Унищожаеми сделки поради заплашване и по чл. 31 ЗЗД. Крайната нужда като основание за недействителност.

Унищожаеми сделки поради заплашване и по чл. 31 ЗЗД. Крайната нужда като основание за недействителност.

   Заплашването е уредено в 30 ЗЗД.

   Заплашване има, когато едната страна е принудена от другата или от трето лице, чрез възбуждането на основателен страх, да сключи договора.[i] При заплашването има осъзнавано несъответствие между волята и нейното обективиране.

   Във фактическия състав на заплашването е необходимо да са включени следните елементи:

   а) страната да е под влияние на определени страхови представи;

   б) тези страхови представи трябва да са предизвикани от другия участник в сделката или от трето лице. Допуска се източникът на заплахата да е анонимен.

   Специфичното е, че когато страховите представи са породени от трето лице, не е необходимо другата страна по сделката да знае за тях.

   в) настъпването на страховите представи трябва да е свързано с човешки действия;

   г) необходимо е да има причинно-следствена връзка между волеизявлението и наличието на представите, предизвикващи страх;

   При заплахата всъщност става въпрос за това, че върху волята на лицето се упражнява психическа принуда. По това заплахата се различава от насилието, при което няма психическа, а физическа принуда.

   При заплашването не е важно как, по какъв начин са предизвикани страховите представи, а релевантно е, че такива са налице, за да бъде принудена страната да сключи определена сделка.

    Според проф. Мария Павлова, критерият за това, дали е предизвикан основателен страх, е конкретен и трябва да се преценява конкретно, поотделно за всяко лице.

    Не е необходимо заплахата да се отнася до извършването на неправомерни действия – заплахата може да се изразява и в поначало правомерни действия, с които обаче се цели постигането на неправомерен резултат. Напр. при едно злепоставяне, където неправомерния характер на поведението на злепоставящия се изразява в упражняването на психическа принуда.

 Невъзможност да се ръководят и да се разбират действията като основание за унищожаване на сделките

   Това основание е уредено в 31 ЗЗД. Става въпрос за лице, което не е поставено под запрещение, което е дееспособно и поначало е годно да извършва определен правен акт. Опороченият юридически факт тук се изразява в това, че лицето прави волеизявление в такова състояние, което изключва в конкретния момент съзнателните му действия.[ii] Без значение е каква е причината за изпадането му в такова състояние. Важното е лицето субективно да не е поставено под запрещение, тъй като тогава ще има нищожност на сделката, поради липса на воля.

   Т.е. законът тук не държи на причините за това състояние, а на самото състояние.

   Ако съпоставим невъзможността да се разбират и ръководят действията от дадено лице с нищожността на сделките поради липса на воля (съгласие) по 26, ал. 2 ЗЗД, ще видим, че и в двата случая няма разумно формирана воля. Разликата е, че по 31 ЗЗД лицето, което волеизявява задължително трябва да е формално дееспособно.

   Начините за унищожаване на сделката при това основание са различни:

   а) унищожаването на сделката може да бъде искано от самото лице, което е изявило волята си в такова състояние;

   б) унищожаването на сделката може да се иска и от наследниците на лицето, изявило волята си в състояние, в което не може да разбира и ръководи действията си, след неговата смърт. Тук обаче са необходими следните условия:

   ~ приживе да е било поискано поставянето на това лице под запрещение;

   ~ основанието за поставянето под запрещение на това лице да произтича от сключения при невъзможност да разбира и ръководи действията си договор. Но не този договор е основание за недееспособността на това лице, а от неговото съдържание трябва да е безспорно, че лицето не е в състояние да разбира и да ръководи постъпките си.

Крайната нужда като основание за унищожаване на сделките

   Крайната нужда е уредена в 33 ЗЗД.[iii]

   При крайната нужда едно лице, е принудено, поради недостиг на материални средства за задоволяване на основните му материални нужди, да сключи явно неизгодна за него сделка. Именно тази крайна нужда трябва да е мотивът, заради който лицето да сключи сделка по начин, че, ако разполага с тези средства, не би сключил такава сделка. Сделката от друга страна трябва да е сключена при явно неизгодни за лицето условия. При едностранните сделки, които по-често биват безвъзмездни, няма сделки, сключени при явно неизгодни условия. Все пак, изключения има – напр. един договор за влог с лихви може да бъде сключен при явно неизгодни условия.

   Не е необходимо да има намерение у насрещната страна да се облагодетелства от нея, както не е необходимо да има и умисъл.

   В теорията съществува спор, дали крайната нужда като основание за унищожаване на сделката може да се приложи и по отношение на юридическите лица – така проф. Павлова счита, че такова основание не може да се приложи и при юридическите лица, докато доц. Иван Русчев счита, че това основание може да се използва и за унищожаване на сделки, когато една или повече от страните са юридически лица. Все пак и юридическите лица изпитват понякога затруднения, макар по презумпция да разполагат с повече средства от физическите лица. Така напр., ако едно търговско дружество е заплашено да изпадне в неплатежоспособност, то би било принудено да продаде част от имуществото си в хипотезата на крайна нужда при явно неизгодни за него условия (б. М.Ш.).

   Интересно е, че 33 ЗЗД допуска едно отклонение от този принцип – крайната нужда може да отпадне като основание за унищожаване на сделката, ако облагодетелстваната страна предложи да отстрани ощетяването.

   За разлика от общия случай на унищожаването на сделките, при който съдебното решение действа ex tunc (т.е. има обратно действие), то тук е възможно решението на съда за унищожаване на сделката да действа ex nunc (т.е. да има действие за напред).

   33 ЗЗД предвижда и възможността третите лица да запазят правата си, придобити по унищожаема на това основание сделка – единственото изискване е те да са придобили правата си преди вписването на исковата молба за унищожаване на сделката.

   § 8 Пр. и Закл. разпоредби на ЗППДОП предвижда, че са унищожаеми сделките на разпореждане с държавно и общинско имущество, както и договорите за гражданско дружество, сключени при явно неизгодни условия след 1.І.1990г.[iv] Т.е. придава се обратна сила на закона по отношение на сделките, сключени след 1 януари 1990 г. Това неправилно схващане на законодателя предвижда явно неизгодните условия да се преценяват днес, което показва, че към момента на сключването на сделките, би могло да има повече условия. Тези сделки според § 8 ЗППДОП са унищожаеми, т.е. необходимо е правоимащото лице да поиска от съда унищожаването на сделката.