Оглед на труп и освидетелстване. Особености. Подготовка и тактика на извършване. Повторен оглед на труп (ексхумация). Повторен оглед на местопроизшествие. Основания.

Оглед на труп и освидетелстване. Особености. Подготовка и тактика на извършване. Повторен оглед на труп (ексхумация). Повторен оглед на местопроизшествие. Основания.

Същност на огледа на труп.

Огледа на труп: визира оглед на труп и на части от труп. Огледа на труп се извършва незабавно след получаване на сигнала за откриване. По възможност огледа на труп следва да се извършва на мястото, където е открит трупа.

Огледът на труп се извършва обикновено заедно с огледа на местопроизшествието. В тези случаи трупът е централния обект на изследване, а резултатите едни от най-важните.
Но огледът на труп е самостоятелно следствено действие, ако трупът е преместен на територията на местопроизшествието. В тези случай изследването на трупа става заедно с територията, на която се намира; огледът се извършва неотложно, тъй като освен неблагоприятното въздействие на външни фактори отрицателно е и влиянието на вътрешните фактори.
Вътрешен оглед на трупа /аутопсия/ се извършва задължително при: насилствена смърт; скоропостижна смърт; откриване на труп с неизвестна самоличност; намиране на труп на новородено дете; съмнение,че смъртта е настъпила след аборт; настъпване на смърт в болнично заведение по-рано от 24 часа от постъпването и когато не е поставена точна диагноза; след лечение от лица без лекарска правоспособност; ако смъртта е настъпила по време и след хирургическа интервенция и при раждане; оплакване,че смъртта е настъпила поради неправилно лечение
Особеното при огледа на труп: по възможност огледът трябва да се извърши в присъствието на съдебно-медицински експерт, а когато няма такъв – в присъствието на друг лекар. Участието на съдебно-медицински експерт или лекар е задължително, но субект на следственото действие остава компетентният орган: следователят или прокурорът/ респ. съдът, когато огледа на труп се извършва в рамките на съдебното следствие. Съдебно-медицинският експерт или лекарят са само технически помощници на компетентния орган при извършването на огледа, дори когато се касае за вътрешен оглед на труп (аутопсия) – субект остава следователят, понеже огледът и съдебно-медицинската експертиза имат различни процесуални съдържания и задачи и се подчиняват на различна тактическа организация.
Различия между огледа на труп и съдебно-медицинска експертиза:
    1) Огледът има за задача само да установи/констатира в какво състояние е трупа, какви са уврежданията по тялото и дрехите, докато съдебно-медицинска експертиза решава три основни задачи: 1) установяване на времето на настъпване на смъртта; 2) причина за настъпване на смъртта; 3) оръдието, с което е причинена смъртта;
    2) При експертизите става въпрос за два субекта: процесуален – компетентният орган и познавателен – съответното вещо лице, експерта.
Значение: огледът показва-налице ли е насилствена смърт;кога, с какво и по какъв начин са причинени нараняванията; кои са мотивите за престъплението като се съди по броя и характера на нараняванията и др.

Подготовка

Назначава се охрана за запазване на признаците на трупа и на теритирията около него. Осигуряват се поемни лица и задължително съдебномедицински експерт, а когато няма такъв-друг лекар. По време на подготовката се изграждат версиите и се осигуряват необходимите технически средства и материали. Вземат се мерки за правилно транспортиране на трупа,особено при напреднали процеси на разлагане.

Извършване.

Съгласно чл.131,ал1 НПК”огледът на труп се извършва по възможност на мястото,където той е открит”. Най-напред се извършва статичният,а след това динамичният оглед. Обикновено се започва от мястото около трупа.
В рамките на общия статичен оглед следва да се установи на позата на трупа; на положението на трупа спрямо останалите обекти на местопроизшествието и на разстоянието между тях; на телесните повреди; на трупните петна; на дрехите и предметите; на оръжието или оръдието;на мястото под трупа и др.
Установяват се полът и възрастта на лицето,ръстът,телосложението и степента на охраненост,трупните петна и тяхното местоположение и особености,степента на разлагане.
При детайлния динамичен оглед следва да бъдат търсени и фиксирани:
        1) следи, сочещи на неестествената смърт,
        2) следи от оръдието, с което е била причинена смъртта,
        3) следи от хомоскопен произход и     
        4) микроследи.
Откритите следи върху трупа следва да бъдат описани по: 1) положение, 2) форма, 3) размер и 4) състоянието, в което се намират. Особено важно е при детайлния динамичен оглед да се направят възлови и детайлни снимки на намерените следи и веществени доказателства.

Фиксиране.

Резултатите от огледа се закрепват в протокола за оглед на местопроизшествието или в отделен протокол, ако огледът на трупа е извършен самостоятелно. Положението и признаците на трупа се фиксират и фотографски, за предпочитане с цветни снимки, и графически. Измерва се разстоянието от трупа до два неподвижни обекта.
Погребението на трупа (предмет на огледа) се извършва само след разрешение (санкция) на прокурора: следва да се вземат мерки за запазване на трупа за евентуален повторен оглед и извършване на съдебно-медицинска експертиза.

Ексхумация/изравянето на трупа с цел да бъде изследван/

Ексхумацията се извършва на основание чл.131, ал. 3 НПК по нареждане на съда или прокурора,в присъствието на съдебномедицински експерт, когато: първото изследване е непълно и поражда съмнения за необективност на изводите; аутопсията е извършена от лекар, който няма необходимата професионална квалификация; починалото лице е погребано без аутопсия и след това възникне съмнение за насилствена смърт. Присъстват съдебномедицински експерт и поемни лица, когато е възможно близки на погребания и лица за помощно техническо съдействие. В съставения протокол се описват подробно основните моменти от ексхумацията и особеностите на трупа,резултатите от огледа,повторното заравяне на трупа и присъствалите лица. Правят се ориентиращи, обзорни възлови и детайлни снимки на гроба преди, след изваждането на трупа и след повторното заравяне на гроба; на трупа и на установените характерни признаци. Изземват се кости и меки тъкани за лабораторно изследване. Огледът се фиксира подробно.

ОСВИДЕТЕЛСТВАНЕ

Освидетелстването също е самостоятелно процесуално-следствено действие, регламентирано в чл.132 НПК. Освидетелстване не е отделен вид оглед, а самостоятелно процесуално-следствено действие. В теорията има спор дали това е така. Част от процесуалистите (измежду които акад.Павлов): касае се за вид оглед – по аргумент от 132/1: “при оглед на лице”; друга част от процесуалистите (сред които са проф.Кочев и проф.Радева) освидетелстване има самостоятелна, отделна от огледа нормативна уредба, въз основа на която е разработена самостоятелна тактическа организация.
Освидетелстването има за задача да се установи дали върху тялото на освидетелствания има следи от престъплението, както и особени белези и какъв е техния произход. Освидетелстване се извършва от компетентният орган или с участието на лекар само с писменото съгласие на освидетелствания. С промяната на НПК от 1999 г– се допусна ако липсва съгласие на освидетелствания, освидетелстване да се извърши след разрешение от съдия от съответния първоинстанционен съд.
Въведена е една особена хипотеза, когато освидетелстване се извършва като неотложна следствено действие и когато то е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, освидетелстване да се извършва без санкцията на съдията, но протоколът за извършването да се представи незабавно, но не по-късно от 24 часа от момента на извършване на следственото действие.
Изисквания:
17.- поемните лица и длъжностното лице да са от същия пол,когато се налага освидетелствуваният да бъде съблечен;
18.- да не се допускат действия,които унижават достойнството на лицето или са опасни за здравето му;
19.- когато длъжностното лице е от друг пол,освидетелствуването се извършва от лекар.
Освидетелствуването е поначало неотложна следствено действие.

Значението е в няколко насоки: за установяване на връзката на освидетелствуваното лице с територията на местопроизшествието и с разследваното престъпление; за откриване на признаци за идентифициране на лицето; за откриване на следи,наранявания и някои особени белези от значение за делото и др.

Подготовка.

Подготовката включва: предотвратяване на умишлено унищожаване на следите-веществени доказателства от подлежащото на освидетелстване лице; осигуряване на поемни лица и лекар; изграждане на следствени версии; определяне на задачите на освидетелствуването-има ли кръв,сперма и други следи-веществени доказателства върху тялото на лицето; съществуват ли някои особени белези върху тялото и лицето-татуировки и др.; има ли наранявания и как са причинени и др.

Извършване.
Няколко тактически изисквания:
-за неотложно провеждане на освидетелствуването непосредствено след задържането и личния обиск,когато са го предхождали или след възнекнало основание за освидетелствуване.
-за пряка връзка със задачите на разследването. При палежи например се търсят обгаряния и опушвания върху лицето, ръцете и др.части на тялото и т.н.
-за използване на общоустановени методи,вкл.клинико-амбулаторни изследвания от лекаря
-за нееднократно изследване когато това е необходимо.

Тактически целесъобразно е в повечето случаи освидетелствуването да започне от онези части на тялото,върху които се намират най-неустойчивите признаци и има опасност да бъдат повредени и унищожени. Това са ръцете, лицето и косата.

Фиксиране

При освидетелстването освен процесуална фиксация (съставя се протокол съгласно изискванията на чл101 НПК. В него се описват откритите следи от кръв,мозъчно вещество и др.,различните наранявания и особени белези върху тялото. Посочва се кои лица и в какво качество са присъствали.)също се изготвя криминалистична фиксация чрез снимки (главно – детайлни) на откритите следи и особени белези по възможност по мащабния способ.