейност или отдават под наем движимо и недвижимо имущество;

3. организациите на бюджетна издръжка, когато извършват стопанска дейност;

4. местните неперсонифицирани дружества;

5. чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност;

6. чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност.

(2) Платци и вносители на данъка са данъчно задължените лица по ал. 1, освен ако законът предвижда друго.

70 Чл. 38. (1) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за:

2. подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;

3. подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;

4. защитата на човешките права или на околната среда;

5. други цели, определени със закон.

(2) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел може да осъществява общественополезна дейност чрез негов клон в страната при условията на този закон.

(3) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, следва да заявят за вписване в централния регистър обстоятелствата по чл. 45, ал. 2.

71 Чл. 3. (3) Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.

72 Чл. 3. (4) Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.

73 Чл. 1. (2) Търговци са:

1. търговските дружества;

2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.

74 Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:

1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;

2. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) продажба на стоки от собствено производство;

3. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;

4. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) търговско представителство и посредничество;

5. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) комисионни, спедиционни и превозни сделки;

6. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) застрахователни сделки;

7. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки;

8. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) менителници, записи на заповед и чекове;

9. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) складови сделки;

10. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лицензионни сделки;

11. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) стоков контрол;

12. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) сделки с интелектуална собственост;

13. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;

14. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;

15. (нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лизинг.

(3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.

75 Чл. 14. (4) Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, редът за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон.