Разпит. Общи въпроси. Видове свободен разказ. Видове въпроси, които могат да бъдат зададени след извършването му. Основни тактически способи при разпита – характеристика. Разпит пред съдия.
Разпит. Общи въпроси. Видове свободен разказ. Видове въпроси, които могат да бъдат зададени след извършването му. Основни тактически способи при разпита – характеристика. Разпит пред съдия.
Същност.
Разпитът е способ за събиране на гласни доказателствени средства.
През първата фаза-предварителното производство, разпитът е много по-близо по време до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване, проверка и доказване. По-слабо е забравянето и по-малка е опасността от тенденциозност. Показанията са по-спонтанни и по-искрени, по-малко са обременени от неправилни версии и обмислена лъжа. Възпроизвеждането е по-бързо, а паметта по-свежа. По-слаба е естествената деформация на фактите.
През втората фаза-съдебното производство, разпитът се провежда в условията на публичност и състезателност с произтичащите от това последици от психологически и тактически характер.
Значение на разпита.
Разпитът позволява да се съберат гласни доказателства, в повечето случаи по основни въпроси от предмета на доказването, и да се направи проверка и оценка на голяма част от доказателствените материали по делото. Дава се възможност да се очертаят насоките за откриване и събиране на нови доказателствени материали, да се изградят и проверят важни следствени и съдебни версии и да се изяснят различни обстоятелства от предмета на доказването.
Подготовка.
Обхвата и дълбочината на подготовката зависят от различни фактори-от значението на очакваните показания или обяснения, от данните за личността на разпитвания и др.
Съдържание на подготовката.
По време на подготовката най-често се изясняват въпроси от организационен характер - определяне на времето и мястото на разпита, продължителността му и участващите в него лица и т.н. Също така се отделя внимание на проблемите по същество-предмета на разпита и тактическите способи, които може да се използват и т.н.
Основните моменти на подготовката са:
- Определяне на предмета на разпита, т.е.на очакваната информация за обекта и обективната, субекта и субективната страна на деянието и другите обстоятелства от предмета на доказването. Обикновено се изхожда от данните за условията, при които е станало формирането на показанията или обясненията, от факторите, оказващи влияние върху досоверността на показанията, от личността на свидетеля и др.
-Определяне на времето и мястото на разпита. Относно мястото на разпита са възможни три варианта: в кабинета на следователя; в болнично или жилищно помещение; на местопроизшествието. Последният има големи предимства: по-голямо активизиране на асоциативните връзки и по-пълно възпроизвеждане; повишаване на точността и изчерпателността; увеличаване на възможностите за оценка на показанията в хода на депозирането им.
-Определяне на продължителността на разпита, при разпит на непълнолетни свидетели и обвиняеми, на бoлни лица и др.
-Определяне на участниците в разпита - преводач, ако се налага; тълковник, когато обвиняемият е глух и ням; педагог или психолог, родител или настойник при разпит на непърнолетни свидетели.
-Осигуряване на технически средства - магнитофон, видеомагнитофон.
-Изясняване на влиянието на обективните и субективните фактори при формиране на показанията. При това участват по правило и двете форми на познанието-сетивната и логическата.
-Определяне на тактическите способи.Те се използват и през трите етапа на разпита-свободният разказ, задаването на въпроси и фиксирането на резултатите от разпита. Способите биват по природа: криминалистични, психологични и логически, като момежду ими има връзка. В практиката най-често се използват следните способи: предявяване на веществени доказателства и документи; детайлизация на разпита; задаване на неочаквани въпроси; задаване на система от въпроси, подчинени на определена тактическа цел; използване на положителните качества на разпитвания, чрез провокиране на неговата честност, смелост и независимост, чувство за отговорност и справедливост.
-Осигуряване на подходящи условия за възпроизвеждане и правилно процесуално закрепване на показанията.Създава се необходимата за целта обстановка в кабинета на следователя и в съдебната зала. Тя трябва да съдейства за съсредоточаване на следователя или съда, и на свидетеля или обвиняемия, да внушава спокойствие и да предразполага към доверие.
Тактика на разпита.
Тактическите/криминалистичните изисквания/ се отнасят до четири момента:
Началният етап на разпита
Свободният разказ
Въпроси по време на разпита
Оценка на показанията или обясненията в хода на разпита
Началният етап на разпита има значение не само за следователя, но и за свидетеля. Тук се съобщават и запосват данните за личността на свидетеля и за отношението му към разследваното престъпление. Прави се предупреждение за наказателната отговорност и се уведомява дали ще се изготви звукозапис. През този етап става първата среща между следователя и свидетеля/обвиняемия/, започва преценката им един за друг и още тук, в зависимост от допуснатите от свидетеля неточности в данните за възрастта, образованието, професията и др. може да се направи предположение за достоверността на предстоящите показания.
Същински разпит
Състои се от две фази: свободен разказ и задаване на въпроси. Тези две части на разпита са относително равностойни, понеже и двете осигуряват значително количество доказателствена информация. Те се намират във взаимна връзка и обусловеност, понеже в отговора на всички въпроси се съдържа и своеобразен мини-свободен разказ.
Свободен разказ
Същност.
Предоставя възможност на свидетеля да изложи фактите и обстоятелствата по делото по начина, по който той ги е възприел и в последователността, в която ги е възприел. Тук важи тактическото правило, че свидетелят не бива да се прекъсва във фазата на свободен разказ. Намесата в свободен разказ трябва да става по изключение и то когато показанията се отклоняват от събитието на престъплението. При свободен разказ свидетелят сам конструира разказа, който разказ отразява и неговото интелектуално и психическо състояние, изобщо качествата на личността. Проблем при свободен разказ е че свидетелят не знае какво точно очаква компетентният орган да бъде изложено като информация, не знае откъде да започне. Тук се създава възможност за активна намеса на следователя, който да определи хронологията на разказа: дали да се следва хронологическата или причинно-следствената последователност в свободен разказ на свидетеля. По време на свободен разказ следователят или прокурорът не бива да остава пасивен слушател.
Видове свободен разказ: криминалистичната теория приема, че се срещат пет типа свободен разказ:
1) описателен;
2) обяснителен;
3) емоционален;
4) оценъчен;
5) индиферентен.
Това деление е с условен характер, понеже във всеки свободен разказ се срещат тези пет елемента.
Значението на свободен разказ от криминалистична гл.т.: във възможността чрез него да се установи в каква степен свидетелят е информиран по предмета на делото и какво е неговото отношение към разследването. Погрешно в практиката се приема, че по време на свободен разказ свидетелят не може да показва или ползва собствени бележки. В някои случаи свидетелят не може да опише със собствени думи или да изрази това, което е възприел. В такива случаи е целесъобразно да му се предостави възможност да нарисува, начертае определени схеми или да изрази по друг начин обстоятелствата, известни му по делото. От тактическа гл.т. е целесъобразно и допустимо да се предявят и веществени доказателства по време на свободен разказ, така би се стимулирала асоциативната памет на свидетеля. Целта е да си припомни това, което е възприел. Възможно е да се използва и способът на детайлизация на свободен разказ, което маже да стане с различни тактически способи (вж. в рамките на задаваните въпроси).
Задаване на въпроси.
Втора част от провеждането на разпита е задаването на въпроси. В теорията има противоречия относно тази част от разпита. Според едни автори: тя е задължителна част – не би могло да има разпит само под формата на свободен разказ, според други автори правилна е противоположната хипотеза, а според трети – разпитът се извършва само под въпросно-отговорна форма и свободен разказ е излишен, понеже само утежнява разпита и води до пасивност на компетентния орган. Според Беленски при решаването на този спорен въпрос следва да се изхожда от чл. 98, ал. 4 НПК: свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото. Следователно свободен разказ не само е необходим, но и задължителна част от извършването на разпита на свидетеля. На тази разпоредба кореспондират и задълженията на свидетеля да даде под формата на свободен разказ добросъвестни/истинни показания, но това задължение няма как да е скрепено със санкция. Въпрос на конкретна тактическа преценка с оглед личността на свидетеля е да се избере дали да се премине през двете фази на разпита или само през едната.
Тактически препоръки при задаването на въпроси:
1) въпросите да се задават в система;
2) въпросите да се задават така, че най-напред да се изяснят общите, а след това частните въпроси, интересуващи следствието;
3) въпросите следва да се задават така че да следват хронологията на събитието на престъплението;
4) въпросите следва да търсят изясняване на причинно-следствената връзка между отделните факти и обстоятелства. В тази насока следва да се предпочитат най-напред въпроси, които се отнасят до незначителни на пръв поглед факти и обстоятелства от събитието на престъплението;
5) трябва да се използва тактическият способ на изненадата;
6) способ на детайлизация и конкретизация на фактите.
7) важно при задаването на въпросите е да не се задават повторно въпроси, на които свидетелят не е могъл да отговори или е отказал да отговори при условията на 94 НПК.
8) формулировката на въпросите и начинът на задаването им не би следвало да унижават честта и достойнството на свидетеля.
Цели се събиране на допълнителна информация или доизясняване, уточняване, проверка или допълване на показанията. Поставят се обикновено пет вида въпроси: допълващи, уточняващи, напомнящи, разясняващи и контролни. Те разкриват как и кога са станали известни на свидетеля изнесените факти, основават ли се на други доказателства по делото. Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото. Те не трябва да подсказват отговора или да подвеждат към определен отговор. Следователно не трябва да се поставят внушаващи и подвеждащи въпроси.
Установяване на психологически контакт е процес, който започва обикновено в началния етап на разпита и продължава през целия период на провеждането му.
Етап на проверка и оценка на показанията в хода на разпита.
Етап на проверка и оценка на показанията в хода на разпита: проверката и оценката протичат като непрекъснат мисловно-логически процес по време на целия разпит и след това. На оценка подлежат съвкупността от факти и обстоятелства, съдържащи се в свидетелските показания, както и съвкупността от целия доказателствен материал, в чиято система се намират свидетелските показания. Когато се извършват по време на разпита, проверката и оценката се характеризират с определени особености:
Висок динамизъм – необходимо е следователят или прокурорът да реагират незабавно на поведението на свидетеля и получената информация да се анализира бързо и ефективно.
Целенасоченост - главните задачи на проверката и оценката:
1) да се установят вътрешните противоречия в свидетелските показания и на каква причина те се дължат;
2) има ли признаци на лъжесвидетелстване и какви са мотивите за това;
3) има ли противоречие между депозираните свидетелски показания и другите доказателства по делото;
Значителна гъвкавост – компетентният орган да бъде готов да взема нови тактически решения и да използва нови тактически способи в зависимост от конкретната следствена ситуация
Да се обърне внимание и на невербалните форми на комуникация, които изразяват психическото състояние на свидетеля.
Показанията се записват в протокол за разпит. От него се съди по-късно за пълнотата и достоверността на показанията, също така доколко са били спазени процесуалните и тактически изисквания.
Разпит пред съдия
Разпит пред съдия е въведен с последните изменения от 99 г. в чл. 210/ ал.3 и чл.210А НПК. Нов вид разпит, който поражда доста проблеми в практиката.
Законодателят е употребил разпит пред съдия, а не от съдия, не е регламентиран точно процесуалния ред за извършване на този вид разпит.
Кой е субектът на разпит пред съдия, кой извършва разпита? Очевидно става въпрос за разпит, извършван в рамките на досъдебната фаза на наказателния процес. Ако се приеме, че субект на разпита е компетентният орган ще бъде нормално, понеже компетентният орган в досъдебното производство е следователят или прокурорът. Ако се приеме, че става въпрос за мини-процес, както е приел ВС, би се стигнало до смесване или изземване на функциите на следователя или прокурора и заместването им от съдия-следовател. Съдията не е участник в съдебното производство. Субект би следвало да бъде прокурорът или следователят: но каква е функцията на съдията при разпита по 210/3 и 210А? Ако приемем, че субект на разпита е прокурорът или следователят, то съдията следва да регистрира само факта на извършването на разпита, но какъв е смисълът на участието на съдията, ако само удостоверява: тук е въпросът има ли доверие законодателят на прокурора и следователя. Компромис може да се намери, ако се приеме че съдията има 2 функции: 1) удостоверителна относно факта на извършване на разпита, която функция се реализира чрез протоколите по 100-103 НПК; и 2) контролна: тя е ограничена до контрол върху законосъобразното приложение на разпоредбите, които се отнасят до разпита на обвиняем и разпита на свидетел. Ако допуснем, че съдията осъществява контролната функция в ограничени рамки би следвало да му признаем и контролни функции по отношение на тактическата организация: и тук парадокс – ще допуснем по-голямото (контрол върху законосъобразност), а му отнемаме контрола върху тактическата целесъобразност – понеже на съдията не се предоставят предварително материалите по делото. De lege ferenda би било добре да се въведе по-подробен особен ред, свързан с участието на съдията – този ред да е, свързан с възможност за контрол върху…на свидетелите, които ще бъдат разпитвани пред съдия и до основанията за извършване на разпит.
Друг спорен въпрос в практиката: какво означава съответният първоинстанционен съд: правилата на родовата подсъдност: чл. 28 НПК и ако не са спазени тези правила следва да се стигне до недействителност на извършвания разпит. Ако към момента на провеждането на разпита са спазени правилата за първоинстанционност, разпитът е действителен и независим от измененията на обвинението.
Основания за провеждането на разпит пред съдия – две групи:
Общи основания, които са свързани с:
- опасността от не събиране на гласни доказателствени средства или от тяхното умишлено изменение;
- свързани с доказателствената стойност и тежест на обясненията нo обвиняемия;
ВС неправилно е приел, че процесуално годни са тези показания на свидетеля пред съдия, при които: нито едно от доказателствените средства или доказателствата няма предварително определена тежест за съда; тук следва да се имат предвид възможностите на 277, ал.1- прочитане на обясненията на подсъдимия и 279, ал.1 – прочитане на показанията на свидетел. Връзката е: само в случаите, когато има опасност да се променят свидетелските показания или обясненията на обвиняемия следва де се проведе и е обоснован разпита пред съдия.
Конкретни основания за извършването на разпита на свидетел и обвиняем пред съдия са визирани в 210А/ ал.1 и се отнасят до:
- причини, които правят невъзможно явяването на свидетеля в съдебното заседание;
- когато съществува необходимост да се закрепят показанията на свидетел, които са от изключително значение за разкриването на обективната истина.
Характер на разпита на обвиняем пред съдия:
Основания: чл.210, ал.3 – по преценка на следователя или прокурора разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд: преценка на необходимостта от извършване на разпита. Решението за разпита на обвиняем пред съдия следва да се свърза с хипотезите, водещи до прочитане на обясненията на обвиняемия в съдебното заседание: чл.277,ал.1 НПК – 3 групи хипотези:
‑ когато има опасност обвиняемият да почине;
- когато има опасност обвиняемият да се отклони от наказателното производство;
- когато има основание да се очаква, че той може да промени обясненията си по време на съдебното следствие или да твърди, че не помни определени обстоятелства.
Характер на разпита пред съдия (РС). С оглед криминалистичната му характеристика РС може да се извършва както като първоначален, така и като повторен. РС би могъл да се извършва както в системата на първоначалните, така и в системата на последващите следствени действия. Така както е регламентиран РС би следвало да се разглежда като неотложно следствено действие: което следва от чл.191, ал.2 НПК, макар че разпоредбата касае предварителната проверка. Във връзка с разпита на свидетели по 210А НПК кои свидетели могат да бъдат разпитани има 2 виждания: да се разпитат свидетелите само на обвинението или да се разпитат както свидетелите на обвинението, така и свидетелите на защитата, т.е. свидетелите и на двете страни? ВС твърди, че по реда на 210А следва да се разпитат свидетелите само на обвинението, понеже предварителното производство било само за прокурора: неправилно, противоречи на основните принципи на наказателния процес. С оглед задълженията на прокурора по чл. 86 би следвало да се допусне възможност и за разпит на свидетели, посочени от защитата при условие на 210А, ал.1. Не бива да се смесва това какви свидетели могат да се разпитват с това от кого изхожда инициативата за разпит. Тук са възможни 3 хипотези: 1) основна хипотеза: инициативата идва от компетентният орган – прокурорът или следователят; 2) инициативата идва от страна на обвиняемия или неговия защитник; 3) инициативата идва от самия свидетел. В последните 2 хипотези – независимо, че инициативата идва от други участници в процеса, прокурорът/или следователят има право да допусне или не извършването на този разпит, понеже той освен функцията по обвинението, осъществява и функция по ръководство и контрол на процеса. От друга страна решенията на прокурора/ или следователя не подлежат на съдебен контрол и единствената възможност на другите участници в процеса да се противопоставят на отказа е да се обжалват действията на прокурора пред висшестоящия прокурор. Не се включва в последното изречение следователят, понеже той не може да издава самостоятелни актове – те винаги се санкционират от прокуратурата.
Разпит на свидетели, свидетели-очевидци и на пострадалия в наказателното производство. Разпит на други свидетели. Фактори, влияещи върху достоверността на свидетелските показания. Защита на свидетеля. Разпит на свидетели в съдебното производство. Особености на разпита при лъжесвидетелстване.
Разпитът е способ за събиране на гласни доказателствени средства.
Разпитът позволява да се съберат гласни доказателства, в повечето случаи по основни въпроси от предмета на доказването, и да се направи проверка и оценка на голяма част от доказателствените материали по делото. Дава се възможност да се очертаят насоките за откриване и събиране на нови доказателствени материали, да се изградят и проверят важни следствени и съдебни версии и да се изяснят различни обстоятелства от предмета на доказването.
Разпитът на свидетели е един от най-разпространените способи за събиране на гласни доказателствени средства в наказателния процес и най-често срещаното съдебно действие в гражданския процес.
Решението за призоваване на лице в качеството на свидетел почива на следните предпоставки: данните в събраните по процесуален ред материали по делото; следствените и съдебни версии и др.
Несвоевременното извършване на разпита е неблагоприятно от тактическа гледна точка. Деформират се свидетелските показания.
Разпитът на свидетелите очевидци се извършва в системата на първоначалните следствени действия. При останалите свидетели е най-правилно първо да бъдат разпитани добросъвестните и незаинтересованите от изхода на делото лица и свидетелите за които се предполага че са осведомени по-добре. Следват свидетелите, чиито професионални знания и опит са съдействали за разностранното и достоверно възприемане и свидетелите, които имат критично отношение към престъплението.
Подготовка.
При определяне предмета на разпит се държи сметка за връзката на свидетеля с разследваното престъпление и възможностите му да види, чуе и запомни видяното и за отношението към обвиняемия.
Формиране на свидетелските показания минават през няколко етапа:
Натрупана информация.
Преработка
Възпроизвеждане
Словесно-речево оформяне
Необходимо е да се установи каква тип памет има свидетеля: образна (зрителна, слухова); словесно-логическа, моторна; и др.
Значение има проучването на данните за личността на свидетеля
Спецификите на разпит на свидетел могат да се открият като се съпостави с очната ставка.
Разпит на свидетели и очна ставка: до приемането на сега действащият НПК, очна ставка не е съществувала самостоятелно, а се е считала за едновременен разпит на две или повече лица.
Прилики:
- и разпитът и очна ставка са способи за събиране и проверка на гласни доказателствени средства;
и разпитът и очна ставка се извършват в устна форма;
- въпросно-отговорната форма на провеждането им;
- основават се на едни и същи психически процеси на формулиране на показанията;
- могат да се използват сходни тактически прийоми, комбинации и способи за извършването им;
Различават се по:
- основанията за извършването им: Разпит се извършва, когато е необходимо едно лице да изложи факти и обстоятелства, които са му известни във връзка с разследваното престъпление. Основанието за извършване на очна ставка: наличието на съществени противоречия между свидетелските показания и обясненията на обвиняемия или съществени противоречия между обясненията на двaма или повече обвиняеми.
- основните задачи, които решават:
а) основните задачи, които решава разпитът: събиране на нови доказателства; проверка на вече събрани доказателства; проверка на следствени версии.
б) очна ставка решава две задачи: основната задача – проверка на вече събрани доказателства чрез гласни доказателствени средства и проверка на следствени версии;
- лицата, които участват в извършването им (това се отнася главно до задължителните участници): при очна ставка, за разлика от разпита, могат да участват минимум две или повече лица (освен следователя), които са били разпитвани в едно от процесуалните качества: свидетел; обвиняем; заподозрян.
- формата на провеждането им:
а) очна ставка – липсва фазата на свободния разказ; б) очна ставка се провежда като едновременен разпит на две или повече лица по отношение на едни и същи факти и обстоятелства, по отношение на които е налице съществено противоречие.
в) при очна ставка се използва единствено въпросно-отговорната форма на провеждане на разпита. Докато при разпита въпросите се задават единствено и само от следователя (дори и при участието на защитник), то при очна ставка – с разрешение на компетентният орган, лицата между които се прави очна ставка, могат да се задават взаимно въпроси помежду си
- при очна ставка (за разлика от разпита на свидетели) доминират три тактически прийома: 1) задаване на система от въпроси; 2) детайлизация на разпита; 3) предявяване на веществени доказателства.
- очна ставка и разпитът се различават и по някои психологически способи: очна ставка се характеризира със силна конфронтация и противопоставяне на позициите на разпитваните лица. При очна ставка психологическите прийоми са насочени към предотвратяване или разкриване на лъжесвидетелстване.
- очна ставка и разпитът се различават и по своето предметно съдържание:
а) разпитът на свидетели може да обхване неограничен кръг въпроси, отнасящи се до предмета на доказване по
б) очна ставка – предметът е ограничен само до преодоляване на съществени противоречия между свидетелските показания и обясненията на обвиняемия.
- очна ставка и разпитът се различават и по отношение на това, че:
а) при разпита на свидетели не се знае точно каква информация може да се получи от свидетеля – известна е само общата насоченост на търсената информация;
б) очна ставка – обратно: следователят знае предварително какво е известно на разпитвания/свидетеля, известна е неговата позиция и отношението му към делото.
Разпитът на свидетели следва да се различава и от други процесуални способ, напр. от т.нар. предварителен разпит при разпознаването:
Самостоятелност: в теорията и практиката самостоятелността на предварителен разпит при разпознаването е спорна. Една група автори: предварителният разпит е част от общия разпит; втора група автори: този разпит е процесуално и тактически независим и самостоятелен разпит; трети (доминиращо схващане, следва да го подкрепим): предварителният разпит не е самостоятелно процесуално-следствено действие, а е част от общата процесуална и тактическа организация на разпознаването.
Същност.
- има специфични задачи, които са насочени към същността на разпознаването като процесуална форма на идентификация;
- предварителен разпит при разпознаването се извършва главно за сравняване на мисловни образи за наблюдавани лица или предмети;
- предварителен разпит при разпознаването има ограничен предмет: той се отнася до пет групи обстоятелства, лимитативно изброени в закона:
а) да се установи връзката между разпознаващия и разпознавания предмет;
б) втората група обстоятелства се отнасят до условията, при които са възприети признаците на разпознавания обект;
в) трета група обстоятелства се отнасят до признаците, по които ще бъде разпознат обекта;
г) установяване на психо-физиологическото състояние на свидетеля към момента на наблюдение на разпознавания обект;
д) установяване на факта дали е извършено повторно наблюдение на разпознавания обект или не;
За разлика от общия разпит на свидетели предварителен разпит при разпознаването се извършва непосредствено преди предявяването на обекта за разпознаване.
- Различия има и по отношение на психологическите прийоми, които се използват: предварителният разпит при разпознаване: прийомите, които са насочени към припомняне на признаците на разпознавания обект;
- Общият разпит на свидетели и предварителен разпит при разпознаването се различават и по отношение на последиците от извършването им:
а) ако при разпита на свидетели се депозират неистински показания – има възможност за реализиране на наказателна отговорност за лъжесвидетелстване по 291 НК;
б) ако при предварителен разпит при разпознаването се установят обстоятелства, че предявяваните за разпознаване обекти са били предявявани преди това като веществени доказателства, не следва да се пристъпва към разпознаване въобще.
Общ разпит на свидетели и разпит на експерти Различават се:
1) по основанията за извършването им: основанията за извършване на РЕ е необходимостта от обективиране на изводите, съдържащи се в експертното заключение;
2) по отношение на използваните знания: разпит на експерти се основава на особеното качество на 1 лице, което притежава знания, които другите участници в процеса нямат.
3) по отношение на характера си: разпит на експерти няма задължителен характер, с последните изменения на НПК, с чл.280/ал.4 НПК се дава възможност да се избегне РЕ, ако страните изрично заявят това.
Тактика на разпита при съмнения за лъжесвидетелстване
Обща характеристика:
Досега действащият НК: лъжесвидетелстване е престъпление против правосъдието с висока степен на обществена опасност, понеже засяга устоите на правосъдната система, освен това в резултата на лъжесвидетелстване е възможно да се стигне до осъждане на невинни лица. Изпълнителното деяние се реализира в две форми: умишлено устно/ или писмено потвърждаване на неистина или затаяване на истина. От обективна страна: формите на изпълнителното деяние следва да се реализират пред съд или друг надлежен орган; наказателно-отговорното лице следва да има процесуалното качество “свидетел”. От субективна страна следва да се предполага умисъл: пряк или евентуален.
От криминологична гл.т. лъжесвидетелстване показва относително стабилна тенденция по отношение на извършването и разкриването на този вид престъпления, като тази тенденция е към засилване.
От криминалистична гл.т. разпитът при съмнения за лъжесвидетелстване е един от най-трудните за извършване, понеже съществува изключително голямо многообразие на конкретните форми, в които да се реализира изпълнителното деяние.
Следва да се разграничават две основни хипотези на тактика на разпит при съмнения за лъжесвидетелстване:
1)първа хипотеза: когато още в хода на разпита се установи, че свидетелят не казва истина/или затаява истина и има безспорни доказателства за това във вече събрания доказателствен материал;
2) втора хипотеза: когато лъжесвидетелстване се установява след приключването на разпита в резултат на извършване на други процесуално-следствени действия. Тогава се налага извършването на последващ разпит, чиято основна задача е установяването на причините за лъжесвидетелстване.
Установяването на лъжесвидетелстване е резултат от проверка и оценка на свидетелските показания. Достоверен извод за наличие на лъжесвидетелстване може да се направи въз основа следните особености на свободния разказ още при извършването на предварителния разпит:
1) наличие на съществени противоречия между депозираните свидетелски показания и останалите доказателства по делото: обикновено противоречията имат съществен характер, като със свидетелските показания се защитават диаметрално противоположни факти и обстоятелства.
2) когато свидетелят се оправдава с лоша памет по отношение на факти и обстоятелства, стоящи твърде близо по време до момента на извършване на престъплението;
3) фрагментарни и повърхностни свидетелски показания;
4) в свидетелските показания има дисбаланс: по отношение на едни факти и обстоятелства има пространни обяснения, а по отношение на други – бедни и повърхностни обяснения;
5) при свободния разказ съществува избирателност в описанията и последователността на отделни факти и обстоятелства;
6) ако свободният разказ е твърде гладък, непротиворечив и защитава изцяло процесуалната теза на обвиняемия.
Вероятностни признаци, признаци, които вероятно сочат към лъжесвидетелстване:
1) висока емоционална наситеност на показанията;
2) особеностите на речта на свидетеля – тук са възможни различни хипотези:
наличие на фрази/ изрази или думи, които не са типични или характерни за речника на разпитвания;
- когато речта се променя фрапиращо в сравнение с ежедневната реч – т.е. свидетелят търси и подбира такъв терминологичен апарат, който се различава от ежедневния и което води до определена правна квалификация;
- когато речта на свидетеля е наситена с невербални форми на комуникация повече от обичайното;
3) несъответствие между интелектуалните качества на свидетеля и съдържанието на депозираните показания;
4) стремеж да се премахнат и най-малките неточности и несъществени противоречия и се демонстрира единно, стройно, идеално обяснение на събитието на престъплението.
Етапи.
В литературата се приема, че формирането на неистински свидетелски показания преминава през следните етапи:
взимане на решение за лъжесвидетелстване;
набелязване на съдържанието на показанията;
депозиране на неистински показания.
Съществено различие между неистинските свидетелски показания и добросъвестните показания е, че при лъжесвидетелстване обикновено липсва възприемане на елементи от събитието на престъплението или се скриват вече възприети елементи от събитието на престъплението.
Психологически аспекти на лъжесвидетелстване/ мотиви за лъжесвидетелстване/:
1) Лична заинтересованост на свидетеля – хипотезите тук са различни:
- да се избегне наказателна отговорност;
- да се избегне дискредитиране на близки;
- както и разгласяване на интимни тайни и т.н.
2) Характерът на взаимоотношенията между свидетелят и обвиняемият:
- в резултат на обида;
- съперничество;
- враждебни отношения и т.н.
3) лъжесвидетелстване може да е мотивирано от въздействието на трети заинтересовани лица: мотивацията може да е свързана с подкуп, насилие, заплаха и др. ( 297 НПК – защита на свидетел)
4) като мотив може да се разглежда особеното психическо състояние на свидетеля: в практиката има немалък брой случаи, когато лъжесвидетелстване е мотивирано от желание да се избегнат неприятните моменти, свързани със съдебната система;
5) неблагоприятната процесуална обстановка, породена от поведението на следователя.
При лъжесвидетелстване са възможни различни хипотези на поднасяне на неистинска информация:
1) поднасяне на изцяло недостоверна информация;
2) поднасяне на частично недостоверна информация;
3) частично затаяване на истината относно събитието на престъплението;
4) поднасяне на изцяло измислена информация за събитието на престъплението.
Способи за преодоляване на лъжесвидетелстване:
В следствената и съдебната практика се използват около десетина по-съществени способа за преодоляване на лъжесвидетелстване:
1) Наблюдението върху поведението на свидетеля и използване на състоянието на емоционално напрежение. Това емоционално напрежение възниква в резултат на няколко фактора:
в резултат на действието на външната обстановка (напр.пропусквателния режим в съответното заведение);
- при наблюдението следователят или този, който води разпита следва да създава впечатление у свидетеля, че неговите показания непрекъснато се контролират;
- при наблюдението върху поведението на свидетеля следва да се обърне внимание на невербалните форми на комуникация, които обикновено сочат за нарастване на емоционалното напрежение
2) Използване на възможностите на свободния разказ. Свободния разказ може да бъде разчленен на няколко подразказа или няколко подтеми като това е оправдано, когато има съмнение за лъжесвидетелстване. Разчленяването на свободния разказ изисква повече подробности за всеки епизод и категорично посочване на източниците за сведенията в него;
3) Използване на вътрешните противоречия в депозираните показания. Същественото тук е да се установи дали вътрешните противоречия имат константен характер по отношение на едни и същи/или различни факти и обстоятелства. Когато едно лице е възприело събитието на престъплението, то може да възпроизведе многократно без съществени промени това, което е възприел, при лъжесвидетелстване такова повторение е невъзможно, което може да се установи чрез внезапно връщане към определен епизод от показанията като се задават конкретизиращи или детайлизиращи въпроси.
4) Използване на противоречията между депозираните показания и останалите доказателства. Тук от психологическа гл.т. е важно на свидетеля да се внуши, че следователят разполага с множество доказателства и знае твърде много за престъплението, едва ли не разпитът се провежда pro forma. Този способ е свързан с предварителното проучване на всички материали по делото в детайли;
5) Най-важният способ е способът на предявяването на веществени доказателства, съчетан със способа на тактическа изненада. Важното е да не се даде възможност на свидетеля да обори или опорочи по някакъв начин веществените доказателства;
6) Провокиране и стимулиране на положителните качества на личността на свидетеля – важно е за прилагането на 6 да се установят обстоятелства относно личността на свидетеля:
- подава ли се на външни внушения;
- каква е неговата адаптивна способност, приспособява ли се бързо, адаптира ли се бързо;
- какъв е по характер свидетелят: състрадателен, доверчив, безкомпромисен и т.н., за да се стимулират тези качества;
7) Изясняване на причините и мотивите за лъжесвидетелстване;
8) Способ, свързан със задаване на система от допълнителни контролни въпроси;
9) Не бива да се пренебрегва и предупреждението за наказателна отговорност, което макар и рядко, способства за преодоляване на лъжесвидетелстване.
Методи за проверка.
В англо-саксонската система са известни три групи методи за проверка на достоверността на свидетелските показания:
1) Психологически: към психологическите методи следва да се отнесат двете експертизи: съдебно-психиатрическа експертиза и съдебно-психологическа;
2) Социологически; сред социологическите методи - особено значение контент анализ (анализ на съдържанието): този метод е разработен и използван за първи път в Англия около 1923-1924 г., но се свързва с решаването на социологически проблеми. Развитие – в Германия по време на нацизма. Същност на контент-анализа: в статистическото преброяване и анализ на отделни думи и съчетания от думи в определен текст. Отнесено към свидетелските показания това означава:
- да се подберат съществените ключови думи от значение за изясняване на определен факт, интересуващ разследването;
- взима се предвид тяхното статистическо проявление в отделни части на свободния разказ и по тяхната взаимна връзка може да се установи доколко свидетелят достоверно е възприел и е поднесъл изцяло известните му факти и обстоятелства.?
- този метод има около 80% степен на достоверност/ надеждност
3) Смесени: използването на полиграфът или детектора на лъжата – знания относно медицина, физиология и психология. Същността на метода на полиграфа се основава на психо-физиологическата реакция на човешката личност при подаване на система от въпроси. Измерват се параметрите: пулс, честота на дишане, потоотделяне, статично биологично електричество. Съвременните полиграфи регистрират, отчитат и алфа и бета излъчването на мозъка. Всички тези данни се записват с помощта на преобразуването им в електрически импулси, които задвижват писец: трудностите са при разчитането на записите. За проверка на достоверността на свидетелските показания е разработена единна методика, утвърдена от Американската асоциация. Приема се един осреднен тип на реакция при нормални условия, който се сравнява с типа реакция по време на разпита. Съществено значение имат т.н. контролни въпроси, които при лъжесвидетелстване променят нормалния тип реакция, водят до промяна във физиологическите параметри. Разработени са няколко техники: някои акцентират върху сърдечния ритъм, други – върху алфа и бета-лъчите на мозъка: най-достоверни, всички останали параметри са твърде лабилни.