Криминалистика-обща характеристика. Принципи и особености. Възникване и развитие. Връзки с други науки.
Криминалистика-обща характеристика. Принципи и особености. Възникване и развитие. Връзки с други науки.
Понятие.
Криминалистиката е специална наказателноправна наука, изучаваща обществените отношения, свързани с разкриването и разследването на престъпленията и в определени граници с тяхното предотвратяване.
Криминалистиката изучава:
1. Процесите и закономерностите на отразяване на събитието на престъплението в обективната среда и възникването на материалните и идеалните следи, както и процесите за тяхното изменение и загиване под действието на външни и вътрешни фактори.
2. Способите и средствата за фиксиране, запазване, изземване и изследване на материалните и идеалните следи и други веществени доказателства.
3. Тактическата организация на разследването.
4. Методиката на разследване на отделните видове престъпления и способите и средствата за тяхното предотвратяване
Предмет на криминалистиката.
Към предмета на криминалистиката следва да се отнесат:
1) изучаването на релевантни наказателно-правни събития, процеси и явления;
2) отражението в обективната действителност на тези наказателно-правно релевантни събития, процеси и явления.
3) процесът на откриване, фиксиране, предаване и изследване на информацията относно разследваното престъпление.
Следователно може да се обобщи, че предметът на криминалистиката включва: изследване на отделни моменти от човешката дейност, свързани с конкретно разследваното престъпление, в резултат на която дейност се формират, променят и изследват следи и веществени доказателства ( следи и в тесен трасеологичен смисъл, и следи въобще).
Система на криминалистиката.
Системата на криминалистиката обхваща:
1.обща теория на криминалистиката, включваща въпроси от уводен и общ характер
2.криминалистична техника – за откриване, фиксиране, запазвани и изземване и изследване на доказателства
3.учение за следите (трасология)
4.криминалистични експертизи
5.криминалистична тактика
6.методика на разследване на отделните видове престъпления
7.криминалистична профилактика
Особености на криминалистиката.
1. Не е нормативна наука.
2. Използва знания от наказателното право, наказателния процес, криминология, съдебна медицина, съдебна психология, естествени и технически науки и др.
3. Съдейства за усъвършенстване на наказателно-процесуалната нормативна уредба.
4. Създава предпоставки за практическо използване на постиженията на научно-техническия прогрес в правораздавателната и правозащитната дейност.
Принципи.
Основава се на три основни принципа:
1. Принцип на законност. Съгласно този принцип работата по разкриването, разследването и предотвратяването на престъпленията трябва да почива на закона /НК и НПК/ и да не му противоречи.
2. Принцип на обективност. Съгласно този принцип е необходимо винаги да се извършва паралелно изследване на фактите и обстоятелствата, имащи отношение към разследването, с помощта на два или повече метода, независимо един от друг.
3. Принцип на изчерпателност. Съгласно този принцип трябва да се даде отговор на всички задачи и да се проверяват всички версии, като се изследва цялото отражение на събитието на престъплението в обективната среда преди повреждането и унищожаването на доказателствата и се положат всички усилия за установяване на обективната истина по делото.
Посочените принципи се намират в органическа връзка и зависимост помежду си.
Възникване и развитие на криминалистиката.
Предпоставки. Като наука криминалистиката възниква през ХІХ век. Няколко предпоставки за възникването й:
- навлизането на постиженията на техническите и естествените науки в правораздаването;
- обновяването на наказателното законодателство в Европа;
- нуждата от криминалистични знания в борбата с престъпността;
-появяването на криминалистични изследвания в областта на трасологията, балистиката и т.н.
Възникване на криминалистиката в България. Смята се, че възниква след 9.ІХ.1944г. Според някои източници криминалистиката у нас възниква още през ХІХ век. Предпоставки за възникването й:
1. бързото развитие на страната след освобождението от османско робство;
2. нормативното закрепване на идеите на най-напредничавите законодателства;
3. влияние на чуждестранната криминалистика след І-вата световна война;
4. необходимостта от криминалистични знания в съдебната и следствената практика.
За състоянието на криминалистиката в края на османското робство свидетелстват малко източници. Характерно за този период е издирването по фотографии, по описание на признаците на външността. Прилагани са и тактически способи при разпита и очната ставка. Разпита на Левски (система от въпроси).
Първият период в развитието на криминалистиката маже да се раздели на 2 етапа: 1878-1925г. и 1925-1944г. През първия етап се превежда от руски учебникът по криминалистика на Лебедев /1898г./ и се въвежда антропометричната система на регистрация /1906/, дактилоскопна регистрация /1907/, развива се и съдебната фотография. През втория етап българи специализират в чужбина през 1926г. се усъвършенства системата за наказателна регистрация и се създава централна адресна служба. България става член на Интерпол, но през 1951г. напуска организацията. През този период криминалистиката се развива с типичните белези на западноевропейската криминалистика – придържаща се към техниката и изцяло загърбила тактиката и методиката. След І – вата световна война започва използването на криминалистиката за защита на интересите на управляващата класа.
Вторият период /сред 1944г./ се различава съществено от първия. Българската криминалистика се привързва изцяло към съветската.
Връзка с други науки.
1. Връзка с наказателния процес. Освен по въпросите за същността на доказването и доказателствата, наказателния процес и криминалистиката се намират във връзка относно способите за събиране и проверка на доказателствата. Връзката между криминалистиката и наказателния процес е именно във възможността на основата на наказателно-процесуални правила, криминалистиката да открива, събира, изследва доказателствата.
2. Връзка с наказателното право.отношенията между криминалистиката и наказателното право са обусловени от значението на квалификацията на деянието за разследването. Наказателното право е основа за изграждане на следствени версии, за правилното прилагане на криминалистични способи и средства и индивидуализация на предмета на доказване по конкретно разследваното престъпление.
3. Връзка с криминологията, Криминологията е наука, която има общ обект с криминалистиката, но решава различни задачи. Общият обект са извършените престъпления. Различните задачи на криминологията са свързани с: изучаването на структурата и динамиката на престъпленията като цяло; установяване на причините за конкретните видове престъпност и разработването на цялостна система от мерки за профилактика на отделните видове престъпност.
4. Извън системата на юридическите науки, криминалистиката има връзка със съдебната медицина, съдебната психиатрия и съдебната психология.Връзките се проявяват при откриване, изземване и оценка на следите върху човешкото тяло и установяване на причините за смъртта, при избора на тактическите способи за събиране на личните доказателствени средства и при преценката на обясненията на обвиняемия.