Следи от човешки крак.

Понятие за следи от човешки крак. Те са следи в тесен трасеологичен смисъл на понятието и са материално фиксирано отражение на външния строеж на ходилото или на тока и подметката на обувката. Класификацията е като в Общото учение за следите.

Особености на следите от човешки крак:

1. Свързани са с двигателния (моторния) акт на ходене, при който се извършва пренасяне на центъра на тежестта от петата и пръстите на единия крак към петата и пръстите на другия крак
2. Имат значение като съвкупност от последователно оставени следи с левия и десния крак; тази съвкупност се нарича “пътечка на следите” Пътечката на следите има няколко елемента:
1) дължина на крачката – разстоянието от пета до пета при две последователно оставени следи;
2) ширина на крачката – разстоянието между най-външно стоящите точки в областта на петите при две последователно оставени следи с левия и десния крак;
3) ъгъл на крачката – ъгълът, образуван между оста на ходилото и линията на ходене.

Значение на следите.

Следите от крака дават възможност да се направи характеристика на лицето, което ги е оставило, да се определи неговият пол, възраст, ръст, а когато са налице необходимите условия, и да се идентифицира извършителят, ако следата е от бос крак, респективно обувката. По следите от крака могат да се установят, някои данни за неговото състояние – има ли дефекти при ходенето и какви; кои са причините за това; отразени ли са в походката патологични изменения вследствие на хирургически намеси или хронично заболяване и др. Може да се прецени колко време е престояло лицето на местопроизшествието, бързало ли е, бягало ли е и в каква посока, правило ли е опит за повреждане и унищожаване на следите и др.
Следите от крака имат значение за идентифициране на лицето, което ги е оставило /пряко – ако следата е от бос крак, и косвено – чрез идентифицирането на обувката/; за определяне на груповата принадлежност на лицето, когато не е възможно идентифицирането му; за изясняване на различни обстоятелства по делото – относно механизма на извършване на деянието и използваните способи и средства, относно субективната страна на деянието и др.
При образуване на следите от крака оказват влияние два фактора: характерът на следообразуващия и на следовъзприемащия обект и атмосферните условия. Когато следовъзприемащият обект позволява добре да се отрази външният строеж на обувката и атмосферните условия не въздействат разрушително, се образуват следи, които дават възможност за идентифициране на лицето или обувката.
Обемните и повърхностните следи от крака се образуват при различни условия: повърхностните – върху твърди обекти с гладка повърхност, а обемните – на места, където следовъзприемащият обект може да измени първоначалното си състояние и да отрази и запази особеностите на външния строеж на обувката или босия крак.

Откриване.
Откриват се при огледа на местопроизшествието. За целта се използват детайлният оглед, мисловната реконструкция, вероятностният метод и инструменталният метод.
Вероятностният метод предполага изграждане на система от версии за пътя, по който е преминало лицето, и за местата, върху които е оставило следи. Взема се предвид механизмът на извършване на престъплението и за използваните за това методи и средства. С помощта на този метод се установяват т.нар. симулативни следи и своевременно могат да се открият видимите следи от крака на места, на които иначе няма да бъдат търсени. Избягва се опасността от повреждане или унищожаване на следите.
Инструменталният метод се прилага в тясна връзка с вероятностния и има значение за откриването на слабовидимите следи и на следите от бос крак. Освен осветителните средства могат да се използват и оптически увеличителни прибори, живачно-кварцова лампа и др. Невидимите следи от боси крака се търсят с методите и средствата за откриване на невидими следи от ръце.

Видове следи.
Няколко класификации. Първото деление е на следи от боси крака, от обувки и от чорапи. В зависимост от механизма на образуване те биват статични и динамични, а с оглед на измененията в следовъзприемащия обект – обемни и повърхностни, периферни и локални. Възможно е на местопроизшествието да бъдат открити всички видове следи.

Фиксиране.
Използват се три способа за фиксиране на следи от крака: описване в протокола за съответното следствено действие; фотографски и графически.
Фиксирането в протокола е задължително. В него се описват видът и особеностите на следите; мястото, където са намерени; състоянието; способите и средствата, използвани за откриването им; връзката на следите със заобикалящите ги обекти и др. Отразява се цялата необходима за разследването информация са следите от крака.
Фотографското фиксиране гарантира бързина, пълнота, обективност и нагледност. Снимките се правят по мащабния способ, а на “пътечката на следите” – по метрическия и по мащабния способ. По правило се фиксират всички намерени на местопроизшествието следи.
Фиксирането на “пътечката на следите”. позволява да се закрепи не само посоката, от която е пристигнало лицето, но и информацията за отделните следи, за особеностите на походката и размера на крачката, за наличието или липсата на патологични изменения, за физическото състояние, за т.нар. ъгъл и главен ъгъл на крачката и др.
Фотоснимките са подходящ обект и за експертно изследване. Дават възможност за извличане на информация по всяко време на наказателния процес. По тях може да се установи функционалната връзка и разстоянието между отделните обекти; положението, в което се е намирало лицето по време на престъплението и др.
За пълнота на фиксацията следите могат да бъдат закрепени и графически – чрез прерисуване върху прозрачна хартия, поставена на стъкло, и чрез изготвяне на схеми за местоположението на следите една спрямо друга и спрямо обектите на местопроизшествието.

Запазване.
То се налага поради опасността от механично увреждане или унищожаване по време на огледа, от намаляване на естествената устойчивост на следите вследствие измененията в следовъзприемащия обект и от неблагоприятното въздействие на атмосферните условия.
Следите от крака, разположени върху неподходящи за запазването им места, са по природа по-неустойчиви от следите от ръце. Затова трябва да се държи сметка при определяне на тактическия подход за откриване, запазване и изземване на посочените следи и при избора на методите и средствата.

Изземване.
Изземват се по методите и със средствата, използвани за изземване на следи от ръце. При тях обаче с по-голяма сила е валидно изискването за описването им в протокола и фотографското фиксиране преди изземването.
Обемните следи се изземват чрез отливки. За целта се използват различни средства и материали. Най- старото и разпространено в практиката средство е медицинският гипс. Две начина за изготвяне на отливки от гипс – с помощта на гипсова каша, приготвена от гипс и вода, която се нанася върху следата след почистването й и след поставянето на т.нар. арматура, и чрез пряко поставяне на гипс върху следата, особено, когато има вода в нея. Обемните следи от крака могат да бъдат иззети и със стеарин, восък и сяра, както и с помощта на полимерни пасти, перхлорвенилова смола и др.
Повърхностните следи се изземват по-бързо и по-лесно. Това става най-добре с контрастно по цвят фолио или с предварително обработена контрастна по цвят фотохартия. Иззетите по този начин следи се запазват сравнително дълго и позволяват пълноценно да се закрепят общите и частните признаци на следата.