Разпознаване. Основания. Обща характеристика на подготовката, извършването и закрепването на резултатите от извършване на разпознаването. Повторно разпознаване – възможности, хипотези.
Разпознаване. Основания. Обща характеристика на подготовката, извършването и закрепването на резултатите от извършване на разпознаването. Повторно разпознаване – възможности, хипотези.
Общи бележки.
Сложно процесуално-следствено действие, което има самостоятелен характер и се използва както за събиране, така и за проверка на доказателства и същността му се изразява в откриването на тъждеството или груповата принадлежност на предявения за разпознаване обект въз основа или с помощта на запазения в паметта на разпознавания мисловен образ за този обект. Решава идентификационни задачи. Различава се от експертизата, не ползва специални знания, а почива на мисловен образ на обекта.
Три групи задачи могат да бъдат решавани с разпознаване:
1) събиране на нови доказателства;
2) проверка на събраните доказателства;
3) проверка на изградените следствени версии.в значителна група престъпления разпознаване се явява като първоначално следствено действие.
Тактическа организация на разпознаването:
Подготовка.
1) Най-напред следва да бъдат определени основанията за извършване на разпознаване; тези основания са съдържат в необходимостта да се извърши идентификация на определен предмет или лице, които имат връзка с разследваното престъпление.
2) Да се определят обектите, които ще бъдат предявени за разпознаване. Тези обекти трябва да отговарят на следните изисквания:
‑ трябва да са част от материалния свят;
- да притежават съвкупност от общи и частни идентификационни признаци – поради тази причина не следва да се предявява за разпознаване само определен признак.
- не трябва да подлежат на бързи структурни и количествени изменения – те трябва да са относително устойчиви във времето.
- трябва да са годни да формират сравнително трайни възприятия, т.е. трябва да имат способността да въздействат върху човешките сетивни органи.
- трябва да са в пряка или косвена връзка с разследваното престъпление.
3) Да се разграничава обект на разпознаване и обект на експертна идентификация. В наказателния процес като обекти за разпознаване могат да бъдат предявени различни обекти от действителността, документи (в смисъл на веществени доказателства), животни, части от човешко тяло, живи лица и фото-снимки. Определянето на критериите за подбор на обекти за предявяване предполага изясняване на няколко групи обстоятелства:
- изясняване на доказателственото значение на обекта в процеса на разследване;
- изясняване на условията и обстоятелствата, при които е бил открит обекта в хода на разследването;
- изясняване на характера и насоките на изменение, настъпили в обекта на разпознаване в резултат или по повод на извършеното престъпление;
- да се направи обективна оценка на възможността за запазване на индивидуалните свойства и признаци на обекта за един по продължителен период от време.
Когато се извършва предявяване на живи лица за разпознаване – възниква спорен въпрос, свързан с качествата на личността:
1) не могат да бъдат обект на разпознаване невменяемите;
2) лицата, които не са наказателно-отговорни извън невменяемите;
3) има ограничен възможност за разпознаване, когато лицето отсъства от страната или не може да бъде осигурено явяването му пред компетентния орган по друга причина – в този случай се осуетява възможността за разпознаване по функционално-динамични признаци.
4) Субект на разпознаване: може да бъде всяко лице, което има преки и непосредствени възприятия за предявения за разпознаване обект, независимо от процесуалното качество на това лице. Субект на разпознаване може да бъде:
1) пострадалият от престъплението;
2) свидетелят;
3) заподозреният;
4) обвиняемият.
Тук се различават процесуална годност и познавателна годност. Субектите на разпознаване не трябва да имат недъг в органите за възприемане или пък да имат болестно състояние, което препятства запомнянето и възпроизвеждането на признаците на обекта на разпознаване. Във всеки конкретен случай следва да се прецени познавателната годност на субекта, а ако има някакви увреждания – да се установи тяхната степен – кога са настъпили и как биха повлияли върху процеса на разпознаване. Не би следвало до се допусне като субект на разпознаване лице, което е възприело признаците на обекта за разпознаване, но впоследствие е увредена способността му за възпроизвеждане на признаците на този обект. Не би следвало да се ограничава възможността едно лице да бъде субект на разпознаване в случаите, когато уврежданията, които има в органите за възприятие не се отнасят до признаците на обекта, въз основа на които ще бъде разпознат (да ограничим сляп да разпознаване по звукови признаци). Когато се определят субектите на разпознаване, следва да се има предвид:
- общото състояние на субекта;
- физическите и психическите му качества;
- професионална принадлежност;
- външни условия, при които е станало възприемането на признаците на обекта на РАЗПОЗНАВАНЕ;
- психическото състояние, в което е бил субекта на разпознаване.
5) Следва да се осигурят сходни обекти на разпознаване. По силата на 145, ал.2 НПК – обектите за разпознаване се предявяват заедно с три или повече сходни обекта от същия род или вид. Когато се извършва разпознаване на живи лица следва да се осигурят три или повече сходни по външен вид лица. В никакъв случай не може да се говори за идентичност, търси се максимално сходство във външните признаци.
6) В рамките на подготовката, непосредствено преди извършването се извършва предварителен разпит на субекта на разпознаване. За разлика от общия разпит – този разпит е с ограничен предмет, който се отнася до следните групи обстоятелства:
- дали разпознаващият познава лицето или предмета, предявен за разпознаване;
- признаците, по които ще бъде извършено РАЗПОЗНАВАНЕ;
- предварителният разпит трябва да изясни обстоятелствата, при които са наблюдавани признаците на обекта на РАЗПОЗНАВАНЕ;
- следва да се установи в какво състояние се е намирало разпознаващото лице към момента на възприемане на обекта на разпознаване;
- от тактическа гл.т. целесъобразно е да се установи и какво време е минало от момента на възприемане на признаците до момента на извършване на разпознаване и дали е имало повторен контакт между разпознаващия и разпознавания обект.
Разпознаване на живи лица. Видове разпознаване - в натура и по фотоснимки. Разпознаване на трупове, предмети и животни. Особености. Различия от разпознаването на живи лица. Разпознаване на гражданското производство. Особени хипотези.
Извършване на разпознаване на в зависимост от особеностите на обекта на разпознаване:
Разпознаване на живи лица – може да се извърши по две групи признаци на личността: по признаци на външния вид и по функционално-динамични признаци. Преди да се извърши разпознаване се предоставя възможност на предявеното за разпознаване лице да заеме място сред сходните лица по свой избор. Трябва да се вземат мерки за предотвратяване на контакт между разпознаващия и предявения за разпознаване. НПК мълчи по този въпрос. В някои правни системи разпознаване се извършва зад огледална стена. Няма пречка и у нас това да стане. Когато се извърша разпознаване по функционално-динамични признаци следва да се осигури възможност на всеки от предявените сходни обекти да демонстрира функционално-динамичните си признаци: походка и реч. Следва да се даде достатъчно време на разпознаващия да възприеме признаците на обекта за разпознаване. Не трябва да се допуска външно внушение от страна на участниците в разпознаване върху решението на разпознаващия.
От тактическа гл.т. е необосновано да се допусне разпознаване на два или повече обекта. Когато се извършва разпознаване трябва да се осигури и възможност за едновременно еднакво възприемане на признаците на предявените за разпознаване лица.
Тук възниква един спорен въпрос: следва ли при разпознаване да има материална реконструкция, която да наподобява обстановката, когато първоначално са възприети признаците? Практиката е противоречива: в по-старите виждания - следствената и съдебна практика: да се осигури максимално сходство на външните условия, понеже те влияят пряко върху възприемането. В последствие практиката приема, че това е недопустимо. материална реконструкция е характерна за следствения експеримент и би се стигнало до смесване на двете процесуално-следствени действия. Освен това ако се говори за външни условия следва да се осигурят и “вътрешни” такива.
Интересен е въпросът за последствията от разпознаване:
Когато разпознаващият е свидетел – той се предупреждава за наказателната отговорност по 290 НК за депозиране на неистински показания (мъртъв текст – никой друг освен разпознаващият не знае каква е истината).
Когато разпознаване се извършва от обвиняем – съществува колизия между кръга от процесуални права на обвиняемия и последиците от неправилно или неточно разпознаване. Не може да се отправи предупреждение за наказателна отговорност или да се образува производство за лъжесвидетелстване, понеже в кръга на правата му е правото на защита, която му дава възможност да твърди всякакви обстоятелства, които обслужват неговата процесуална кауза.
Когато субект на разпознаване е заподозреният: той е фигура, който е извън процеса, преди процеса. При него може да се отправя предупреждение и да се реализира хипотезата на наказателна отговорност, но това е нереализируемо на практика, понеже подобно на свидетелите, заподозреният единствено знае какво и как е възприел.
В тази хипотеза се смесват два кръга от процесуални права – 206 НПК: на първо място: в кръга от права на заподозрения влизат част от правата, които има обвиняемия (право на мълчание, право на защита), от друга страна: влизат и права, които са характерни за свидетеля. De lege lata при разпознаване заподозреният следва да бъде приравнен по отношение на правата си към обвиняемия, понеже те му дават по-благоприятен процесуален статут.
Разграничение на разпознаване от други процесуални фигури:
Разпознаване и експертна идентификация и в двата случая имаме различна степен на идентификация. При разпознаване субект на действието е лице, което има лични непосредствени възприятия за обекта на разпознаване, а при експертна идентификация – идентификационният извод се изгражда въз основа на аналитико-сравнително изследване на обекта. При разпознаване процесът на идентификация протича еднократно, а при експертна идентификация – има възможност за многократно, обратимо, с различни изменения изследване на обекта. При експертна идентификация се използва широк кръг от предварително разработени методи за нуждите на конкретното експертно изследване. При разпознаване идентификацията се основава единствено на мисловния образ у разпознаващия. Експертна идентификация гарантира по-голяма обективност на изводите в сравнение с разпознаване, където субективното влияние на различните фактори е значимо по-голямо.
Разпознаване и разпит: Между двете процесуално-следствени действия (ПСД) има връзка, която се изразява в следните насоки. Разпита предхожда по време разпознаване. Въз основа на разпита се очертава тактическата целесъобразност от провеждането на разпознаването. При категоричен положителен идентификационен извод от разпознаване – могат да се създадат тактически основания за провеждането на повторен разпит. Различия между разпознаване и разпит:
- в процеса на разпознаване не се използват тактическите прийоми на разпита; при разпита може да се получи идентификационна информация, но липсва процес на отъждествяване; има различия относно психическите или психологическите условия. разпознаване се извършва в условията на повторно непосредствено възприемане на обекта, докато в процеса на РТ – не се изисква повторно възприемане на обекта, а описанието му става по памет. При разпознаване се получава непосредствена информация не само за обекта, но и за представените сходни обекти (сравнителни образци по същество). Разпит се извършва в отсъствие на други свидетели, а разпознаване – се извършва в присъствие на поемни лица.
- по предмета, който имат:общият разпит – могат да се изясняват всички въпроси от предмета на доказване. При разпита при разпознаването – предметът е ограничен до 4-те групи обстоятелства по 144 НПК.
Разпознаване и очна ставка: Различията между очна ставка и разпознаване следва да се посочат, понеже очна ставка е един от способите за събиране и проверка на гласни доказателствени средства. Освен това различие очна ставка се различава от разпознаване по характер на преобладаващите задачи: очна ставка се извършва предимно за проверка на събрани доказателства, докато разпознаване – може да реши и двете групи задачи: събиране и проверка. По кръга от лица, които участват: за разлика от очна ставка, при разпознаване – участват и поемни лица, които имат удостоверителна функция в наказателния процес. Различават се и по форма и начин на извършване.
РАЗПОЗНАВАНЕ и следствен експеримент: Приликите са свързани главно при разпознаване на живи лица по ФДП, понеже следствен експеримент е опитно възпроизвеждане. Такова частично опитно възпроизвеждане при разпознаване има когато се проявяват ФДП на личността. Не бива да се смесва разпознаване и следствен експеримент за установяване на способността на определено лице да възприеме определен факт или да възпроизведе определено действие. Следствен експеримент и разпознаване се различават и по непосредствените задачи, които решават: 142 НПК – следствен експеримент се извършва само когато е необходимо да се проверят вече събрани доказателства.
Разпознаване на трупове и части от трупове - характеризира се със следните особености:
1) с ограничени възможности за извършване на разпознаване;
2) при разпознаване на трупове не може да се извърши разпознаване по функционално-динамичен комплекс;
3) не се предявяват сходни обекти;
4) за предпочитане е като субект на разпознаване да бъдат използвани роднини или близки на предявения за разпознаване труп;
5) когато се предявява за разпознаване труп е възможно да се направи т.н. тоалет на трупа. Тоалет на трупа не бива да води до изменения на външните признаци на личността, неговата цел е от морално-естетически съображения.
6) В значителна степен от случаите – разпознаване може да се и се извършва и по съпътстващи признаци.